Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Испания » Сантандер » Алтамира

Захласнат по бизоните

Май 2009  Автор: pavlina2007

Силует на мощно животно с удължени задни крака, завършващи с елегантни копита. Рунтава грива стърчи на гърбицата, гъста кафява козина виси по късия дебел врат и под шията, като прави предната част на туловището още по-едра. Коремът и хълбоците са нарисувани в светло жълто,  вътрешната им част и подопашието са почти бели. Друго животно е легнало кротко, с глава, свита към корема. Може би е ранено? До него трето, очертано с въглен, е насочило малките си остри рога към неизвестен съперник. С професионална решителност е очертан мъжкият атрибут, покрит с кичур косми . От пръв поглед е ясно, че  художникът  обожава великана, който е бродел по Стария континент след мамута, и познава добре всяка част от тялото му. И не само това – той владее техниката на светлосенките, добила популярност през ...Ренесанса. До такава степен, че Пикасо възкликва: След Алтамира всичко е декадентство!

Защо в Кантабрия

Кантабрия, автономна област в Испания, която има територия от 5   300 кв.км, ( почти колкото Хасковска област ) , е рай за спелеолозите. Тя заема тясна ивица по крайбрежието на Бискайския залив, известен тук като Кантабрийско море, а на юг граничи с Пиренеите. Северната й част има мек климат заради Гълфстрийма - времето е влажно, с топла зима и хладно лято. Затова тя е вечно зелена и идеално място за живеене, дори по време на най-големия студ, сковал континента през последния ледников период. Релефът е изключително разнообразен – освен красиви речни долини, широки плажове, тук има и планини – между тях е Picos de Europa , формирана основно от глетчери, чиито върхове бодат небето над 2 500 м. Много разпространен е варовикът и с изобилието на подземни води това довежда до образуването на можество карстови пещери.

Кантабрия днес се хвали с 6 000 пещери като 100 от тях пазят едни от най-ценните рисунки в историята на човечеството. Те са пръснати близо до крайбрежието и артефактите доказват, че са били обитавани от една нова цивилизация, която е надживяла хомо неандерталис – тази на хомо сапиенс.


Откривателят е обвинен

Една есенна сутрин на 1879 г. адвокатът Марселино Санц де Саутуола, който се интересувал и от археология, тръгнал заедно 9-годишната си дъщеря Мария към близката пещера. Тя била известна като Алтамира по името на хълма, където е открита през 1868 г., според някои данни била във владението на адвоката. Саутуола вече бил намерил доста кости и оръдия на труда,   останали от праисторическите хора. Докато копаел за пореден път около входа, той чул гласът на Мария, която влезнала сама в предверието й: Татко, виж, биволи!

На следващата година аматьорът-археолог направил научното съобщение „Breves apuntes sobre algunos objetos prehistуricos de la provincia de Santander” (Кратки бележки върху някои праисторически обекти в провинция Сантандер). Той не се побоял да предположи, че пещерата е населявана от хора от късния палеолит. Но рисунките са толкова прекрасни, че вместо световно признание, испанецът е обвинен в мошеничество и лъжа. Международната научна общественост не иска да приеме, че примитивният човек е имал таланта на художник от такава величина. Повечето учени, включително елитът на френските праисторици, веднага отхвърлят идеята, че рисунките са дело на „варварите”. Освен това, свежестта на боите и доброто консервиране доказват, че картините са рисувани съвсем наскоро, твърдят те. Същата година на конгреса по праистория в Лисабон Марселино Санц де Саутуола е подложен на остри подигравки, дори обвинен във фалшифициране. Той умира през 1888 г. на 57 години преди да бъде възстановена честта му.

Ключов фактор за възникването на спора е абсолютното съвпадение, че едно истинско произведение на изкуството е най-ранния образец на палеолитно пещерно изкуство. Това оправдава до известна степен учените, които не могли да   да приемат истината за реалност заради високотехничното изпълнение на рисунките.

Споровете продължават до 1902 г., когато на двайсетина километра в югоизточна посока е открита пещерата Ел Кастильо, част от огромен пещерен лабиринт. Там са намерени подобни рисунки. Обвиненията веднага отпадат, а френският археолог Emile Cartailhac пише в "Mea culpa of a sceptic” : "Виновен съм, защото преди двайсетина години допуснах грешка и несправедливост, които трябва да бъдат признати и поправени публично. Мой дълг е да поправя несправедливостта към Марселино де Саутуола.”


Обитателите


Възрастен човек с дълги бели коси пали огън. Зад него през    ... широка цепнатина прозира зеленина. Това е входът на пещерата, която се намира на стратегически важно място – между брега и планината, близо до долината на река Саха. След малко до дядото сяда момче, което му подава дърва. После идва млада жена и почва да шие кожа с игла от рог на елен. Мъж удря кремък с камък, при което се отцепва малко парче, подходящо за острие на нож. Всички те по нищо не се различават от съвременния човек – имат строен скелет, с добре развита мозъчна част на черепа, облечени са с кожени дрехи и носят ботуши.

Анимацията е толкова сполучлива, че човек се чуди къде се намира – в театър или е телепотиран в миналото. Това са хората, от които вероятно произхождаме и ние - Homo sapiens sapiens. Те са живели само в най-външната част на пещерата, чиято обща дължина е 270 м.  Хранили са се предимно с еленско месо, но са убивали коне и бизони. Движели се на групи от по 20-40 души и са водели номадски начин на живот. През пролетта слизали в долините, където ловели сьомга и диви кози, а през зимата стояли по-близо до брега, за да хващат  елени и стриди. Използвали са стрели с кремъчни остриета, също и харпуни.

Пещерата Алтамира е била обитавана 2 пъти, показват археологическите пластове. Първият период започва от 18 500 г.пр.н.е., а вторият – от 16 500 до 14 00 г.пр.н.е . Между двата периода тук са се настанили пещерни мечки. Намерени са цели скелети на животни, които вероятно не са могли да преживеят студа. Малко след втория период – около 13 000 г.пр.н.е. - се е образувало свлачище, което е затрупало входа на пещерата и така рисунките са се запазили до ден днешен.

Параклисът

Възхитени от анимацията, слизаме вдясно по коридор, който води в невисока полутъмна зала, известна като Полихромният таван. Заради нея „Алтамира” още е наричана „Сикстинската капела на кватернера”. Рисунките са една от друга по-захласващи. Още повече, като си представя, че   приблизително 15 000 години по-късно много малко мои съвременници, включително и аз самата, са способни да  нарисуват нещо подобно. Според археолозите те са дело на различни  майстори, които са „мерили сили” в период от 4 000 години и са ползвали различни техники и бои. Преброени са фигурите на около 100 животни, разказва екскурзоводката Силвия. Най-много са бизоните – те са в различни пози, има 2 коня, 1 огромна сърна, едва ли не в реални размери, и животно, което прилича на диво прасе. Фигурите не образуват композиции, рисувани са хаотично, някои са една върху друга. Датирането с радиоактивен въглен показва, че конят е най-стар, а останалите са правени около 15-14 000 г.пр.н.е.

Древният художник първо е намирал подходящ за идеята си релеф – например, цепнатина в скалата, която удължава като муцуна на бизон. После очертавал с охра силуета на животното, като гледал хълбокът му да съвпада с изпъкналост на скалата. Удовлетворен от изпълнението на първоначалния план, той повтарял контура с въглен. После запълвал тялото с боя, която размазвал с ръка или нанасял с парче кожа. Ето и ателието му, показано на видеоклип - кремъчно длето, въглен, мазнина, която гори, докато рисува в тъмното, кожени подложки. Майсторът е познавал добре ефекта на светлосенките – сhiaroscuro на италиански език. И в големи детайли анатомията на животните – техния вид, пол и възраст - затова археолозите смятат, че задължително е бил ловец. В същото време е знаел какви бои да използва и как да ги смесва. Жълтата охра е получавана от железен диоксид. Червената – от нагрят железен диоксид, за черно се ползвал освен въглен и манганов диоксид. Има доказателства, че е замесвал калий, талк, цинков оксид и други химически вещества. Възможно е рецептата да е предавана от поколение на поколение.

Художникът умишлено е търсел начин   да използва естествения релеф на тавана, неговите    пукнатини и издатини, за да усили ефекта на триизмерното изображение. Той е прилагал   различни формули за постигане на перспектива в рогата или хълбоците на животните и при моделирането на техните тела. Където се налагало, си помагал и с длетото.

Другите рисунки

В останалите галерии на пещерата са открити рисунки на кози, зубър, елени. Освен тях има и правоъгълни и конични форми, знаци, оформени като стълби, и „макарони” - серия от паралелни на пода линии с неясно предназначение. В последната част, известна като „Конската опашка”, която е дълга 70 м, се вижда ръката на праисторическия човек – тя е малка, с нежна структура и доказва, че той е бил висок около 160 см. Негативът е направен като дланта на модела е поставена върху скалата и художникът е духал железен диоксид през рог, обяснява Силвия. Установено е, че негативите са доста по-стари от бизоните на полихромния таван.


 


Въпросите


 


Защо е било необходимо на древния художник да прекарва часове в тъмната част на пещерата, където почти не стига дневна светлина? Да стои полуприведен към тавана – на някои места височината е едва 1,10 м, като Микеланджело, легнал по гръб в Сикстинската капела? Защо няма следи от сажди? По каква причина не са изобразени птици и влечуги, с които е изобилствала природата тогава, а са предпочетени едрите бозайници? Трудно е да се повярва, че той е имал желание да украси спалнята си, тъй като тази зала не е била обитавана.

Една от версиите на специалистите по каменната ера е, че древният майстор искал да благодари на висшите сили за   храната, която му са осигурили. Друга – да уплаши животните, които утре ще преследва. Или просто е имал вътрешен импулс, роден от таланта му? Интерпретирането на рисунките в „Алтамира”, както и на тези в останалите пещери в Кантабрия, е предмет на продължителни дискусии, които намесват понятията тотемизъм, практикуване на магии, шаманизъм. Защо животните са рисувани толкова детайлно, а човекът се е задоволил да се представи само чрез дланта си? Защо е трябвало да влиза в пещери, единствено за да рисува? Сякаш е имал представа, че скалата е най-трайното платно. Тези рисунки – абстрактни и реалистични, натуралистични и схематични, формират начина на изразяване на палеолитните хора и показват символи, чието значение може днес да ни убягва, но то отразява определена концепция за техния свят,  обитаван от естественото и свръхестественото.

Вредата от посетителите

21 години след откриването на пещерата - през 1910 г. в градчето Santillana del Mar, което се намира само на 2 км от нея, е създаден борд за защита и опазване на „Алтамира”. През 1911 г. е назначен първият екскурзовод, през 1924 г. пещерата е обявена за национален монумент. Туристи, учени, художници започват да се стичат към Кантабрия, за да видят картините... Само през 1955 г. пещерата е посетена от 50 000 души и още тогава е направено първото предупреждение за предстоящо увреждане на рисунките от дишането и топлината на толкова много хора.

През 1957 г. е създадена техническа комисия за подсилване на тавана с каменни колони. През 1973 г. посетителите вече са 174 000 и 3 години по-късно пещерата е затворена. През 1979 г. е създаден   национален музей и изследователски център към него. Автомобилният трафик е отклонен, извършени са укрепителни мероприятия..., контролират се всички параметри През 1982 г. пещерата е отворена отново – с условието да се правят 3-годишни списъци за 8500 посетители на година. Очевидно това положение не може да продължи дълго.

Взето е решение за създаване на реплика. През 2001 г. в присъствието на краля и кралицата на Испания е отворен новият национален музей, който се намира на няколкостотин метра от самата пещера. Той е вграден в ландшафта, а „Алтамира” е показана с нейните естествени геоложски и архитектурни особености преди затрупването на входа й. Най-интересната част на музея, естествено, е Neocueva – репродукция на полихромния таван и на част от „Конската опашка”. Тя е направена с помощта на най-съвременни технологии с точност до 5 мм. До такива подробности, че се чудиш от тавана наистина ли капе вода, или това е само имитация. Освен нея, музеят разполага с 1 500 кв.м постоянна експозиция, която представя еволюцията на човека и на скалното изкуство. Тук могат да се видят няколко видеоклипа за живота на праисторическите хора, намерените кости, черепи, оръдия на труда. Сега годишно през музея, който има и модерна лаборатория, минават по 100 000 души.

През 1985 г. пещерата е включена в каталога на ЮНЕСКО за световно културно наследство като забележителност №1 на Испания и представлява най-голям принос на страната към световната култура. Заедно с пещерата „Ласко” в югозападна Франция тя е мястото, където най-рано се проявява творческият гений на човека. По-късно още 9 пещери в Кантабрия с палеолитно изкуство от 30,000-10,000 г.пр.н.е.   влизат в списъка на ЮНЕСКО .

Рисуването върху скали е едно от първите универсални културни феномени. С края на палеолита, около 10 000 г.пр.н.е. , номадството в Европа постепенно изчезва. Променят се начините за добиване на храна, използват се нови оръдия на труда. Но днес все още съществуват племена, които практикуват скално изкуство - като племето сан в Ботсвана и Намибия.

Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ