Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Зелениковският манастир - история и вяра

14 ноември 2018, 11:03 /Редактор: Лилия Чалева

Eпископ Сионий и стопанката на мастира - 86-годишната баба Дана
Сн.: БТА

Зелениковският манастир "Свети Йоан Кръстител", скрит сред горите на Троянския Балкан, на осем километра от Троянския манастир "Успение Богородично", пази духа на историята и съхранява вярата сред море от зеленина.

Далеч от светския живот, откъснат от изкушенията на делника, тази старинна света обител пречиства душата и замайва съзнанието от приказни гледки към планината. Манастирът е скит към Троянската света обител и е старинно и свещено място на православните християни. Посещаван е от българските йерарси, митрополити, като и от блажено починалия български патриарх Максим, разказа за БТА игуменът на Троянския манастир Величкият епископ Сионий.

До 60-те години в него е имало монашеско братство

По думите на епископ Сионий на това място още в древността е имало манастир, който в началото на 19 век е бил възобновен. В него са живели монаси, които са предпочитали уединения живот и са подготвяли различни продукти, с които са подпомагали бедните и страдащи хора в равнината. Произвеждали са мляко, сирене, кашкавал, много плодове, мед и др., които монасите са изпращали на населението в бедстващите райони около Севлиево и в равнината. В този манастир при нужда са намирали подслон както големите български революционери и борци за национална и църковна свобода, така и обикновени християни, които са имали изпитания и трудности по време на Османското робство. За определено време, понякога и за по-дълго, те са намирали пристан в тази света обител, разказа епископ Сионий.

Той посочи, че монашеският живот в манастира е продължил до 60-те години, когато последните монаси, вече остарели, са се прибрали в Троянската света обител, за да изкарат на спокойствие последните дни от живота си. До този момент винаги е имало братство от седем до десет човека. По думите на епископ Сионий тези хора са били изключително спокойни, много отдадени на вярата и верни служители на Свети Йоан Кръстител, покровителя на тази Света обител, били са търсени от много християни за изповед, за молитва или за духовни разговори.
"След 60-те години, знаете тежките промени в нашата страна, започнали още от 1944 г., принуждават българския народ да се отдели от изконната си църква, от изконната си вяра, започват много гонения срещу църквата, срещу духовници, срещу йерархията на църквата. Това духовно скъсване с вярата, отделяне на народа ни от изконната му майка, благодатната църква божия, е довело до тежки последици, част от които и сега наблюдаваме", разказа игуменът.

В манастира идват и много любители на планината

Днес светата обител е посещавана от много хора, които обичат планината, красотата на гората, които обичат да правят туризъм на тези места, а също и от много вярващи хора, които идват за поклонение в храма. Особено посещаван е манастирът по време на празниците, когато се чества паметта на Св. Йоан Кръстител. Пеша от различни места пристигат хората още в навечерието на празника, за да се помолят и да отдадат почит на тази древна светиня на България. "Манастирът носи името Зелениковец, защото се свързва с най-красивите и най-благодатните, най-живите гори в района. Цялата природа е изключително пищна, зелена и както са се изразявали нашите предшественици - това е едно море от зеленина", добави Величкият епископ.

Манастирският комплекс се състои от черква и жилищни и стопански сгради. В светата обител са открити много ценни предмети от миналото, старинни икони, като по-голяма част от тях се съхраняват в музея на Троянския манастир. Иконостасът в църквата на манастира също е много стар, но и много красив и изящно направен, добави дядо Сионий. Запазена е и къщата, която е посещавана, както от българския патриарх Максим, така и от патриарх Неофит, когато е бил главен секретар на патриарх Максим, а след това Русенски митрополит.
"Този дом е запазен и той носи голяма история. В него са отсядали всички наши бележити борци за църковна свобода. Този дом е построен в стила на цариградските къщи и самото влизане в него носи дух на древност и почит към нашите предци. В него са запазени много интересни фотографии, които в момента се реставрират, даже такива, които не са публикувани - снимка на екзарх Йосиф и фотографии от семинарията от Самоков, от учредяването на Народното събрание и някои други, които са много интересни и ще намерят достойно място в бъдещия сборник на светата обител, който се подготвя в момента", заяви още игуменът.

С високопроходим автомобил или пеша до манастира

До Зелениковския манастир се стига с високопроходим автомобил или пеша. След преход сред пищни гори, зеленина и красиви гледки в Зелениковския манастир единствената му обитателка - баба Дана, посреща гостите си с чай или кафе и сладки приказки. Животът на Баба Дана още от млада е свързан с планината. Била е 25 години в хижа "Амбарица", след това през 1985 г. тогавашният игумен на Троянския манастир дядо Наум я е взел да се грижи за Зелениковския. Оттогава сама, без електричество и далеч от близкото село, от суетата на делника, полага грижи за светата обител. Помагат й роднини и приятели, които често я посещават.
"През лятото минават постоянно хора от къщите за гости, почти не оставам сама през деня. Планината ме държи тук, свикнала съм с гората, с тревата", казва баба Дана. Когато е била по-млада е отглеждала зеленчуци и животни. Сега компания й прави едно куче, а нейното занимание са книгите, най-вече художествената литература. Казва, че от нищо няма нужда, не се чувства самотна и не изпитва страх, въпреки че наоколо се срещат вълци, мечки и глигани. "Този живот ми носи здраве - природата и вярата поддържат човек. Природата е много красива, романтична", допълва възрастната стопанка на манастира.

Единственото, което си пожелава е да се ремонтира църквата. "Тук е историческо място, имало е параклис от 1834 г. През 1876 г. по време на Априлското въстание турците го изгорили. Хиляда човека турска войска е стояла десет дни тук, преследвайки Филип Тотю. Когато са си тръгнали, опожарили параклиса, но къщата не - тя е от 1872 г.", разказа баба Дана.

А епископ Сионий обеща, че след като приключи ремонтът и реставрацията на скита "Св. Никола", ще започне възстановяването и на скита Зелениковец.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ