Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Самоков е любимата дестинация на Лили Иванова

8 януари 2019, 13:49 /Редактор: Калина Петрова

Чадър чешма в града
Сн.: Bulphoto

За мнозина Самоков е просто градът на път за Боровец – любимия ски курорт на кореняците софиянци, който през последните 2 години ударно се модернизира и става все по-атрактивен. Населеното място в подножието на Рила обаче не е само отправна точка към зимния център, към Говедарци или Мальовица, но и любима дестинация на някои от най-легендарните и най-заможните българи като Лили Иванова и покойните Илия Павлов и Августин Пейчинов.

Самоков най-често е свързван с „компирите”, както тук наричат картофите. Освен тяхна столица, това е и един от градовете, където са истински майстори в приготвянето на баница. Но има и още много други неща, с които е интересен. Странно е да се каже, но преди София да стане столица, този град е доста по-богат и напреднал от нея. Което се дължи на износа на желязо за цялата Османска империя. Местните хора са будни и инвестират в храмове и изкуство.

В самоковския храм „Успение на Пресвета Богородица”, датиращ от 18-и век, е извършена първата проповед на български след падането под турско робство. Друг ценен храм е „Свети Никола” от 14-и век – една от най-старите черкви, запазени по нашите земи. Нищо чудно, че точно в този град се ражда и става известен художник Захари Зограф, възпитан от баща и брат, които му предават занаята си. Той е толкова талантлив, че му поверяват стенописите на многобройни черкви, включително на главната на Рилския манастир, на Бачковския, Троянския и Преображенския манастир, както и на Лаврата на Св. Атанасий в Атон. Той е първият светски художник у нас и първият с автопортрети, с портрети и пейзажи. Предава уменията си на своя племенник Станислав Доспевски, както и Никола Образописов – всички те формират т.нар. Самоковска художествена школа.

Икони на всички тези зографи има в митрополитската черква „Успение на Пресвета Богородица” и могат да се видят от посетителите. Изключително красиви фрески има и в другия основен храм на Самоков – Байракли джамия. Под украсения със злато отвътре купол около странно защо шестоъгълната еврейска, вместо осмоъгълна мюсюлманска звезда, сводовете са богато орнаментирани с красиви флорални мотиви. Възможно е поканената от местния бей еврейска фамилия, чиято Сарафска къща е основна забележителност на града, да са дарили като благодарност за гостоприемството джамията – още повече, те са точно златари. Впечатляващи са също витражите на мюсюлманския храм, както и причудливите полилеи. Няма нищо чудно в изящната орнаментика – и тя е дело на майсторите от Самоковската художествена школа – същите зографи, изпъстрили и православните храмове.

Недалеч е Чадър чешма. Това е писана, отново с флорали, архитектурна композиция от приличащ на чадър покрив и с облицовка с мрамор. Водоизточникът е с 6 чучура. Някои приписват чешмата и на самия уста Кольо Фичето, но всъщност е правена с автогарата по времето на соца преди малко повече от половин век. Смята се, че който пие от нея, трябва да си намисли любовно желание, и то ще се сбъдне. Няма нужда от магии.

По-стара е Голямата чешма в Самоков, която може спокойно да съперничи на далеч по – прочутата в стария център на Сараево. Водоизточникът е датиран отпреди точно 350 години. Тя е наричана още Чешмата с обецата и има фонтан и къщичка за птички, не е писана, но има каменна пластика. Тук поверието е, че който пие от нейната вода, ще се върне или дори може завинаги да остане в този град.

Интересно място за посещение в Самоков, любимо на Лили Иванова, е метохът „Покров Богородичен”. Девическият манастир е основан от близката на Паисий Хилендарски и баба на първия български издател Константин Фотинов – баба Фота Йовчева. Внукът й отпечатва в Самоков през 1842 г. първото ни периодично издание „Любословие”, съставя и първия наш учебник по география. Още от времената на баба Фота монахините се издържат и събират пари за черква с тъкане на коприна и вълна. Построяват храма, а негова дарителка за стенописа „Вход Господен” е певицата Лили Иванова. Тя не крие, че обича да се отбива в метоха и да разговаря с игуменката. Покойни вече ктитори са милионерите Илия Павлов и Августин Пейчинов, както личи по имената им, изписани под дарени икони и фрески.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ