Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Видин » Видин-Силистра

Умирай трудно! Една експедиция по Дунава

Юни 2013  Автор: pavlina2007

...И като получиш книжка за капитан, не значи, че си научил правилата за движение. Сега е лесно, няма пънове и коренища като през пролетта, но като свали нивото, непрекъснато трябва да следиш къде трупа, къде са косите. Затова трябва винаги да си го гледаш, Дунава... Бате Веско, капитан на лодка „Персина”   Пльос! Нещо лепкаво, с консистенция, която всеки би предпочел да сбърка, се стече по носа ми и се насочи към устата. Пльок – втора огромна капка чукна фотоапарата. Вдигнах очи нагоре. Наблюдаваха ни неподвижно – кацнали по два, по три, един над друг или шахматно върху клоните на тополата, която вече беше започнала да съхне. Възрастните - като черни, лъскави гущери, младите – с бяла гуша и корем.  Цялата листна повърхност наоколо не беше зелена, а варосана с тези капки, образуващи невидим килим, който можеше да те изпързаля всеки момент. Колкото повече напредвахме към вътрешността на острова, толкова по-силен ставаше дъждът от фекалии. Обстрелваха ни, без да им мигне окото. Когато излязохме на открито и тръгнахме към затона, почнаха да ни целят и с парченца полусмляна риба. По едно време миризмата на повръщано и още нещо стана толкова силна, че единственото достъпно облекчение беше ...сам да повърнеш.  Не знаех какво да правя по-напред –да пазя лицето си, да слушам Иван или да снимам. Напълно забравих двуметровата дунавска коприва и жилавите филизи на къпините, които като бодлива тел раздираха изгорелите ми крака. А Краси ту сваляше, ту вдигаше бинокъла си, като повтаряше: Излетели са по-рано, няма нито един корморан в гнездата! Значително по-малко от летящите дяволици бяха сивите чапли, чиито гнезда също заемаха първия, най-висок дървесен етаж. На втория етаж - гнездата на белите лопатарки и малката бяла чапла също бяха празни. На третия, най-несигурен етаж, мътеха няколко нощни и гривести чапли. Толкова късно?!    - Нашата задача е да потвърдим данните от първия етап на експедицията, който се проведе преди месец, а именно – най-нисък брой преброени птици в сравнение с предишните три издания на експедицията, като 50% от двойките бяха само с едно малко; и второ, да търсим двойки, които сега са легнали да мътят – поради закъсняла миграция или провалено гнездене, - обяснява Иван Христов, координатор на програма „Води” в WWF България. За тази цел трябваше да обиколим островите с най-големи птичи колонии в долното течение на Дунава, а паралелно с нас екипът на Свилен и Венци от БДЗП да брои птиците във влажните крайдунавски зони.  Кои видове водоплаващи бяха пострадали заради лошото време през пролетта? За кои нивото на реката беше ниско и за кои – прекалено високо? Имаше ли съвпадение на неблагоприятни обстоятелства? Или нещо, което се премълчаваше? Това беше кръстословица, за решаването на която имах на разположение пет дни и място във високоскоростната лодка „Персина”.   ЛодкатаПтиците не гнездят там, където ги гърмят  След около два часа Веско намалява скоростта и приближава остров Цибър, където се намира резерват Ибиша с една от най-стабилните птичи колонии на Дунава. Хубаво е, че тя може да се брои и от водата. На десетина метра от брега Веско изключва двигателя, лодката тръгва сама надолу и Краси почва да диктува: -  & nbsp; Пет млади на малка бяла, седем млади в гнездата на сива чапла... След две-три минути броенето изисква още по-голямо съсредоточаване, защото вълната удря брега и се връща обратно. Тогава лодката започва да се люлее силно и неопитник като мене може да получи силно главоболие.  - Достатъчно ли е да се броят само гнездата и птиците, които виждаме? Знам, че в резерватите е забранено бивакуването и всякакво действие, което би обезпокоило птиците, и все пак искам да съм сигурна, че не се пропускат гнезда, които са навътре от брега -  & nbsp; 90% от птиците гнездят в дърветата на брега. Те са най-удобни за кацане и излитане. Но освен вертикална проекция, има и къса хоризонтална. Ще може ли да направим втори тегел? – пита Краси.  Изведнъж водата силно се разклаща. Обръщаме се вкупом – покрай нас минава лодка с двама души. Какво искат? Единият вади голяма риба от мрежа, в която едреят още десетина парчета, и демонстративно я хвърля във водата...  -Чига ли беше??  -Не, мряна. Не знам защо го направи, сигурно ни помисли за гранични полицаи, но беше мряна, – отговаря Веско.  Чигата, както и останалите пет вида есетрови риби, е забранена за улов, защото е в Червената книга на България. Тя е по-древна от динозаврите и по отношение на месото й има само едно мнение – истински деликатес.   Граници без граници  Всяка топографска карта на Дунава има единствено моментна стойност. Затова трябва да се следват шамандурите – зелени и червени, които показват коридора на плавателните съдове. Имат ли коридор птиците и хората?  Иван: Птиците познават прекрасно държавните граници. Като правило тези, които гнездят в България, се хранят в Румъния и обратно. Обяснението е просто – те не гнездят там, където ги гърмят. Например, птиците от Ибиша се хранят в езерото Бистрец, което е румънско.  Свилен: Реката постоянно яде островите, някои стават български, други румънски, трети се сливат с брега или помежду си, има такива, които се образуват пред очите ни. Местните хора си ги приемат като островите на река Дунав и ходят до тях, без да си притесняват, защото Реката е едно цяло.  Ку лтурният китайски шаран  - Знаеш ли, че другият вид риба, който вече не се среща в Дунава, е дивият европейски шаран? Той е  съставял 65% от целия  промишлен риболов по реката. Има червено месо и толкова високо се е ценял, че хората го разменяли за агне. През 90-те години на миналия век ихтиолозите го обявяват за изчезнал от Дунава. Днес ние ядем културен шаран, одомашнен преди хиляди години в Китай. Това казва Иван. Не искам да ям културен шаран. Дано единственият сериозен рибар между нас хване нещо истинско, нали затова пътуваме заедно с пет попови прасета от София?!  Ка кво е общото между Кутово, Гарван, Вардим, Мишка, Милка?  Това са 5 от 10-те дунавски острови, на които има големи колонии на водоплаващи птици. Островите в долното течение на Дунав са 130-140, като повечето от тях са български, а 20 се смятат за непостоянни.     На Белене има всичко - Да имаше централа, щях столове и маса да купя, а сега само краставички си откъснете, доматите до десетина дни ще станат. – Това нарежда Славейко, който е домакин на къщата за гости. И върви след мене да затваря вратите, защото имало комари.  Комари ли? Със свечеряването се визуализират и те – комарите, едри като хапки. Ядеш комари, дишаш комари и говориш за комари. А те през това време те тапицират, жив ще те изсмучат.  На следващия ден обикаляме с лодката големия остров (Персина или Белене) и спираме до един от деветте „малчугана”, които влизат в Беленската островна група. Следващ рай за хвъркатите - бели, сиви, черни, кафяви, големи, малки, с дълги клюнове, с къси клюнове, дългокраки, късокраки, къркорят, грачат, писукат, разминават се без сблъсъци и коментари, сноват нагоре-надолу, пикират, излитат, кацат, напълно погълнати от заниманията си.  Беленската островна група е най-доброто място за наблюдение на птици по цялото долно поречие, може да се види дори морският орел, който гнезди тук. Има всякакви птици и техният брой се увеличава, защото заради затвора е създаден специален режим и безпокойството е много малко, а на румънския бряг е езерото Сухая, където те се хранят. Островите са в границите на Природен парк Персина, който е най-голямата защитена територия на Дунава и по нищо не отстъпва на Сребърна.  -Много важни за птиците са и Персинските блата, които днес са обособени в резерват и бързо се възстановяват, защото отворихме дигите и направихме шлюзни съоръжения. В блатата вече навлиза прясна вода и доста риба, която си хвърля там хайвера и така се увеличава храната за птиците. До края на годината ще се възстанови и влажната зона Каикуша, която също е защитена. Нали знаеш каква беше политиката на държавата през 50-те години – блатата да се откъснат от Дунава и той да се дигира. Това доведе до унищожаване на близо 80% от рибните ресурси и крайречните местообитания. Но каквото и да правим ние, откакто построиха Железни врата, Реката вече не е такава каквато беше, - обяснява Веско.  -Според мен системата за управление на Железни врата толкова е оптимизирана, че на нас ни пускат вода на час по лъжичка. Тази година, например, Дунавът се вдигна не през април, както е естественото му пълноводие, а в края на май. Влажните зони останаха сухи, времето беше лошо и някои птици не изведоха малки. Наесен пък, ако Железни врата не пуснат достатъчно вода, малките рибки няма да могат да се върнат обратно от блатата в Реката и ще настъпи огромен мор.   Железните парадокси  Може ли така?? Толкова голяма река и някакви си врати да влияят на естественото й пълноводие? Два язовира да определят жизнения цикъл на милиони живи същества?! Или шепа хора, които решават колко вода да пускат през тях...   Hotspot за разхлаждане  След остров Вардим, където горските са изсекли голяма част от дърветата съгласно нормативните си планове и почти всички птици са напуснали колонията (защото ако имаш къща с голям двор и някой ти вземе двора, ти нали ще потърсиш друго място за живеене?), паркираме на малкия кей в едноименното село, до понтона с надпис „Къпането забранено”. Там се цамбуркат три момчета, а под върбата бай Величко лови риба с внучката си Виктория.    -Моята лодка изгоря миналата година на 25 май следобяд. Човек от селото го направи. Писах писма до прокуратурата, ама нищо. Сега ако имах лодка, отивам при отговорника на Ловно-рибарския, дава ми документ, че съм професионален рибар, плащам си 150 лв.  в банката, вадя си един билет и си ловувам законно..., ама нямам 3000 лв.  Двамата вадят попчета, големи колкото показалец. За кого по-напред тази риба? За котката, отговаря Виктория. Тя ще бъде в четвърти клас наесен, а сега се учи да откача рибетата от кукичката.  -Може и да го бият сома, нямам на идея. Ако взема да се занимавам с него, той е един глупак, или трябва да го убия и да отида в затвора или въобще да не се занимавам. Аз съм на 50 години и нямам лодка... Така ми минава животът, още 20 години я живея, я не. Сега нещо планирам за Израел, може и да спестя за лодка, ама там е много топло.  Иначе, има риба, питал съм тука един съсед, утре ще му прекарвам люцерна с кобилата и като му върша услуга, той ми дава риба. Всякаква риба излиза – уклеи, сом, шаран, толстолоб, амури, мрени, може и щука да има, щом казва, значи има, няма защо да лъже. Има доказателство. В съда какво викат – дай доказателство! Ей го, имаш ли свидетели, че той е запалил лодката?  Наближава три часа и на брега вече са се събрали десетина момичета и момчета. Момчетата във водата, момичетата – на понтона. Две по две вдигат поли и влизат да се разхладят. Оглеждат се, смеят се – и аз се радвам – попаднах на най-горещата точка в селото в най-горещия час.  Кр ъговрат на водата, рибите и птиците  Не знам защо, винаги съм асоциирала израза „влажни зони” с място, където се извършва процесът размножаване. И това важи 100% за блатата край Дунава. Наричат ги още мръстилища - те са с топли плитки води и напролет, при достатъчно вода, рибата влиза в тях да хвърли хайвера си. После малките рибки израстват и при есенното пълноводие се връщат обратно в голямата река. Просто и логично, нали?  Какво се случва, когато влажните зони пресъхнат – защото са пресушени от човек или защото нивото на Дунав е ниско? Завърта се един порочен кръг - намалява хвърленият хайвер, намаляват водоплаващите птици, които гнездят там, намалява рибата, която се връща в Дунава, бият я с ток и тя още повече намалява, намаляват и птиците, които живеят по островите, намаляват рибарите. Настъпва глад. За всички.   Нощ на Дунава   Колко спретнати са тукашните хора, изумявам се аз, когато фиксирам от лодката два найлонови чувала, натъпкани с боклуци. След секунда виждам как иззад храстите излиза Ицко, който продължава да чисти мястото за палатковия лагер, вместо да лови риба. Освен това взел такъми само за сом, защото миналата година хванал амур – 103 см дълъг, а за уклей такъми няма; карагьозът пък, така известната дунавска скумрия, вече бил преминал, та купил замразен по 4 лв. килограмa - Защо тогава не хвърлиш за сом? Нали затова пътувахме с пет попови прасета от София? - А, тези едри риби не могат да се ловят ей-така..., то си иска съсредоточаване. На буните отдясно има десетина коли и рибари, които свещенодействат. Отивам да ги разгледам. - Ти работи, момиченце, аз ще отида да си видя рибките ей там!  Докато премигвам, бай Илко ми връчва една въдица и заминава да проверява другата - тази за големите риби. От височината се развиква: - Видяхте ли го, видяхте ли какъв го извадих? Показва на останалите шарана, който вълните са изхвърлили до корените на брега. Голяма майка, но толкова  изпохапана, че хайверът тече от корема й. Сигурно е ударена с ток. Аз седя и ловя. Кълве много добре, заради белия червей попчетата хвърчат към брега, кофата се пълни и на мене не ми се връща при палатката, където на скарата сигурно вече църка размразената скумрия. Гледам бай Илко как шета нагоре-надолу, не знам какво толкова й оправя на въдицата, но е хубаво, че се бави. Към 10 часа се обажда козодой, след него запльква чакал. После минава пасажер (така наричат пасажерските кораби тука) и реката се развеселява. Магелановият облак става още по-мъгляв, светулките заприличват на  самолети, самолетите - на светулки, а мъглявината все се замъгля в шумоленето на тръстиките.   Европейската комисия и рибарниците „Мечка”   Заедно с екипа на Свилен отиваме в рибарници „Мечка”, западно от Русе. Черният път ни отвежда до вдигната бариера. Няма дори куче. Без никакви пречки оставяме колите и тръгваме към рибарниците. Те обаче са бивши рибарници -  иригационната система от канали не функционира. Някои от басейните са празни, два са разорани и подготвени за сеитба. На края на черния път виждаме джип, а в далечината на все още пълния водоем – платформа, чадър и гърба на мъж, който лови риба, до него - голямо карбидно оръдие. Собственикът. Май няма много да ни се зарадва, ако се обърне... - Точно там, до тръстиките, гнездяха 25 двойки белоока потапница, която е застрашен вид! – Краси не може да скрие гнева си. - Парадоксалното е, че преди две години заедно правихме план за бъдещето на рибарника, а тази година той реши, че това вече няма да е рибарник, а земеделска земя. Фактически смени предназначението, което по закон няма как да стане, защото това е Натура зона, тоест място от европейско значение – и според Директивата за птиците не може да променя предназначението си. Става въпрос за огромна площ – над 5000 дка! Тук се събираха стотици хиляди лястовици по време на миграция, гнездяха редки птици... - Преди две седмици пазачът ми каза, че този човек държи и рибарниците в Бесарбово, но тука се отказал, защото бил на загуба. - БДЗП и WWF ще подадем официална информация до съответните органи, – казва Свилен и допълва: – За съжаление напоследък  умират много влажни зони, които бяха рай за птиците - рибарниците Орсоя и Калимок, блатата Пожарево, Гарван...   Тутракански медитации   Султан Махмуд Втори бил голям любител на дунавската риба и имал хора, които отговаряли за доставката на жива риба в Цариград. Те организирали щафета, която пренасяла рибата в медни казани, а конете се сменяли толкова често, че каруците успявали да стигнат до султана, преди рибата да е умряла. Ако не успявали, хвърчали глави. Тази история ми разказа Ицко и аз толкова се впечатлих, че задочно се влюбих в Тутракан. Като прекарах там 20 часа, любовта ми се превърна във вечна и безусловна. И не само заради нея. За разлика от населението на всички останали селища по Дунава, в които надникнахме за по няколко часа, хората на това градче ме посрещнаха с усмивка и някакво спокойствие. Те си живееха живота без бързане и с тяхна си мъдрост. Сигурно тази философия се предава от поколение на поколение, като се има предвид, че риболовът си е един вид медитация, а тук човекът си е изкарвал прехраната само с риболов поне две хилядолетия. Но според Величко Димитров, уредник в единствения в Европа музей по Дунавски риболов и лодкостроене: - Рибата намалява и от година на година става все по-лошо. Едната причина е, че има доста бракониери и държавата или не иска, или не може да ги спре. Използването на ток стана епидемично явление и това е логично – като няма риба в мрежите, хората опитват всякакви начини да си я доставят. Друга причина е пресушаването на влажните зони. Има опити една част от тях да бъдат възстановени, но като свърши проектът и всичко спира. Просто държавата няма системна политика за тяхното опазване.   Кръстословицата   Докато товарехме колата на път за Дунава, Иван ни обеща, че „няма да се случи нищо драматично, както се полага на една истинска експедиция, защото прогнозата е за перфектно време, без капчица дъжд, урагани и торнадо, организацията е проверена няколко пъти, хората – също”. Сега, след края на това пътешествие и преди да са известни резултатите от преброяването, си мисля, че малките неща, които се случват ден след ден на такава голяма река, се натрупват като пясъчни коси и за да променят нейния ход, са необходими не години, а десетилетия. Но докато ги идентифицираш и решиш цялата кръстословица, случайното се превръща в обичайно, а драматичното - в трагично - за някой вид риби, водоплаващи или рибоядни птици. И много по-късно, когато е вече късно – и за определен човешки вид.


 


&l t;/p>


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ