Връх Ком, подценяван от мнозина, а един от най-близките по профил до онези в Алпите, които имаме, е най-автентичният от бюджетните ни ски курорти. Удивително красивият малък пик на 1959 м височина е на петнадесетина километра над Берковица (Големият е 2016 м над морето) и е любим на самия Иван Вазов.

Пътят се чисти редовно, а снегът горе се задържа цяла зима, дори в топли уикенди като предстоящия. Според местните хора – бялата покривка не се стопява 5 месеца. Дори да не карате ски, можете да се поразходите и да направите страхотен албум със снимки със смартфона си. Ако сте почитател на Марсел Хиршер или нашия Алберт Попов, условията са чудесни и за спускане, понеже пистата е доста широка, и за слалом.

Е, не е сред най-дългите – нещо като километър и половина, но е отлична, обработва се всеки ден. Има влек от типа „котва” и друг за децата. Освен ски и борд, няма как да не ви се прииска да полетите от това място. Изглежда, сякаш е покривът на света, или поне на България. Мнозина го правят с парапланери.

Индустрията на гостоприемството още не е превзела това напълно автентично природно кътче, извисено над всичко. Има голяма хижа с ресторант, чайна, скиорна и училище за начинаещи. Намирате се в сърцето на Природния парк „Стара планина”, досами границата със Сърбия, където немалко българи напоследък бягат да карат ски в екологичните местни курорти. Никак не е далеч и регионалният спакурорт Вършец, където от 15 години лекуват сърце и нерви с минерална вода.

Областният център Враца с пещерите и невероятната красота на Балкана, надвесен над равнината, богата на антични находки, е на 60 километра. Така че цял уикенд може да се окаже недостатъчен да съчетаете ските с познавателния туризъм в околността.