Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Република Сейшели » остров Махе » Villas de jardin

Сбъдната мечта

Април 2012  Автор: Радка Колева Станилова

Сейшелските острови бяха моя мечта, която осъществих след почти две години подготовка и ровене в интернет. Пътуване без посредничеството на туроператор се оказа по-добър вариант, тъй като в процеса на подготовка за пътуването научих много неща за Сейшелите; не бяхме затворени в хотелски комплекс; живяхме сред местните хора и красивата тропическа природа; пътувахме с обществения транспорт на острова, което е доста екстремно изживяване; сами си приготвяхме риба, току-що уловена от местните рибари. Изборът ни за настаняване - “Villas d e jardin” (self catering) www.villas dejardin.com на остров Махе беше точно това, което желаехме – комплекс от 10 вили, разположени на западния бряг в хълмиста местност с невероятен изглед към Индийския океан.  Вилите са изключително удобни и комфортни. Обзавеждането и обслужването съответстват на 5 звезден хотел. Предлагат добре оборудвана кухня, обширна тераса с прекрасен изглед, душ в двора, басейн, тропическа градина, от която може да се берат плодове (папая, банани, звезден плод) и цитронела.  В района на вилите живеят няколко огромни сейшелски костенурки. Да не забравя, има барбекю, което може да се ползва по всяко време. Сейшелските острови са разположени на около 4° на юг от Екватора в Индийския океан. Обхващат обширна територия със 115 острова, но само 46 от тях са населени. Климатът е тропически, целогодишно температурата варира от 24°С през нощта до 32°С през деня, влажността е доста висока, тропическият дъжд е обичайно явление.   На остров Махе живее 90% от населението на държавата, което е около 84 000 души. Там се намира и столицата на републиката – Виктория, която е най-малката столица в света. В града, а и в цялата държава има само един светофар. Друга забележителност на града е един малък „Big Ben” – спомен за времето, когато Сейшелите са били британска колония. Махе е най-големия остров, с размери 28 км / 8 км, има преобладаващо планински релеф (най-високият връх е Morne Seychelios - 905 м.) и от високите части на острова се откриват изключително красиви гледки към океана (както се казва – breath taking views). Планинският релеф може да създаде проблеми на колоездачи и шофьори - пътищата са тесни и с много завои, движението е ляво- наследство от годините на английското господство, няма улично осветление. Като отчетем факта, че на Екватора слънцето залязва в 18 часа, предвижването с велосипед става почти невъзможно. Може да се наеме rent- a- car (който има смелост) за около 35 EUR на ден. Ние предпочетохме обществения транспорт, който е много добре организиран. Във вилата ни бяха предоставили разписанието на островния обществен транспорт (както и друга полезна информация – раб.време на банки, магазини, парола за интернет достъп и др.) Автобусите са малки, индийско производство - „Тата” и изглеждат като автобусите в България през 60-те години. Ако не си седнал, на завоите трябва да се държиш с ръце и крака за каквото намериш. Газ-спирачки, газ-спирачки – като в лунапарк. Но, катастрофи почти няма. И това е обяснимо – разрешената максимална скорост  е 60 км. извън населени и 40 км. в населени места. „Населено място” е относително понятие, често се случваше автобусът да спре насред тропическата гора и едва тогава забелязвахме, че в края на тесен, неасфалтиран път има 2–3 едноетажни къщи, издигнати на циментови или дървени подпори. Вървейки по пътя сред гората, чувахме звуците на реге и тогава виждахме, че зад банановите дървета има къща. Телевизори почти няма, хората не бързат и са изключително спокойни и толерантни. Освен креолски френски, всички говорат и френски и английски. Децата ходят на училище и в колежи, облечени в униформи. В обедните часове обществените автобуси се превръщат в училищни автобуси за час-два. Възрастните работят в офисите във Виктория; събират и пакетират чай и подправки; рано сутрин влизат в морето сред кораловите рифове за риба, а когато излязат на брега с улова си, свирят с рапанени черупки - така приканват желаещите да купят риба. Голяма част от сейшелците работят в туристическия бизнес, който носи около 70 % от приходите на държавата. В почивните дни ходят на църква (90% от населението са католици), а след това по плажовете, където приготвят риба на скара и естествено звучи реге музика. Тъй като островите не са били населени до откриването им през 1502 г. от адмирал Вашко да Гама , няма коренно население. Сейшелската нация е основана от френските колонизатори, пристигнали след 1756 г. със слугите си. В последствие на островите се заселват африканци, индийци и креоли. В древните времена островите са били спирка за пирати и морски търговци. Носят се легенди за пиратски съкровища, скрити в подводни пещери, които при отлив се показват над водата. И такива съкровища наистина са откривани.  Кухнята е креолска - смесица от френска, индийска и китайска, ползва се много кокосово мляко, къри, канела и др. екзотични подправки. Преобладаващо се консумира риба, приготвена по различни начини. Най-популярни са кораловата риба “ Red snapper” и риба тон.  Хлебният плод - bread fruit,  на вкус е подобен на сладък картоф, се предлага задушен или печен като гарнитура към основните ястия. Алкохол почти не се консумира от местните и това е разбираемо при тропическия климат. Бирата е местно производство “ Sey brue”. Предлага се само в стъклени бутилки от 320 мл. Много бързо разбрахме защо е така – всяка напитка, извадена от хладилника, се стопля на 10-тата минута. На острова има заведения, които предлагат освен креолска и европейска кухня, но храната в заведенията е сравнително скъпа, особено напитките. Ето защо предпочитахме да си приготвяме храната сами. Прясно уловена риба – около 2 кг може да се купи за 5 лв. Магазини има във всяко населено място, но те са малки и изборът в тях не е голям. Месото и колбасите са дълбоко замразени и на външен вид изглеждат доста престояли. Това е разбираемо – сейшелците консумират основно риба и пилешко месо. Климатът е неблагоприятен за отглеждане на домати и краставици, те се внасят от други страни и не винаги са свежи. В столицата има два супермаркета, в които има по-голямо разнообразие на хранителни продукти. В малките магазинчета, които се държат от индийци, може да имате проблем при плащане с карта. Увеселителните заведения – барове и няколко казина са локализирани в столицата и на най-големия плаж – Beau Vallon. Островите предлагат най-вече спокойствие и романтика, без бурни нощни приключения. Плажовете са многобройни, повечето от тях закътани в малки заливи с причудливи гранитни скали. Табели с надписи предупреждават да се внимава от падащи кокосови орехи. Заради приливите и отливите някои от тях съществуват само по половин ден - по време отлив. Пясъкът е коралов – изключително бял, ситен, блестящ на слънцето, не се нагрява при високите температури. 1/3 от острова е природен резерват, има също и няколко морски резервати около Махе, където може да се разгледа пъстроцветния и многообразен живот в кораловите рифове. Водата в океана е топла и спокойна. Ако човек се страхува да се гмурне в морските дълбини, шнорхел и маска са достатъчни, за да се види разнообразието на морския живот. Мангровите гори за мен са едно чудо на природата. Ендемичен вид за този регион е палмата „Коко де Мер”, т.е. палмите – плодът на мъжкото дърво наподобява мъжкия полов член, а кокосовия орех на женското дърво има формата на дупе с доста големи размери и достига до 25 кг. Такъв кокосов орех (изсушен) може да се изнесе от страната само ако е закупен от магазин и притежава сертификат. Цената му е около 200 USD. Доста от тропическите храсти и цветя ми бяха познати, но изглеждаха като гиганти в сравнение с братовчедите им в България, които отглеждаме като декоративни растения в саксии. Животинският свят на Сейшелските острови е уникален : 1.На островите не живеят хищници. 2.Най-хищното морско животно е бялата рифова акула, но тя не е опасна за хората. 3.От сухоземните животни най-голяма атракция са костенурките. Най-възрастната е на 200 години, казва се Есмералда (м/у другото е мъжка). Размерите им наистина са впечатляващи, както се вижда и на снимките. 4.Плодоядните прилепи са навсякъде. Привечер се виждат увиснали по клоните на дърветата или в полет, наподобяващи самолет-изтребител. 5.Гекон – помощник на човека, приличащ на малък гущер. Миролюбиво животинче, което ни спасяваше от нахалните насекоми вечер, като ги хапваше с голямо удоволствие. Геконът е защитен животински вид и убиването му е забранено. Бяха ни предупредили, че може да го видим и в стаите си, но нашите гекони бяха много послушни – появяваха се само вечер на верандата. 6.Раците са друга атракция на острова. Червените раци може да се видят в мангровите гори при отлив. Пясъчните рачета (аз ги кръстих така, защото окраската им е точно като цвета на пясъка и трудно се забелязват, дори да са под носа ти) се появяват на плажа при отлив. Излизат изпод пясъка, като оставят малка дупка и купчинка пясък отстрани и чакат прилива, за да се гмурнат във водата в търсене на храна. При опасност се скриват в дупките си със скоростта на светлината. Беше много трудно да ги снимам, но все пак успях.  Политиката на държавата е да запази девствената природа на островите и кораловите рифове в океана. Голяма част от тях са природни резервати под защитата на ЮНЕСКО. Затова и рекламното лого на островите е „Сейшелските острови – един друг свят”. Повечето хотелски комплекси представляват вили, някои от тях дори със сламени покриви. В същото време предлагат комфорт и разнообразни занимания – голф, дайвинг, спа, тур.обиколки и др. За Сейшелите може да се разкаже още много. Ако съм възбудила любопитството в четящия тези редове, повече информация може да се открие в i- net. Не искам да повтарям информация, която вече съществува като статистика или преживявания на други разказвачи. Мечтая отново да посетя тези острови, защото наистина има още много места, до които не съм се докоснала. Ако успея да го направя, очаквайте продължение….




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ