Зъбът на Буда прави Кенди столица на Шри Ланка | Trip.dir.bg

Единствената причина градът с име на бонбон Кенди да бъде столица на Шри Ланка е, че някога точно там е оставен единият от двата зъба на историческата личност и впоследствие божество Буда. Името на индийския принц като нищо е дало корена и на българската дума „буден”, защото така и се превежда според специалистите по Изтока, откъдето е и нашият български корен.

Сърцето на Шри Ланка обаче е Коломбо. То е и административният център на островната държава, голяма горе – долу, колкото половин България, но с 3 пъти повече хора в нея. И с 1 милион бездомни кучета – преимуществено намиращи се точно в Коломбо. Името на града, което е като думата за гълъб на романските езици, но местните хора го тълкуват по-възвишено – според разбиранията на основната си религия – будизма. Както звучи и названието на страната им, която след добиването на независимост става, каквото е сега, и те сложно обясняват, че се превежда като „Свещено сияеща” например. И уточняват: по-правилно е да се казва Сри Ланка, защото с „ш” е индизирано.

Въпреки че има прекрасна крайбрежна улица със заведения, хотели и съвременна архитектура, не само заради обърнатото движение, Шри Ланка си носи духа на някогашната Британска империя. Затова същинското й сърце е зоната на пристанището – удивително охранявана. Вероятно като остатък от бушувалата десетилетия и приключила сравнително неотдавна гражданска война на острова. На пристанищната улица ще видите няколко прекрасни и патинирани здания от колониалната епоха, но над тях се издига будистки храм, до чийто феноменален, огромен и видим отвсякъде купол, местните хора се изкачват боси по безброй стъпала и накрая трябва да минат по мост, за да достигнат до храма с прекрасни стенописи.

Друг връх на сграда в града, видим отвсякъде, включително от порта, разбира се е телевизионната кула, чиято „чаша” е увенчана не само по форма, но и е оцветена като цвете лотос. Много местни хора не са щастливи от това, понеже то е символ на Индия. В центъра на архитектурната композиция е импозантното здание на пристанищната администрация – бяло и в класически колониален стил.

Точно срещу него, ако минете по моста до другия „бряг” над оживения булевард, по който местните шофьори карат с риск за живота си всяка минута, понеже мигачи и огледала не се ползват, е „Йорк стрийт”. Тя е най-лъскавата от колониално време. В нейното начало, под знамената на града и държавата, ще видите паметник на местно момче, което вози в рикшата си господар.

Архитектурният ансамбъл – и класическият хотел, и останалите сгради, е в британски колониален стил, който сякаш изведнъж прелива в небостъргачите на местното сити. Всъщност, това е една от малкото улици, където можете да се разхождате съвсем спокойно и които не са поразбити, каквито са повечето в Коломбо. Градът, който е най-добър за посещение до края на април, освен останалото, е и идеален за шопинг. При това – за без пари. Почти. На острова се произвеждат колекциите на много международни марки и оттам се изнася стока, която се продава на наистина добри цени на туристите, като пазаренето е важна част от пазаруването и го прави още по-приятно и по-атрактивно. На повечето места спокойно можете да плащате и в долари, което е улеснение, за да не се налага да пресмятате всичко от местна валута в левове, което определено е работа изморителна.