Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Буенос Айрес: най-широки улици, най-много книжарници в света

5 декември 2018, 10:37 /Редактор: Калина Петрова

Аржентина
Сн.: Официална фейсбук страница

Защо гениалният поет Лорка отива в Буенос Айрес за 6 дни и остава 6 месеца? Евита, тангото, телешкото, виното: ето ви само няколко символа, които могат да накарат всеки да вземе полета до аржентинската столица – 13 часа от Рим, 14 от Франкфурт, Париж или Лондон, докъдето от София са от 1,5 до 3 часа със самолет. И да забрави да се върне.

Там сега е лято! Новогодишното пътешествие до Буенос Айрес звучи и супер актуално след срещата на Г-20 в аржентинската столица преди броени дни, събрала Тръмп, Путин, Си, Меркел, Макрон, Мей и дори престолонаследника на Саудитска Арабия. Заслужава си и Вие да откриете Париж на Латинска Америка, особено по коледно-новогодишните празници, когато той е истински град на светлината.

От летището е добре да вземете такси с талон от павилионите на компаниите за тази услуга, разположени там точно до изхода от салона с багажните ленти. Така ще си спестите чакането и измамите, макар да трябва да имате предвид, че Буенос Айрес се гордее с едни от най-достъпните таксита в света. Още от първото плащане имайте предвид – знакът $ тук не означава долар, а песо, а разликата в курсовете е сериозна. Гледайте някой да не ви излъже. Не обменяйте пари по официалния курс и гледайте да не ползвате кредитна карта по него, а питайте на рецепцията на хотела си и сменете своите пари по черния курс, което става и в туристически агенции и в някои обменни бюра. Мислете и за това колко пари ви трябват ден за ден, защото обратната смяна е трудна. Има, все пак, едно обменно бюро на най-големия булевард, където може да го сторите, но по какъвто ви кажат курс.

И така: тръгваме! По широката градска магистрала ще видите много табели „Капитал Федерал” или „Федерална столица”, както и устремените натам пикапи на фермерите, които са икономическият гръбнак на тази страна, голяма, колкото цяла Западна Европа, взета заедно. Понеже градът, макар и огромен, е чудесен за разходки пеша особено в хубаво време, каквото е гарантирано за празниците, трябва да знаете, че в него е трудно да се изгубите, понеже улиците са направени под прав ъгъл. Номерацията е по американски – на всяка пряка започва нова стотици номера. Т.е. номер 1106 и номер 1200 може да бъдат съседни.

Вдясно ще зърнете мизерни квартали, но пътят свърва вляво към най-широката улица в света. Това е булевард „9 юли”. Тя е дълга точно километър, но решихме да я измерим на нейното най-култово кръстовище – с булевард „Майски”, и дистанцията е точно 200 крачки. 12 платна в посока в най-просторната й част. Тя е символ на Буенос Айрес, който си е град на много широките булеварди, което помага на без друго неистовото движение. „Авенида де Машо”, както местните наричат булеварда „Майски” по своя начин, при който превръщат игрек и двойното „л”, четящи се като „й” на испански - в „ш”, е главната улица на великия град. Тя е 1 миля - между сградата на парламента и прочутия в цял свят президентски дворец „Каса Росада”. Градена е специално в края на 19-и век, за да съперничи на „Шанз Елизе” в Париж. А от нея са гледали в някогашната митрополия, на която е принадлежала Аржентина, за да направят главната на Мадрид – „Гран Виа” .

Иронията на съдбата е, че Майската революция, на която е кръстена улицата в Буенос Айрес е именно за освобождение от Испания. Парламентът е копие на американския, а пространството наоколо е изградено като грандиозен площад с най-голямото кино в Буенос Айрес, където – също като при нас преди 30 години, се точат опашки за билети. Хората в този град са луди на тема култура. Има най-голям брой театри, може би в света, и със сигурност най-много книжарници. Те са на всяка крачка, както при нас са аптеките и банковите офиси. Надолу по улицата ще видите много сецесионни сгради.

Точно преди ъгъла с „9 юли” се отбийте в хотел „Кастелар” или отседнете в него – достъпът е и супер удобен като локация. Той е ретро, пази се като музей стаята на Лорка, който дошъл за 6 дни и останал 6 месеца. Според едни причината е в местния сладкиш „чурос” – твърди толумбички, които се сервират и се топят в горещ шоколад. „Кастелар” е класика в града за тази цел. Трябва да пробвате и другия типичен сладкиш: алфахорес, който е буенос-айрески или малки сухи пасти с различен пълнеж. Други ще споменат спа-то на ретрохотела. Дамското и мъжкото са на отделни етажи. Ще ви направят впечатление съблекалните – министаички с лакирани дървени врати, на всяка от които бихте могли да видите на месингова табелка името на някой велик актьор, писател, поет или богаташ – всичките са били клиенти на уелнесцентъра. Преминавате през римска баня, температурата се вдига в парната, оттам – в сауната, накрая захладнява – в минибасейна. Няма преход – влизате от едното направо в другото помещение. „Кастелар” има прекрасен и доста уютен, макар и тесен, винобар, където ще ви препоръчат от кой район да изберете и да си вземете някое от великолепните червени на Аржентина според вкуса си. Но който е и чудесен ресторант за телешко с истинска кухня, а не туристически капан.

Пресекли голямото кръстовище и преминали на другия тротоар, малко преди да излезете на прочутия с бунтовете на майките по времето на Военната хунта и с концертите на Стинг „Пласа де Машо”, ще се намерите пред едно от най-прочутите места в Буенос Айрес. Това е кафенето „Тортони”. То е храмът на тангото точно 160 години. Над сладкарницата е школата за аржентинския танц на страстта. На партера е салонът, който не отстъпва на най-добрите във Виена и Париж, а тортите са малко ретро, но прекрасни. Старите келнери са като излезли от картичка или легендарен филм, препасани с бели кърпи през ръце и очаквателно гледащи около антикварната витрина. Със сладкиша си поръчайте „йерба”. Тук така наричат чая. А чаят е мате. Латиноамериканската класика. Сервира се в специални тумбести чаши и с нещо като сламка от метал. Други добри кафенета и сладкарници в центъра са „Дорего” и „Лондон Сити”, веригата „Хавана”, където местните сладкиши алфахорес са най-вкусни... Но ние оставаме в „Тортони”.

Надникнете в съседната зала, където е пеел самият Карлос Гардел – най-големият изпълнител на танга, чиято „Пор уна кабеса” или „За една глава”, несправедливо е световноизвестна просто като „танца от филма „Ухание на жена”. И си резервирайте за вечерта място в нещото като кафе-театър в мазето на „Тортони” – много по-впечатляващо от сходното във виенския „Ландтман” например, където Стамболов среща Фердинанд и го прави княз на България – история, която вече сме ви разказвали от мястото на събитието. В мазето ще гледате най-добрия танго спектакъл в града и страната – с песни и танци, включително любимите на туристите - на гаучосите, на бутилка пенливо вино „Шандон” и купа ядки. Времето с програмата минава неусетно, а задушевната, уютна атмосфера прави преживяването неповторимо. Каквото не е в по-скъпите танго-театри на „9 юли” като в хотела NH, където мащабът не позволява човек да почувства магията, а вечерята е по-лоша дори от онази в парижките кабарета на същия принцип.

Площадът на президентството, на който излизате, е забележителен и с голяма катедрала в левия ъгъл, но розовеещата сграда, откъдето някога Евита е призовала „Не плачи за мен, Аржентина”, е главният туристически магнит. По-хубаво е, отколкото във филма „Евита”, в който Мадона влиза в кожата на президентшата на Аржентина, понеже неговите снимки не са били в Буенос Айрес, а в Източна Европа. Ако продължите вляво, покрай паметник, дело на скулптора Дзоки, направил и нашия монумент на Цар Освободител в София, ще отидете към пристана на корабите по Рио делла Плата – сребърната река, към Монтевидео, където ще ви отведем в следващите дни. Слизайки към реката направо и вдясно, пък ще се озовете на най-модерното място на Буенос Айрес – Пуерто Мадеро. Тук са най-елитните хотели като „Фаена” с дизайна на гениалния Филип Старк, до който пък е паметникът на най-легендарния местен пилот от Формула 1 Фанджо, и най-тренди ресторантите в града от различен ранг – елитни и масови. Включително „Кравата” за телешко – ще почакате да ви настанят, докато наблюдавате буквално плюскането на преимуществено бразилските туристи и клиенти в заведението.

Телешкото в Аржентина се приготвя по два начина – на скара – париша, или на огнище – асадо. Забележителен на Пуерто Мадеро е и футуристичният мост, по който може да минете, за да ви слегне храната след посещението в ресторанта за говеждо. Върнали се, ако тръгнете вдясно и след това все напред от площада на президентството, е легендарният ретро квартал „Сан Телмо” с прочутото кафене на неговия мегдан, който често вечер се превръща и в нещо като арт базар. Надолу по реката и вляво е „Бока”. Светът познава този квартал по стадиона „Бонбониерата” насред бедняшкия квартал на Буенос Айрес. Напоследък мястото супер много нашумя със сблъсъка на „Бока хуниорс” – младежите от махалата, от точно тази махала, и „Ривърплейт”. Другото най-прочуто място в квартала с яркоцветните къщи, повечето от ламарина, е „Каминито”, през което минават всички туристи. Това е пасаж, който присъства на повечето рекламни фотоси и където 99% от туристите задължително си правят селфи. Върнали се обратно на президентския площад и продължили по брега, ако хванете следващия булевард Авенида „Кориентес” вляво нагоре, ще намерите някои от великите пицарии на Буенос Айрес.

За аржентинците казват, че били италианци, които се правят на англичани и говорят испански. За първото свидетелства най-добрата пица в света, която се прави тук. Ако например си поръчате 4 сирена, а в страна, прочута с кравите и говедата си просто е задължително. Пластът е тройно по-дебел, отколкото в Европа, пицата хем е пухкава, хем е хрупкава – неясно как го постигат. Диаметърът пък е невъобразим. Да се изяде цялата е цял подвиг. Но местните го правят, без да им мигне окото. А за компания на пицата дават бира – малката е 630 мл, а типичната е 1 л. На ъгъла с главната търговска улица „Санта Фе” ще намерите най-типичния универсален магазин и мол на Буенос Айрес „Галериас Ориенте”. Освен да си купите нещо от скъпия, но стилен световноизвестен аржентински бранд „Ла Мартина” – доказателството, че аржентинците наистина много се правят на англичани. Но и на французи... Пресекли „9 юли” и продължили към квартала на богатите „Реколета”, особено по възловия му булевард „Алвеар”, където задължително се отбийте в едноименния хотел – истински дворец или в „Парк Хаят” с уникалната му градина и неповторимото спа, ако ви е по джоба, ще се усетите като в 16-и или 7-и район на Париж. Архитектурата е едно към едно, ресторантите и бутиците – също. Стил, изящество и лукс, каквито – освен в Аржентина, няма да намерите другаде извън Европа.

В края на улицата е прочутото гробище на Реколета. Имаме погребан български премиер в Буенос Айрес – Александър Цанков, човекът зад фашисткия преврат от 1923 г. и зад Белия терор, който успява да избяга малко преди 9 септември 1944. Но туристите ходят на гробището на Реколета по друга причина. Там лежи най-известната аржентинка Евита Перон. Продължавайки нататък навътре в града, в другия най-добър за живеене квартал със сицилианското име Палермо – столицата на Сицилия, откъдето са дошли немалко от дядовците и бабите на съвременните жители на Буенос Айрес, задължителна спирка е музеят на Евита. Експозицията е разположена в красива къща на тиха улица. Посещението е докосване до личната история на тази дама с невероятна съдба – от крайната беднотия до вицепрезидент на тогава втората най-богатата страна в света след САЩ – Аржентина, която е много по-заможна от разорена от Втората световна война Европа. Събрани са и са изложени нейните лични вещи и легендарната й колекция от лични творения на Шанел, Диор и другите велики модисти. При посещението има един вълнуващ момент. Той настъпва в малка стая, в която угасващият й глас звучи, сякаш на живо, стерео – изпълва пространството. Чувате онази легендарна реч на Евита: „Не плачи за мен, Аржентина”, която тя изнася от балкона на президентския дворец „Каса Росада”, вече много болна от рака, който я поваля.

Едно от нещата, които са такива, каквито са били от времето на великата жена е най-евтиното метро в света и първото извън Европа и САЩ – тукашното, централната линия на което е с ретро влакове с дървения във вагоните. С него може да се върнете в центъра, освен ако не ви се скита още из Палермо. То е разделено на няколко зони, най-купонджийска от които е Сохо, но има и „Холивуд”.

Интересно е да се посетят ботаническата градина и зоопарка в квартала с огромна площ, които са на спускането от върха му към реката и старото летище на Буенос Айрес. Вече в ниското, до супер широкия крайбрежен булевард, който в най-широката си част стига до 16 платна, но те са само в едната посока, ще видите много творения на съвременната архитектура. Най-снимано е цветето от метал, което ту се отваря със слънцето, ту „забравя” поради повреди, но е ярък символ на града.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ