Покрит с мъгли, много по-тежки от софийските, с усещане за край на голям празник, Пловдив изпраща малко тъжен своята година като Европейска столица на културата. Тук-там по главната улица могат да бъдат видени малки групи чужденци.

Не се сбъднаха очакванията за масиран десант заради европейската титла на града. За радост на гостите, след дългогодишен ремонт, се е ширнал и доста големия централен площад, който - по примера на софийското Ларго, е декориран и с антична археологическа зона на различни нива. Многото българи пък са по заведенията, които за година станаха повече и по-класни в центъра на втория град на България.

Забележимо обаче са нараснали и цените, които догонват, а някъде дори и изпреварват софийските – от етикетите на фермерските продукти по сергиите през сладкарниците и пекарните, та до най-тренди ресторантите, които не са толкова много.

Епицентърът на купона е в околностите на главната улица, където има дори заведение с името на митичния клуб и квартал на партитата „Темпъл бар” в Дъблин – ирландска и световна легенда. Любителите на нощния живот, който не е твърде активен в Пловдив дори през празничните вечери и уикендите, се събират най-вече в малкия квартал под Джумаята. Махалата от джамията надолу вдясно по посока покрития мост на Марица е наричана от местните хора Капана.

И старите, и новите заведения с характер там не са малко, а някои са и много класни за радост на туристите, особено някои малки барове.

А местните ресторанти постигат домашност на кухнята си, въпреки доста обемистите менюта, което е голям плюс за българските и чуждите гости на града. Гастрономията също е култура, а подчертаният ориенталски привкус, на който нарочно акцентират повечето заведения, определено е атракция за чужденците, дошли да видят как е в края на Европа.