Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Минск, който блести от чистота

20 юли 2018, 16:32 /Редактор: Таня Тодорова

Столицата на Беларус - Минск
Сн.: Dir.bg


Едно от интересните северни пътувания от София, може да бъде беларуската столица Минск. Трябва ви малко повече от час полет до Виена и още толкова оттам до Минск, като почти нямате престой на трансферното летище.

От миналата година Беларус дава право на безвизово влизане, стига то да бъде през летището на столицата й, и да не продължава повече от 5 дни. Точно такъв е нашият случай.

Кацнали на аерогарата, вземате такси и тръгвате към града. Прави впечатление, че целият път е с невероятно добре поддържана и свежа зеленина дори през август, което всъщност е характерно за тази страна, изключително богата на растителност. Част от нея е Беловежката пушча, която е вероятно най-големият биосферен резерват на нашия континент и бял дроб на централната му част.

Завивате по магистралата към града, също широка, отлично асфалтирана, но вече по-натоварена от първите километри.

Вдясно ви остава бъдещият технологичен град, който телекомуникационната компания номер 1 в света по класацията за миналата година „Хуауей” и други китайски гиганти строят недалеч от Минск.

Голямата страна е водещ вложител в републиката на Лукашенко, като произвежда и коли в нея. Беларус, известна с тракторите и пианата си, си права сама и влаковете, и метромотрисите, и тролеите, и автобусите, и особено комбайните, защото е една от житниците на Европа.

Влизането в Минск е бързо и лесно по една проста причина. От портата му през центъра и нататък карате по един и същи проспект – „Независимост”. Пейзажът се мени и става все по-гъсто застроен, но грижливо поддържаните дървета и цветя наоколо са навсякъде. Мие се веднъж на ден всеки ден, а през горещите летни – по два пъти – сутрин и около 14 часа.

Съвсем преди влизането в самото сърце на града, минавате покрай прекрасен парк, през който минава река и прави впечатление с невероятната си поддръжка, за каквато можем само да мечтаем.

Проспектът води покрай централния площад с нещо като НДК, но по-соц в центъра, със сталинистки класицизъм във вид на нещо като профсъюзен дом на културата от едната страна и административни здания от другата.

На следващия ъгъл – с улица с красноречивото име „Ленин” е една от местните забележителности – сецесионната сграда на Градския универсален магазин. Отваряме скобата, за да кажем, че Централният универсален е доста преди центъра.

Спираме, за да се потопим в центъра. Тръгнали вдясно по „Ленин”, не след дълго от страната на ГУМ на единия ъгъл е най-престижният бар в града „Гранд кафе”, който е най-висока европейска класа.

На другия тротоар има няколко прекрасни ресторанти и петзвездния хотел „Европа” на ъгъла. Срещу него е входът на стария град. Възстановен, какъвто е бил преди нацистите да разрушат из основи Минск, той е любимото място на туристите. Срещу кметството и катедралата му се намира българското посолство, което съседства по сграда с други мисии.

Прави впечатление, че една от най-важните пътни артерии в стария град е с наше име „Кирил и Методий”, която слиза от площада надолу към реката, където пък са най-горещите младежки клубове.

Настроението в целия стар град е много купонджийско, което се дължи на множеството типични и характерни заведения и на свободния дух. Старият град слиза до голямо езеро.

От едната му страна са модерните здания на хотел, мол и други здания, включително на фирмената сладкарница на местната шоколадова фаблика. Изненадващо е може би, но местният шоколад е чудесен, а в магазина се продават и чудесни селекции чай и кафе за пари, каквито трудно ще намерите дори посредствени брандове в България.

Нещо като показен магазин има на ниво -1 на мола, където може да се направи доста приличен шопинг – в неговата спортна част, даже надминаващ по предлагане софийския. Но се връщаме на хранителните стоки, защото Беларус е прочута със своите органични и качествени продукти, които са и доста евтини на фона на нашите.

Покрай мола започва Проспекта на победителите, което разбирате и по надписа с големи червени букви над един от блоковете края широкия булевард. На него Минск е описан като град – герой. Тази титла му е дадена след Втората световна война, заради прераждането му след пепелищата, в които тя го оставя. За това време напомня специалният мемориал на първото кръстовище на Проспекта на победителите, по който текат и местните военни паради.

Експозицията е поставена в доста модерна сграда с водни каскади до нея, от която започва чудесен парк. От другата страна на улицата по посока на езерото също има прекрасен парк. На върха над него е най-големият при социализма хотел „Беларус”.

Слизайки от него към езерото минавате по чудесни алеи и накрая има нещо като още един стар град с кокетни къщи, много от които превърнати в заведения. На една от портите, желязна, се закачват катинари от онези, които искат да се върнат в Минск. В края на махалата има дори нещо, което на табелата си е означено като Кръчма, без „ъ”-то, което ние за разлика от местните, използваме.

Ако не се върнете обратно към горния стар град, а се качите по улицата покрай езерото и парка, озовавате се в нов парк. Той пък заобикаля минската опера. Тя е направена в стил соцкласицизъм с някаква далечна реминисценция за Болшой театър в Москва.

Широкият булевард от операта към центъра ни връща там, където Проспектът на победителите свършва и от него започва улицата „Ленин”. Преките и успоредните в целия квартал вляво от нея носят имена като „Маркс”, „Енгелс” и „Киров”.

На първата пряка на „Ленин” е президентският дворец. Той е квадратна сграда, която е в ярък контраст с намиращото се на ъгъла в съседство красиво старо здание на националния театър. Надолу по улицата между тях има няколко прекрасни ресторанта. В първия от тях, доста скъп, но и много добър, можете да опитате местната кухня. Тя е обогатена руска.

Специално внимание заслужава беларуският таратор Окорошка. Освен мляко, т.нар. кефир, и краставици, местните хора слагат вътре нарязано на лентички първокласно телешко месо, прибавя се нотка горчица и се сервира с малка купичка пържени картофи.
Освен на него, беларусите са майстори и на яхниите с разни мерудии и любимите им при толкова много гори гъби.

Прекосили огромното просторно ларго, което слиза до Проспекта на независимостта при метростанцията „Октомврийска”, пресечете ли подлеза, на ъгъла срещу ГУМ има прекрасен модерен ресторант, наречен точка, където срещу нещо като 15 български лева ще хапнете фантастично телешко паве в най-добрите европейски стандарти.

В съседство пък има нещо като кулинарен магазин насред ретро интериор, където има щандове за готови тестени и всякакви други хранителни произведения, които са на символични цени и никак не са лоши на вкус.

От интерес към онова, което беше СССР, можете да се качите и на най-високия етаж на ГУМ в бюфета му и да хапнете стопроцентова соцкухня в съветски вариант за дребни пари. В доста хаотично подредения универсален магазин няма особено много неща за шопинг.

Повечето хора пазаруват култовите тишърти с имитация на прочутите беларуски шевици, които и по съветско, и във времето на независимостта са дори на националния флаг на страната. Истински и доста стилизирани са върху прекрасно изработените ленени ризи, които се продават също в ГУМ или в съседния сувенирен магазин.

На отсрещния тротоар пък е направения според последните модни тенденции представителен бутик на местната часовникова фабрика „Луч”, която през 60-те години е правила и продължава да прави моделите, които Франк Мюлер взе и продава за десетки хиляди евро в нашия век. Цените са супер ниски.

Ако напазарували тези наистина уникални беларуски неща, свърнете по улица „Ленин” вдясно, след около двеста метра ще се озовете пред Националната художествена галерия на Беларус.

Монументалната сграда в красив класически стил най-интересна е експозицията на Шагал. Тя ще ви спести разходка до неговия град Витебск, който сега е прочут заради музикалния си фестивал „Славянски базар”, на който нашите естрадни звезди Лили Иванова и Йорданка Христова журират.

Беларус е страната, дала на света двама от гениите на модерното изкуство Шагал и Малевич. Както ще разберете от посещението си в галерията, те не само са болшевики и любимци на Ленин, което оправдава и названието на улицата на галерията, но и са приятели. До момента, в който Малевич прави преврат на Шага, след като сам е поканен да му бъде асистент в основаната от него художествена академия във Витебск.

Художникът на летящите хора обаче напуска СССР, живее по света и добива слава по цялата планета. Макар че се прочува световно и авторът на Червения квадрат, което на езици като английски е едно и също название с „Червения площад”.

От българска гледна точка интересно е да се видят картините на беларуски художници, посещавали нашите земи по време на руско-турската война. От техните произведения личат ясно зверствата на османския поробител, които днес сами отричаме.

По същата улица „Ленин” малко по-надолу се намира подновеният току – що централен стадион „Динамо”, чието име носи и местният футболен отбор, който в последните години отстъпва по слава на провинциалния Бате от сателитния град Борисов.

Той ще приюти догодина Европейските игри, за което Беларус се подготвя трескаво. Тя взе домакинството след Баку, където се проведе първото им издание, вместо очаквания домакин Истанбул.

Свърнали вдясно от „Ленин” по „Киров” минавате покрай администрацията на Съюзната държава Русия – Беларус, а на същата улица, но в обратната посока, точно до президентския дворец е хотел „Президент”, където пък заседава Евразийският съюз.

Докато бродите по нея и минавате покрай централния вход на стадиона, декориран с арки, на който е подчинена цялата красиво озеленена улица от успоредния Проспект на Независимостта до „Киров”, вървите към Централната гара.

Накрая минавате през Портите на града, които съветски архитект е направил като две сгради близнаци срещу централния вход на гарата, като своеобразни врата на центъра. Зоната на жп станцията, особено подлезът й, е едно от малкото места, където можете да видите просяци в Минск.

Друга от улиците, които водят началото си от гарата, води до мястото, където свършва Проспектът на независимостта, е интересна с това, че пресечната точка между двете артерии е огромен площад, където е кметството на града, а отдолу него се простира огромен подземен мол на цялата площ на пиацата, но с няколко нива.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ