Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Драшкова поляна » ЕкоАрт

Еко и Арт в Драшкова поляна

Юни 2010  Автор: pavlina2007

Обикновена ограда, по която се катерят японски дюли. Червена порта до нея. Заключена. Ключът е оставен от вътрешната страна на бравата – сякаш казва: Заповядай, щом така си намислил! Зад портата  - череша, праскова, малка оранжерия, няколко реда подправки и огромен двор, от който те следят ...керамични фигури. Високо пано, потънало в здравец, чака кацналия върху му петел да закукурига радостно. От кокошарника зад него излиза мъж, който носи внимателно кофичка, пълна с яйца.


- Енчо, вечерята е готова! - вика стопанката от терасата и ме кани в гостната. Приближавам голямата маса до камината, отрупана със снимки и малки фигурки. На стола до нея се пекат ...керамични пилета. Да, камината е запалена, защото в Балкана летните вечери също могат да бъдат студени. И не само заради това.


Отляво на вратата са закачени  грамоти и дипломи – всичките заради семейния хотел „ЕкоАрт” в село Драшкова поляна (на 22 км от град Априлци и на 130 км от София). Последен е сертификатът за „Зелена къща” (Green Lodge). Заедно с него Величка и Енчо Ганковски получиха специална награда за „специална награда за „Гостоприемна атмосфера и творчески дух”.  На масата вече са сервирани ягоди, току-що набрани от градината, прясно сирене и омлет с манатарки, откъснати същия следобед. Величка отпива от чашата домашно вино и разказва:


- Селото ни е много спокойно, има-няма петдесетина жители. Това, което смятам за най-успешно при проектирането на нашата къща е, че слънцето я грее от сутрин до вечер. Много обичам откритата тераса. Там има друга камина – за барбекю. Наесен, преди да натрупа сняг, прибираме керамиката и всички цветя. Не мога да търпя пластмасови саксии и сега пак ще си изпека!


Е, така е лесно – каквото не ти харесва, си го правиш сам! Това е възможно, защото и двамата съпрузи са завършили керамика.  Енчо преподава в Средното художествено училище в Троян, а Вeличка е започнала кариерата си като фотограф и керамиката й е само хоби. Всеки си има ателие, но скоро едното ще бъде преградено, защото „когато дойдат повече от 10 души, притеснителното е не как ще ги нахраниш, а къде ще ги настаниш!” Затова Величка къта една палатка, която й оставили студентки от Англия. Вече четвърта година те идват при Енчо да учат керамика по програмата „Леонардо”. Три седмици практикуват точене, моделиране, печене, оцветяване и си тръгват с изработените неща.


Последните чужденци, посетили семейството, са 20 френски хотелиери. Те останали очаровани от необичайния еко-арт туристически пакет и  ...домашните сладкиш и плодовия сок, с които стопанката ги почерпила. Защото Величка е и добър кулинар - талант, унаследен по бащина линия.  Специалист е на задушените ястия, които добиват несравним вкус в специално измайсторените гювечета,  ошарени от ... дъщерята Ивелина. Момичето работи върху докторантурата си във Виена, където е завършило графика и живопис във Виена. А през лятото, когато има повече френски и  немски групи, се връща да помага на родителите си.


Някои от гостите идват по препоръка, други, застигнати от нощта. Веднъж пристигнало семейство с две момиченца, на които майката ушила специални престилки за уроците. Направили за жилището си вазички, пана, свещници. После дошли да си ги вземат – вече изпечени.


„Почти всички - като изработят нещо, се запалват. Тази работа кара хората да мислят как да направят нещо хубаво и ги преобразява”, казва Енчо. Обикновено хората пристигат много стресирани и уморени, дори не искат да вечерят. Но на другия ден са готови да поемат  нанякъде, тъй като тука, в планината, човек много бързо се наспива. За всеки се подготвя индивидуална програма. Ако времето е хубаво, избира туристически маршрут - до алпийската част на Централен Балкан, Троянския манастир или 4-часов преход до Видимското пръскало, където може да се види кафява мечка, диви кози, кошути, саламандри, скален орел, редки ендемични растения като алпийска роза...


Слушам домакинята, гледам пламъците в камината и осъзнавам, че въобще, ама въобще не ми се тръгва. После в главата ми се прокрадва мисълта да си взема отпуск, да дойда в Драшкова поляна и да се оставя на стопаните да ме обгрижват дълго и без мярка - и с еко, и с арт, и с всичката топлина, която натрупват през тежката зима в Балкана и после споделят с приятели и непознати.


Павлина Михайлова


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ