Вълшебната планина не е само велика книга на Томас Ман, но и начинът, по който класикът нарича Алпите.

И с право. Особено, ако се качите на „Върха на Европа”, както швейцарците наричат Юнгфраухох – връх Девицата, и съседния му Монаха, които образуват собствена седловина. За съжаление летището в най-близкия голям град Берн не е свързано със София. Но от онези швейцарски аерогари, до които се лети от нашата столица: Цюрих, Женева и Базел се стига бързо до гарата на градчето Интерлакен, откъдето се взема специална железница до върха. До всяко от тези летища разстоянието с лоу-кост или редовен полет излиза час и половина до час и 45 минути. От тях до Интерлакен се стига за час, като от Цюрих тя е направо в летището.

От градчето, за което вече сме разказвали, вземате малката ретрожелезница на 107 години. Тя е световноизвестна не само, защото буквално пресича най-дългата писта за спускане на планетата на едно от четирите най-велики ежегодни състезания от световната купа по ски – Венген, но и заради големия наклон на финалната си част. Няма как иначе да се озове до финалната си точка.

Влакчето се катери почти отвесно до най-високата гара в Европа. От нея по изкопан в алпийските канари тунел и т.нар. Леден дворец се стига до най-високата пощенска станция на Стария континент. От там колкото и вече да сме забравили да пускаме картички, почти всички туристи го правят. Купуват си и сувенири с надписа Top of Europe, пият чай, хапват, гледат панорамата през големите витрини, отбиват се в работилницата на „Линд”.

Не се чудете, че единият от ресторантите на върха се казва „Боливуд”. Тук се снимат по няколко индийски филма на година, а стотиците милиони швейцарски франка, които печели само железницата и милиардите за станцията на върха, за Интерлакен и цялата околия се дължат на огромното мнозинство туристи, които са индийци. В тяхната страна няма нищо по-престижно от това да се спретне сватба тук, каквато са гледали в любимите си филми. А при техните огромни семейства, бизнесът за алпийците е повече от грандиозен. а до един излизат и на страховитата дървена тераса на самия връх.

Няма човек, който да не излезе на невероятната панорамна тераса, която спира дъха не само заради гледката наоколо – една вечна, спокойна, ненарушена от нищо и безкрайна нашир и надлъж бяла красота, но и заради разстоянието между някои дъски под подметките. Зловещи гарвани кръжат и често кацат по лампите на алпийския балкон, а понякога и по раменете или шапките на затаилите и най-бялата си въздишка туристи. Страховито е наистина, но трябва да се пробва.

Забележителен обект наблизо е най-високата обсерватория в света, която е и един от най-известните изгледи не само от Швейцария, а от целия район на Алпите, които се простират в половината страни от ЕС. И сме я гледали в много филми, далеч не само индийски. Стихът на Багряна за „планините лете не губят снега си” сякаш е писан за това място. Без да е най-високото в Европа, даже не е четирихилядник, и дори в самите Алпи статистически, действително тук винаги има много сняг, бял и синеещ дори. Не е чудно при средногодишна температура от -7 градуса. И е полезно за домакините, които на тази база са направили цял Снежен парк за забавления.

Най-вълнуваща е възможността да се пробвате с удар към дупка 1 на голф игрището. Ако уцелите с удара си със стика целта на 75 см от раз, можете да получите часовника на подвизавалия се по тези места Джеймс Бонд от прочута швейцарска марка – страната на часовниците сте все пак. Залогът е само 10 франка за 3 опита, а тези 18 лв. са малко повече от хотдог по местните стандарти.

Разбира се, забавленията са най-вече по снежните писти в Парка за забавления, където освен ски и борд, можете да се пробвате в акробатика по специално направените платформи и бабуни, дори да карате шейна в ретро стил, има и още много атракции. Цената за целия Парк е 45 франка за възрастни и 30 за деца, а само за необятните стотици километри писти е 35 на 25 в местната валута. Екипировката и ползването на всички супер съоръжения е в цената, което на практика прави дневната карта доста по-изгодна от онези в нашите курорти. И може да се практикува не 2-3, а на практика 12 месеца, 365 дни в годината – делнични и празнични.