Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Българинът, посетил най-много племена в света (снимки)

28 ноември 2017, 08:30 /Редактор: Стоян Гогов

Георги Бонев на път към най-дивите племена в Етиопия


Георги Бонев е българинът, посетил най-много племена в света. В повечето от случаите той не просто ги е посетил, а е живял с тях в продължение на седмици. Ето какво разказа приключенецът за Дир.БГ.

- Здравей, Георги. Ти си един от най-големите съвременни приключенци, избрали да посетят едни от най-дивите кътчета на планетата. Как и кога откри, че искаш да правиш това, а не да прекарваш свободното си време в най-близкия мол? Как се зароди интересът ти към племената?

- Хм... Бях 4-годишен и живеех в Смолян, когато ми бе попаднало едно списание. Някакво старо списание, „Пирели“ мисля се казваше. Още не можех да чета, но там имаше снимки на някакви далечни места. От тогава в мен се зароди желанието за пътуване, за опознаване на нещо ново и далечно. И тъй като живеех в Родопите имах изключителната възможност да се разхождам из природата от малко дете. Да играя по поляните, да катеря скалите... Природата се бе превърнала в мой дом, но тогава се наложи да се преместим в София, заради работата на баща ми. Бях вече на 11 години, а тогава бяха много бедни, но и опасни години - желанията ми за приключенстване бяха за кратко попарени. Аз обаче си знаех - рано или късно нещо ще стане и аз ще обикалям далечни места.

Годините минаваха, аз завърших, но тогава допуснах една грешка – имахме държавни изпити, а стана така, че аз реших да препиша. Да се направя на тарикат. Крайният резултат от това бе, че вместо да вляза в университет, влязох в казармата. Можеш да си представиш разочарованието на майка ми и баща ми – дори и най-големият загубеняк се оказа в университет, а аз – войник. Но всяко зло, за добро.

Тогава се запознах с едно момиче, което щеше да заминава да учи в Германия. Аз също много исках, но не знаех и грам немски. Стана така, че освен на дисциплина, в казармата се научих на немски. Момичето накрая ме заряза, но аз вече нямах избор, продължих да уча - криех се под една УАЗ-ка с учебниците. В крайна сметка успях на изпитите и заминах за Германия да уча. Но времената продължиха да бъдат бедни и трудни, въпреки това, каквото успявах да спечеля го влагах в пътуване. Тогава пътувах предимно по градовете, накрая обиколих почти цяла Германия.

- Какво работи, докато беше в Германия?

- Работех много, работел съм какво ли не. В една тухларна бях на поточна линия с едни затворници - нацисти. Работех и в една полицейска академия, която се бе наводнила – ние се занимавахме именно с отводняването и ремонта й след това. Бачках здраво, пътувах из градовете, но осъзнах, че не това е моето нещо. Нито Германия, нито пътешествията из градовете. Завърнах се в България, продължих да уча тук, ходех по планини.

Та да стигнем до момента с племената. Исках много да пътувам, но нямах особена възможност. Въпреки това не се предадох и направих всичко, което зависи от мен, за да се сдобия с тези възможности. Не винаги пътуването е свързано с пари. Ако човек има желание, ще намери и начин. Важно е и да си комуникативен и уверен в себе си, за да можеш да пътуваш на стоп, да отседнеш някъде, ако се наложи.

По племената се запалих, когато видях снимки на един фотограф, който бе ходил на някаква експедиция в Етиопия. Казах си, че това е моето нещо. Това е нещото, което искам да направя. По това време и аз бях запален фотограф. Първото нещо, което направих, бе да питам своите приятели, дали искат да направим такова нещо, но ударих на камък – на никой не му се ходеше при племената в Етиопия. Неувереността ме налегна, но накрая се свързах със същия тоя фотограф, чийто снимки от етиопските племена бях гледал и ме бяха запалили. Човекът ми сподели, че може да ме свърже с местен водач, който да ми помогне от там нататък. Лицето ми стана като емотикон от щастие, че нещата се случват. Взех да планирам нещата, бях и спестил пари. И така след 6 месеца заминах за Етиопия.

Беше точно около Гергьовден, тогава много стратегически се бяха наредили доста празници – края на април, 1-ви май. Можеше тогава с много малко отпуска да съм 3 седмици в Етиопия. Взех си самолетен билет, кацам, водача ме чакаше и взеха, нещата че се случиха – първо племе, второ племе и така.

- Какво ще ни разкажеш за племената в Етиопия?

- В Етиопия се намира едно от последните места в Африка - последното място в Източна Африка, в което можеш да намериш наистина автентични племена. Тоест не да видиш едни дегизирани хора, които ти изнасят представление и те омайват с измислици, за да ти вземат парите.

- Има ли наистина такъв момент, в който тъй наречените племена играят просто роля за пред туристите, а в действителност въобще не са автентични?

- Има. Това е бизнес. На редица места са установили, че по много лесен начин могат да изкарват пари. Боядисваме се, подскачаме и едни туристи тука ни оставят пари накрая. Комерсът го има и там.

- Колко истински племена има в Етиопия?

Там има една река – реката Омо в Южна Етиопия. По долината на тази река живеят 52 племена. Но от тези 52 племена вече може би повече от половината са във контакт с цивилизацията.

Вижте снимки на племената от Етиопия >> >> >>


До някои от тях има път, електричество, те са с тениски и обувки, но именно заради това егоизмът и комерсиализмът са проправили път към сърцата им и те са станали именно от този тип „племена“, за който говорехме по-горе. Но останалите още не са опорочени по този начин. Интересното е, че цивилизацията е дошла при тези 52 племена по случайност – правителството на Етиопия е решило да построи огромен язовир, която е щял да залее голяма част от тези хора, което е наложило племената да бъдат преместени на ново място. Правителството обаче ги мести в някакви урбанизирани зони, а това променя жестоко племената.

Видях това нещо за пръв път в Етиопия. Уникално, но и смразяващо е. Става въпрос за това как с прокарването на пътя, с прокарването на електричеството - хората се променят напълно. И за съжаление всичките започват да придобиват възможно най-лошите неща, които са характерни за нашата цивилизация. Примерно, чувство на завист – как така ти имаш тениска, а аз нямам... какво да правя, ами ще те убия – ей такива неща.

Едно от първите неща, които им носи цивилизацията, наред със завистта и егоизма е и алкохолизмът. Всичко това им замъглява съзнанието, променя ги. Цивилизацията им влияе много лошо на тях. Може би по естествен начин, ако се развиват, то ще е по-добре. Представете си го по следния начин – те са живели така, както са живели тук преди 3000 години и изведнъж идва цивилизацията и 21 век. Изведнъж! Целият процес на постепенно развитие тотално липсва. Нещо отнело хилядолетия, при тях става за година-две-три.

Те са от друга епоха, наивни са като малките деца и не могат да преценят добре кое е хубаво и кое е лошо. Затова копират – пак като малките деца. Както малките деца копират родителите си, така и те копират нас. Нека не забравяме, че първият контакт с цивилизацията на тези хора не е бил с някой високообразован човек. Това са били предимно работниците, които също са бедни, изтерзани, неуки и най-вероятно страдат от много от пороците на днешния свят. А онези виждат и копират. Не знам, така си го обяснявам аз, това тяхно опорочаване. Защото това същото нещо съм го видял и на много други места. И в Папуа, и в Монголия – тенденцията е такава, че деградацията е първото нещо, което цивилизацията носи на тези хора.

- А ти всъщност при колко племена си ходил?


- Може би около 90. Повечето от тях обаче успях да посетя в Папуа Нова Гвинея.

- Кои от тях бяха най-интересни и най-различни от нашата цивилизация?

Може би най-различни са племената именно в Папуа Нова Гвинея. От цялата планета те са едни от най-недокоснатите от цивилизацията племена. Това се дължи на нещо много просто.

Първо, Папуа Нова Гвинея се намира на остров, който е вторият по големина в света. И Второ, този остров е с много планински характер. Планините са с такъв релеф, че в тях има заключени много долини, които не само, че са заобиколени от стръмни и високи възвишения, но и от почти непроходима джунгла.

Там има племена, които живеят на 50 километра едно от друго, но не само че не знаят за своите „съседи“, но и говорят напълно различни езици. Всъщност там има над 800 езика, като за момента са познати буквално около хиляда племена. Там още няма инфраструктура и повечето племена са недокоснати. Въпреки това има и такива, кои са се сблъскали с цивилизацията и резултатът е идентичен с този от Етиопия.

- Щом има прилика между племената, докоснати от цивилизацията, то тогава има ли прилика и между тези, които са недокоснати от нея?


- Сходното нещо между тях е много интересно. Почти всички племена, от този недокоснат тип, при които съм бил, са изключително щастливи и необременени. На тях им е непонятно чувството на завист, на собственост. Има голяма разлика от племе, до племе, но все пак – това е общото. Те наистина са по-щастливи от нас.

- Защо се получава така според теб? Твърде много сме се вкопчили в нашата собственост или пък завистта ни тормози повече от нормалното?


- Може би наистина племената са по-щастливи, ако не знаят какво е собственост и притежание, може би тогава я няма и завистта, но не ме разбирай погрешно. Някои от тях може да нямат чувство за собственост, но почти всички са изключително привързани към своята земя. Обикновено има два вида племена. Едните са номадни – те си сменят местоположението поне няколко пъти в годината, повечето от тях са свързани със животни, а другите са такива, които са свързани с територията си. При вторите самото навлизане в чужда територия е равносилно на обявяване на война - достатъчен повод те да те убият – и всичко това, заради твоето навлизане в тяхната територия.

Очаквайте в част 2: Оцеляване сред племената

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ