Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Мистиката на Белинташ омагьосва

14 септември 2018, 11:15 /Редактор: Калина Петрова

Белинташ
Сн.: Shutterstock

Белинташ, наричан от местните хора БелАнташ, а от някои археолози БелЕнташ, е една от най-популярните дестинации у нас в момента. Намира се на 30 км от Асеновград, на няма и час път с кола от Пловдив.

Края на пътя трябва да извървите пеш по хълма нагоре. Разходката не е дълга и е приятна, макар да има и стръмни места. Наградата за усилията е прекрасната панорама, която се открива отгоре. Но само сте помислили, че достигнали една голяма скала, която може да се оприличи на много неща, сте на върха. Не е така. Виждате, че има и още скали, като най-известен е профилът на „Сфинкса – страж” – една от тях. Трябва да продължите да минавате от камък на камък, докато пред вас се разкрие истинската величествена гледка, която достига десетки километри, ако не и стотици, нататък по красиво наредените възвишения на Родопите – нещо като своеобразно зелено море от планини.

Наоколо, в подножието, ще видите и кокетни хотелчета, и китни селца, които после си заслужава да видите на място. Горе обаче има други интересни неща. Смята се, че това място е било светилище в продължение на 7000 години. Спорът на учените е дали е само природно образувание, или има и човешка намеса. Втората хипотеза е по-вероятна, когато зърнете басейна в скалите с неговата идеална овална форма и някои правоъгълни форми, издълбани в камъка. Какъв робски труд е струвало това на древните хора с техните примитивни инструменти само можем да си представяме. Ако се вярва на течението астроархеология в историческата наука, всички вдълбани в скалите форми са били свързани с изследването от живелите по тези места различни народи на небесата.

Още повече, от Белинташ понякога се наблюдават т.нар. Бели нощи, които не са свързани естествено със северното, а със специфично за този микрорайон бяло сияние. В тракийската епоха се смята, че тук е почитан Себазий, когото като Дионис познаваме от гръцката митология, където се пренася митът за него, почетен на това място лично от Александър Велики в елинистичната епоха. За това свидетелства сребърна плочка, намерена в началото на 70-те години, от когато датира и научното изследване на мистичното място. Спори се дали намерен на Белинташ „надпис” представлява опит за древна живопис или е тракийска писменост, както мнозина у нас се надяват, тъй като ние се смятаме за наследници на този велик, но културно подчинен на гърците народ, който се опитал да ги събори, давайки подкрепата си за Троя в легендарната война, влязла в литературата просто като конфликт за хубавата Елена.

Важно е да се знае, че тъй като основният култ и тук е към слънцето – така са организирани направените от хората геометрични форми в скалите, което още веднъж доказва, че нашите траки са хората, пренесли най-ценното от египетската цивилизация в европейската, като са го имплантирали в елинската култура, с която са съществували съвместно.

Всички тези легенди и теории обаче са безсилни да замъглят онова, което със сигурност е най-впечатляващо за туристите. А това са причудливите скални форми – арки, камъни, приличащи на сфинксове, мечки и какво ли не, както и приказната гледка към огромна територия в Тракия и Родопите. Онези, които действително се интересуват от връзката египтяни – траки – гърци е добре да посетят и недалечното светилище Харманкая, което се смята за свързано с Белинташ и също е много впечатляващо, като даже е оценявано като по-интересно за астроархеологията.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ