Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Мумбай: Четири Българии в един град

11 януари 2019, 14:15 /Редактор: Калина Петрова

Мумбай
Сн.: Официална фейсбук страница

Представете си град, в който всеки ден се движат нагоре – надолу 28 милиона души – 21 милиона, които са негови жители, и още 7 милиона идващи на работа. Не можете? Е, има такъв град и той се казва Мумбай. Въпреки че името му е записано като Бомбай в индийската конституция. И в нашето съзнание. Докато Бомбай означава, като микс от езиците на колонизаторите – първо португалци, а после британци – добър (хубав) бряг, Мумбай в превод е „майката на рибарите”.

В града и щата се говори език, различен от официалния за държавата хинди и общоприетия английски. Най-доброто време за посещение е сега – в месеците до април, когато имаме и голяма великденска ваканция, а също така хем има промоции на самолетните билети, хем е зима и температурата е около 30 градуса. През май, юни и юли вече се качва с десетина, освен че има дъждове. В Мумбай ще видите най-скъпата къща в целия свят – в елитния квартал Малабар – този град е дом на десетки милиардери. Ще видите и Боливуд – най-големия производител на филми в целия свят, но няма добре организирани екскурзии по студиата като в отдавна задминатия по производителност конкурент Холивуд.

Ще видите също удивителна беднотия на хора, които си крачат боси в живота. Нашият съвет е да вземете такси от хотела си, където и да се намира, и да започнете разходката си от прочутото кафене „Леополд”. То стана световноизвестно с книгата „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс. И е пълно с чужденци, което оправдава и височките за Индия цени.

Класическият чай – думата в българския идва от тукашния език, струва почти долар. Представлява сварена заедно смес от чай, мляко и захар и го наричат „масен”. Ще го видите и на миниатюрни мръсни тенекиени сергии по улиците, пит от най-бедните, облечени с мръсни дрехи и с боси крака. За тях е някоя и друга стотинка, но не препоръчваме да си вземате, освен ако не искате да се заразите. Същото важи за цялата улична храна, която може да се намери. Не се изкушавайте от ниските цени, тук не е Тайланд, където поне плодове можете да си вземете с цялото спокойствие на света, че нищо няма да се случи на стомаха ви.

От „Леополд” тръгнете вдясно по супер оживената 24 часа 365 дни в годината „Колаба коузуей” – старата търговска централна улица на Мумбай. Днес това е удивителен трафик с безкрайни задръствания, в които колите и моторетките не дават мигачи, шофьорите не гледат в огледалата си, а единственото място, където инстинкта съветва да се пресича е светофарът при прочутото и легендарно кино „Регал” на близкия ъгъл.

До него се стига по тротоар, пренаселен с хора и търговци, с върволица от магазини за дрехи и сувенири на примамливо ниски цени. Ако търсите качество, във втората пряка е „Котидж индъстрис емпориум”, където можете да намерите удивителни платове и шалове от кашмир и пашмина и да си поръчате костюм или риза от безценните платове. Заслужава си да влезе в „Регал”, ако имате 3 часа, да изгледате някой хитов боливудски филм – напоследък най-актуални са екшъните, като цената на билета е символична – 2 долара.

Ако завиете вдясно, отправяте се, покрай приятни и класни заведения, където спокойно можете да се нахраните, към главната забележителност на Мумбай и втората за цяла Индия след Тадж Махал. Улицата свършва с „Портата на Индия” – огромна триумфална арка, наистина впечатляваща и много красива, от която се разкрива приказна гледка към целия „хубав бряг” – прочутия залив на Бомбай/Мумбай.

Построена е за посещението на кралица, а актуалната британска владетелка Елизабет Втора я е посещавала и я е гледала от стаята на разположения зад нея хотел „Тадж Махал”. Заслужава си да влезете в него, за да разгледате приказните му разкошни интериори, или поне стената на славата. Освен двете посещения на английската кралица, там са отразени със снимки прочути гости от различни епохи в 115-годишната история на хотела. Ще видите и Джон Ленън с Йоко Оно, и Миг Джагър, и Шарън Стоун, и Уилиам и Кейт, и Обама – големите личности на нашето време от всички жанрове. Пийнете един прочут бомбайски джин в култовия бар до стената на славата, който е първият в цяла Индия и остава най-престижния от откриването си до днес в града и страната.

Излезли от хотела, можете да вземете отпред корабче – лодка за разходка, до острова Елефанта в залива на Мумбай с неговите удивителни храмове. Други оригинални места за посещение са вероятно най-голямата в света пералня на открито Даби Чат, където и досега се чистят милиони бедняци, джамията Хаджи Али, разположените близо – по местните разбирания, до Портата и кино „Регал” неоготически здания на гарата „Виктория” – очевидно намигване към централната на британската столица, и кметството на Мумбай от другата страна на улицата. Недалеч от тях са две любими на туристите места – великите бомбайски пазари.

„Махатма джотиба пуле” е за плодове, зеленчуци и други храни и за него ще разказваме специално и подробно в отделен пътепис. Другият е пазарът на дрехи от отсрещната страна на величествено кръстовище, до джамията, която обаче не разрешават да снимате. А държавата е полицейска и с местните униформени шега не бива. Пазарът на платове, както е познат, е ориентът в цялата му есенция – ниво по-горе от арабските базари, изпълнен с цветове сякаш безкраен лабиринт от щандове, постлани с различни материи, върху които нависоко са насядали уж много заетите с пазарлък местни бизнесмени.

Европейките налитат на саритата, които могат да се носят като по-дълга риза над дънки, докато търговците гордо им обявяват огромната според тях сума от 15 долара, срещу която биха се разделили с безценните си иначе творения. Там, където качеството е наистина високо, а материите са безупречни, както и изработката, не са склонни на пазарлък, но пък можете да плащате спокойно с кредитни карти.

Онези, които искат да пазаруват в огромен мол и да видят по-модерното лице на Мумбай, трябва да поръчат такси – тук с много евтини, но трябва да се пазарите и да не давате повече от 1-2-3 долара, освен ако курсът не е до летището, до най-престижния от модерните хотели в града „Сейнт Реджис”. Към него е търговският център „Паладиум”. За да отдъхнете от шопинга, можете да се отдадете на прочутата чаена церемония по британски модел, която според актуалните трендове, за които сме писали, се предлага и с шампанско за разкош, но тук това става само в сряда и петък от 6 вечерта. По това време през януари е прочутият залез на Мумбай, когато слънцето потъва в Индийския океан. Ето тази гледка е най-добре да бъде гледана от култовия бар „Доум” над крайбрежния „Марина Драйв” или от покривната тераса „Аер” на 34-ия етаж на втория по височина и по престиж от модерните хотели на града „4 сезона”.

В споменатите заведения очаквайте цени на коктейлите от 7 долара нагоре до към 15-18, което баснословно скъпо не само за индийските стандарти. Все пак, освен в модерния мол, любителите на луксозния шопинг могат да си останат и в добрия стар хотел „Тадж Махал” в сърцето на историческия център, където местните милиардери и филмови звезди пазаруват в „Диор”, „Луи Вюитон” и „Ролекс”. И там има следобеден чай с фантастичен бюфет насред старовремския декор, което си е прекрасно преживяване.

Отбийте се и до градската галерия, която е на 15-ина минути пеша оттам. Дори да нямате огромен интерес към експозицията, насладете се на прекрасния парк. Зеленината е чудесно поддържана, просторът е голям и почти няма хора, което е възможно най-големият лукс за Мумбай. И вижте полегналата глава на Буда, която със сигурно ще ви подтикне да я щракате до насита и да си направите някое и друго селфи с нея. На тръгване договорете с такси в черно и жълто – другите са сини и са по-скъпи, курса си до летището предварително.

Трябва да ви вземат не повече от 20-30 долара от историческия център до удивително красивата аерогара. Пътят отнема между час и час и половина в зависимост от непредвидимия трафик. Важно е да знаете, че изискването да бъдете поне 3 часа по-рано за полета си не е каприз. Летището, макар красиво и модерно, е пренаселено и проверка на ръчен багаж и паспорт, която при нас се минава за 5 минути, в Мумбай е поне 50. Опашките за големите багажи също са поне по час. Дано да имате късмет и да летите през деня, за да се насладите на цялата гледка от невероятния 9-километров път в океана, който води до летището. Искайте от шофьора да минете точно оттам, независимо, че сигурно ще ви поиска долар – два за таксата – тя е точно 1, но с връщането е 1,50 в зелено. Не се скъпете на бакшиши. Минималната заплата в Индия е нищожните 30 долара, а повечето хора не вземат повече от 300 – по-малко от най-ниското възнаграждение в нашата страна от 560 лв.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ