Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Кръстова гора » Асенова крепост, Бачковски манастир, Кръстова гора, Белинташ

Една невероятна екскурзия до Кръстова гора

Ноември 2008  Автор: mechta25

Пътуване до Кръстова гора и Белинташ

Преди известно време си направихме семейна екскурзия до Кръстова гора. Аз бях проучила маршрута по Интернет, извадих богата информация и се проявих като един доста добър водач. Стремежът ми беше да не пропуснем никоя забележителност до и около набелязаната цел. И така преди Кръстова гора посетихме Асеновата крепост, Бачковския манастир и всички намиращи се около пътя причудливи кътчета. Получи се нещо като историко –поклонническо пътуване, но в крайна сметка беше доста интересно и вълнуващо. Лично аз не бях ходила на нито едно от местата по маршрута, а бях слушала доста за тях.
Асеновата крепост е първата точка от маршрута след София.Мястото е наситено с толкова история, че човек за миг се пренася далеч назад във времето.Околността е просто невероятна.
Заслужава си да отделите внимание и на Бачковският манастир.Там можете да видите лековитата икона на Св.Богородица, страхотни иконописи, огромни вековни дървета, ако пожелаете можете да си вземете и екскурзовод за част от забележителностите.Последното е желателно, ако сте решили да направите ползотворна и информативна обиколка.

Кръстова гора се намира в сърцето на Родопа планина, на 6 километра от с. Борово. Самото село е на 40 км южно от Асеновград и на 60 км от Пловдив и се издига на 1050 метра надморска височина. Върхът, където е разположен манастирският комплекс „Кръстова гора - Св. Троица", е на 1545 м надморска височина. От с. Борово има два варианта за придвижване до манастирския комплекс - с автобус от селото или пеша до върха. Освен това има и екскурзии до самия връх за петъчната молитва.
Кръстовден - големият празник
Масовото религиозно събиране се случва веднъж годишно -в нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден). Хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. Православният поклоннически комплекс днес има две църкви и 15 параклиса, които са разположени от двете страни на пътеката към кръста.
Вярващите идват с надежда за пречистване или изцеление, много са свидетелствата за оздравели, след като им е била поставена диагноза за тежка болест. Други изпитват нужда да излеят мъката си на това място и просто да поплачат, трети осъзнават каква е целта им в живота.
Преданието гласи, че през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Хората казват, че още от детинство той бил изключително религиозен. Съвсем млад се отказал от светските изгоди и посветил живота си на вярата в Бог. Бил беден, извънредно скромен и честен човек. Неговите съселяни го наричали Йорданчо. Говори се, че той често получавал видения. Веднъж Йордан Стойчев се качил на връх Кръстов и прекарал нощта на открито в бдение и молитви. Тогава друго силно видение му разкрило историята на свещения хълм, където стоял...

Легендата се преплита с историята тук.
На ТОЗИ връх преди време се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази реликва, която била прикрепена към кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви." Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Когато майката на султана научила за това, му казала: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти?"

В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели може би по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

След случилото се в Борово Йордан Стойчев разказал за видението си на цар Борис III и съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде направен. Така било решено да се отлее 33-килограмов кръст (колкото са годините на Исус Христос), като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетонирай на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Днес там е построена чешма и ежедневно стотици хора отиват да измият очите, лицето и ръцете си и да отпият глътка от лековитата вода за здраве.

След поставянето на кръста Йордан Стойчев е бил изпратен като затворник в Ловешкия лагер, където около 1960 г. е зверски убит - заровен до шията в земята, той е оставен да умре от глад и жажда.

Кражбата
С това обаче историята на свещения връх не свършва. Преди няколко години ново събитие разтърсва всички християни. Оригиналният кръст бил откраднат. След няколко месеца на негово място бил поставен нов, копие на предишния. Търсенето на откраднатия кръст и на човека, извършил богохулното престъпление, продължило близо две години. От тях обаче нямало и следа. Така било до 2002 г., когато извършителят лично отишъл и върнал кръста, предавайки се на властите. При разпита той обяснил, че месец след като извършил кражбата, върху него и семейството му се стоварили куп неволи. В началото той не знаел причината, но след това повярвал в божията сила и разбрал сериозността на престъпното си деяние. И тогава решил да спре, ако вече не било късно, сполетяващите го нещастия, като върне кръста на мястото, откъдето по-рано го бил откраднал.

След този случай мерките за сигурност там са изключително засилени. Днес и двата кръста са достъпни за вярващите.
При тази ни екскурзия посетихме и Белинташ – една вълшебна местност в близост до Асеновград, която все още не е много известна, но има доста любопитна история и тъй като ме впечатли с нея реших, че непременно трябва да я видим и не сбърках, както ще видите от снимките.
Белинташ е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава "камък на познанието". Белинташ е един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград.
Указания за пътя: От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно - за Белинташ. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 15 минути извежда на върха на скалата.




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ