Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

На острова на чая е 30 градуса през зимата

9 януари 2019, 14:16 /Редактор: Калина Петрова

Беритба на чай в Шири Ланка
Сн.: Официална фейсбук страница

Черният чай всъщност е ферментирал зелен, трябва да знае всеки, който пробва тази напитка – все едно дали просто така или поради настинка. Това ще научи всеки, който от януари до април – идеалното време за посещение, гостува в Шри Ланка. Все още известен и под старото си име Цейлон, това е Островът на чая.

Напитката всъщност е китайска като е открита съвсем случайно. Дървото със специфични листа си растяло просто така, докато древен император поискал вода, докато гостувал на сановник, а каната била оставена именно под такова растение. Та в нея паднали листенца от чая. Когато поднесли водата на императора, той попитал – каква е тази прекрасна вода, която изведнъж го ободрила. Показали му дървото, а той превърнал чая в държавна политика. И така хиляди години до днес.

В момента Китай ударно инвестира в производство на зелен чай на Шри Ланка. За да наложи своя вкус, вместо английския към черния чай. Истината е, че чаят си е зелен. Става черен, когато ферментира. Всеки може да види това, ако посети някоя от прекрасните екологични плантации в Шри Ланка – пътешествие, което си заслужава не по-малко от разполагането на прекрасните плажове на Индийския океан – другото несъмнено туристическо изкушение на тази прекрасна земя с уникално богата и разнообразна зеленина.

Разположени в по-високи райони, обиколени от чудна тропическа гора, населена с пауни – при това летящи, а не само крачещи, както сме свикнали да ги виждаме, те са наистина атрактивни за посещение. Повечето чай се поддържа като храсти с височина около метър – метър и петдесет, сръчно обирани от забрадени босоноги женици, които носят големи кошове на гръб, в които с отривисти движения хвърлят откъснатото от растенията. За разкош се поддържат наоколо и високи чаени дървета – те стигат до 10-14 м, което е нищо на фона на околните кокосови палми, от различните части на чиито плодове местните хора се лекуват от всички – от глад, от настинка и дори от махмурлук.

Чаят не расте естествено тук, пренесен е от британските колонизатори от Индия. Човек на име Джеймз Тейлър решава да инвестира първо в производство на кафе, понеже за разлика от Африка и Европа, в Азия то не се отглежда. Почти се е отчаял, че никак не върви, когато като последен опит да спаси бизнеса си решава да пробва какво пък ще стане, ако вместо кафе, пробва да развъди чай. И успехът е толкова грандиозен, че Цейлон става Островът на чая и нарицателно за тази напитка. Оттук тръгват корабите, които доставят на Албиона кораби с продукта, а там пък се появява традицията на следобедния чай. Днес това е нещо толкова типично и за Англия, и за Шри Ланка, че човек би си помислил, че винаги е било така, хилядолетие поне. Но не би. Има – няма век и половина.

В Шри Ланка пият чай сутрин в 10 и следобед в 4, даже е включен като бонус за хората, получаващи минимална заплата и е задължителен за работодателите им – главно чаени и текстилни магнати – последните шият ишлемета на големи американски и европейски марки.. За негова компания най-често избират...ориз, киснат в мляко, но солен, или бисквити, които са сладки на първи вкус, но послевкуса им е бая лют. Британците, както знаем, пият чай в 5, в съпровод на безвкусните хлебчета „коунс”, на също безвкусните в голяма степен тънки сандвичи с прозрачно нарязана краставица, но и на петифури. Още за Острова - утре.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ