Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Испания » Мадрид » София-Мадрид

В Мадрид – с 50 евро за 20 часа

Април 2009  Автор: pavlina2007

Има ли шанс чужденец с 20 часа между полетите и 50-тина евро в джоба да усети 3-милионната столица на Испания? За да го ослепи поне едно от нейните съкровища? Защо не - ако следва интуицията си и няколко съвета.

Хостелът - споделен лукс в центъра на града.
Мнозина се отнасят с предубеждение към колективното спане на едно място. Предполагам, че това са хора, които никога не са отсядали в хижа. Те не знаят, че освен легло и топлина в непознатия град, хостелът ти осигурява компанията на най-различни хора. Които щом са тук - значи са като тебе - готини любители на приключения. Резервирането на нощувка в центъра на която и да е столица е добре да бъде направено десетина дни предварително - възможно е онлайн, ако имаш кредитна карта във валута. Нещата се улесняват, когато се пътува извън сезона - през ноември, януари и февруари (освен ако не се касае за зимна дестинация). Тогава много от хостелите и още повече хотели са полупразни и места могат да се намерят дори посред нощ. Както в Musas Residence, който е на десетина минути бърз ход от световноизвестния булевард Прадо. Той е в първата десятка на всичките 250 хостели в испанската столица, сочи рейтинг, представен в hostelworld.com.



Два часа следобед. Натискам звънеца, после бутам вратата и влизам в просторно фоайе, облицовано с мрамор. Техници се въртят около асансьора и аз повличам раницата към третия етаж. Момчето на рецепцията, която е свързана със столовата, се казва Артуро. Той ми дава отварачка с чип за стая №11, карта на Мадрид и покана за безплатен тур из града. Зад гърба му видеокамери показват входната врата, какво става по стълбите, в малката зала за компютри, всекидневната. Нощувка в стая за 8 дами струва 14.90 евро. По-евтини са леглата в смесените стаи 13.90. Срещу 1 евро можеш да си вземеш хавлиена кърпа, а срещу 2 - ключ за малко сейфче, обяснява Артуро.Нямам никакво време за тези подробности сега. Час и половина мотаене по метрото от летище Барахас до Музите - това е добре, като се има предвид, че съм за първи път в Мадрид, не говоря езика на конквистадорите и съм похарчила само 2 евро досега - толкова струва едно влизане в метрото (25 евро,ако вземеш такси). Набутвам в по-малка раничка сандвич, два банана и шише минерална вода, които нося от София, и изхвърквам навън. Изведнъж забавям крачка, защото все пак трябва да реша дилемата - дали да отида на разходката, която ще продължи 3 часа и половина или да се хвърля в дълбоките води на Гоя, Веласкес, Рубенс, Дюрер... - тоест в музея Прадо и по възможност в съседната му ботаническа градина. Колко смешно може да прозвучи на някой последното ми желание... Но по-добре малко, от колкото нищо, нали?



В последния момент предпочитам безплатния тур Сигурно го организира общината. На брошурата пише: The best introduction to the city is a free tour - цитат на Lonely Planet. Спирката на метрото Puerta del Sol, където трябва да чакам, се оказва само на няколко минути път от моята спирка. Вървя без никой да блъска в мене дамска и пазарска чанта; не се спъвам в ръбовете на плочките по тротоара; дори на улички, широки 2 метра, има светофар и пешеходна пътека. Хората не са много, може би защото е 1 градус под нулата, необичаен студ за Мадрид. Вместо тихо съскане, при зелена светлина от светофара се разнася нежно пиюкане, което става тревожно, когато изтича времето за пресичане. До статуята на Карлос III двайсетинагодишно момче е вдигнало табела с надпис Free Tour. Около него се въртят няколко момичета, мъж на 60 години и една двойка на около 30 години. Казвам,че искам да се присъединя към групата и питам кой организира това безплатно приключение. Ами кой, това е частно мероприятие, обяснява самият екскурзовод. Това е Том от Англия, завършил политически науки и през лятото дошъл тука да учи испански, но нещо не му се прибирало обратно в родината... Затова решил да припечелва от такива разходки, предназначени за английско-говорящи туристи. Аха! Все забравям, че няма безплатен обяд. Двете момичета са от Аржентина, третата е от Панама, четвъртата дама е от Австралия, чичкото - от Лас Вегас, а двойката - от Ню Йорк. Само аз съм европейка.



Сега сме в самото сърце на Мадрид; тук е била една от портите на града, която е гледала на изток и затова е наречена Вратата на Слънцето, почва разказа си Том. Това е мястото, където се събират мадридчани на Нова година и докато часовникът бие 12, те си намислят желание и дъвчат 12 гроздови зърна, за да се сбъдне то. На специална месингова плоча е маркиран нулев километър, от който се измерват разстоянията в цялата страна. Снимаме се пред символа на Мадрид - мечка, изправена върху малко дърво, известна като Мечката с ягодите, и потегляме. Според Том статуята символизира бробата на църквата с властта. Според други в околностите на града имало много мечки, които се хранели с плодовете на вечнозеленото дърво Arbutus menziesii. Том е само по дънки, с пъхната в задния джоб бутилка вода и леко яке. Знае много от историята на Испания, говори бързо, и честно казано, малко трудно го разбирам. После минаваме покрай сграда, която е била бордей по време на чумата, но тъй като в нея се спасили много хора, тя била превърната в църква. Следват кралският дворец, който ми напомня Версай; Plaza Mayor, който е на 400 години - тук се сещам за площада Сан Марко във Венеция. Но на този са горели еретици! Том напомня, че в продължение на 4 века от 1480 до 1834 г. Светата инквизиция взема живота на стотици хиляди еретици (разбирай протестанти, евреи, мюсюлмани, магьосници, хомосексуални и пр.). Минаваме покрай моста на самоубийците и след половин час напълно измръзнали засядаме в едно кафе, където всеки сандвич или порция спагети в петък струва само 1 евро. Музеят Прадо работи безплатно от 18 до 20 часа Това споменава, ей така, докато пие чая си, Сара от Сидни. Веднага скачам, извинявам се на Том и му връчвам няколко евро с пожелания за успех. Стига разходки - имам цели 2 часа за изкуство!



Прадо е културна забележителност №1 в Мадрид и в Испания и къде другаде, ако не тук, ще видя най-голямата колекция картини на испански художници? въпреки сравнително късния час залите са пълни с гимназисти, семейства с малки деца, двойки на различни възрасти, щастливо хванати за ръка. Голата маха участва в някаква изложба, но разглеждам княгиня Алба в Облечената маха, Семейството на Чарлз IV и Трети май. Естествено много хора са се вторачили в Придворните дами (Las Meninas) на Веласкес. Поразява ме огромния брой картини на Рубенс, между които Трите грации. Тук са и Даная и златният дъжд на Тициан, Кардиналът на Рафаел, Дюрер с неговия Автопортрет. Търся познати образи, а откривам картини, нови за мен. Успявам да мина през всички зали може би защото превод на английски има само в няколко от тях. За първи път до Ева виждам Адам на Дюрер, който е уловил нежността и безпомощността на влюбения мъж, а картината Градината на земните удоволствия на Бош, рисувана в 1504 г.(!), ме удивява с демонизма си. Точно в 20 часа съм на стълбите на Прадо. Снимам статуята на Веласкес. Зад гърба ми се издига колосът на катедрала. Надниквам и там слушам няколко минути от месата, изтичвам до фонтана на богинята на плодородието Сибелес, който е по-нагоре по булеварда и тръгвам обратно към хостела. По целия път обратно срещам крави. Става въпрос за най-голямата изложба в света достъпна за всеки, известна като Парадът на кравите. Минават хора, разглеждат животните, снимат се с тях и някак си им става по-хубаво. Кравите са нарисувани от известни испански художници и на 16 април ще бъдат продадени на търг, които ще отидат за благотворителни цели. Забелязвам как улиците започват бавно да се пълнят.



Петък вечер е - време за срещи в тапас-баровете, където една-две бири или чаша червено вино се изпиват незабелязано с традиционните тапас - това са мезета на испански език, наредени в малки чинийки - топли и студени. А аз имам още 2 сандвича и бързам да се върна в хостела. В кухнята цари приятно безредие и мирише на мно-о-ого вкусни манджи. Мери от Лондон е решила да сготви телешко рагу, приятелят й Райън усърдно кълца лук и гъби. Жозе от Португалия пържи пилешки хапки. Печките са две - с керамични плочи, има микровълнова, 2-3 миксера, всякакви подправки, фризерът и хладилниците са препълнени с продукти - да не повярваш колко загрижени за храносмилателната си система са хората, отсядащи в хостели. Две девойки-американки са си купили бутилка червено вино и скоро към тях се присъединяват няколко младежи. По едно време се появява русокос мъж. Той се представя като Адам от Ню Йорк и кани присъстващите на дринк в 21.30 часа. Всички сме приятно изненадани. Докато чакам питието, слизам на втория етаж, където е всекидневната. Три момичета са седнали на дивана с лаптопите си като ползват безплатния Wi-Fi. Момче-китайче гледа LCD телевизор, има и три компютъра за онези, които пътуват без лаптопи. На стената е написан паролата и пожелание, ако има чакащи, да приключиш работата си за 15 минути.



В точното време Адам се появява с 2-литрова бутилка сангрия и я излива в голяма купа, пълна с бучки лед. Сангрията е типична испанска напитка - към 1 л червено вино и 2 чаши бренди се прибавя сок от различни плодове - портокал, лимон, малко канела и карамфил, обяснява Адам. Като черпи всеки с чаша, той съобщава, че в 22.30 часа организира посещение в 3 тапас-бара и един нощен клуб само срещу 10 евро. Парите са за тапас и малък дринк във всяко заведение. Адам работи с 4-те хостела, които са в съседство. Всяка вечер събира до 15 души, но не тръгва с по-малко от 7. Десетте евро отиват в неговия джоб, освен това получава от баровете комисионна. Питам каква е печалбата на баровете, той казва: Питието е много малко и хората винаги си поръчват още. Какво по-хубаво от това - в приятна компания да усетиш нощния Мадрид! Колкото по-късно става, толкова повече хора пълнят улиците някои вървят по двойки, тийнейджъри се движат на групи, семейства бутат колички. Пред едно кино се е образувала цяла опашка от чакащи за билети. Първият тапас бар е през няколко улички. Той целият сякаш грее отвътре хората са един до друг, но сякаш успяват да не се настъпват и бутат. Говорят високо, смеят, ядат мръвки месо, риба или сирене от малки чинийки, някои са седнали, други прави ползват бурета за маса и пият - чаша червено вино, бира, сангрия, сайдер. Испанците излизат много често вечер, и задължително в петък може със семейството си, може с приятели или без предварителна уговорка. Ако имат повод за ресторант, те се отбиват първо в тапас-бара и след това избират място за солидна вечеря. Тапа означава мезе на испански, а също и капак. Преди 7 века било наредено заедно с чашата вино винаги да се сервира някакво мезе, за да се възпрепятстват напиванията... Докато Адам ми обяснява историята на тапас, Амалия от Лисабон ме пита дали съм ходила на фламенко бар. Наблизо има един само за 12 евро. Като че ли и толкова пари са останали в джоба ми. Така че какво да му мисля... Лесно намирам ул. Cuchilleros 7, която е на 2 минути от Plaza Mayor. Вече е 11.30 часа. Входната такса включва чаша вино, бира или ром Бакарди, пише на менюто. Барът е малък, сцената е малка, масичките за четирима също са малки. Но танцьорите са като бутилка хубаво шампанско - колкото повече я разклащаш, толкова по-газирано става. Костюмите им са съвсем обикновени, на жени и мъже, които са се върнали от полето, преоблекли са се и са излезли на селския площад. Китарата е на плейбек, но какво от това? Този танц-философия, (синтезиран с две думи - да гориш от страст), e микс от испанска, циганска, еврейска и арабска култура. Тоест нещо, което не може да бъде описано с думи. Тръгвам си към 2 часа, когато в бара се изсипва цял клас италиански студентки. Улиците все още са пълни с хора, мяркат се и такива, чиято външност е малко съмнителна. Лесно намирам хостела, а в стаята ми е ... още по-оживено - от леглата ме гледат 7 тайландки. Климатикът е настроен на 31 градуса и въпреки че всички са в пижами, е очевидно, че никак не им се спи. Правя си сметка, че сега в родината им е време за ставане.



На закуската, която е включена в цената, има кафе, мляко, какао, мюсли, масло и различни видове конфитюри. Артуро изглежда много зает, приятелката му Каролина - също, но двамата ми обясняват, че хостелът работи от половин година, има 80 легла на 3 етажа, като планът е в близко бъдеще да бъдат открити още 60. Рецепцията ще се премести на първия етаж, когато оправят асансьора. Най-много гости идват от Китай, Австралия и САЩ, казва Артуро. Сега вземам пътят до летището за около 45 минути. Докато минавам чекинга, се сещам, че сигурно още могат да се намерят билети до Мадрид на промоционални цени за есента. Защо мисля за това?! Защото осъзнавам, че тези 20 часа бяха като една малка глътка от Испания. След която се появява неустоимо желание да пиеш още, и още... чак до дъното.

Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ