Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

По пътя на българското вино

17 януари 2019, 13:31 /Редактор: Калина Петрова

Български вина
Сн.: Bulphoto

В навечерието на празника Трифон Зарезан решихме в няколко последователни материала да ви разкажем за българското вино и най-добрите, често непознати за мнозина места, откъдето то идва в чашите ни. Вече сме писали, че според много изследвания първите лозя в историята са по нашите земи като се спори дали са там, където преди 50 години се ражда съвременната гроздова ракия – в Септември и околността, или пък край Поморие. Във всички случаи етимологията на думата вино според учените води до нашите предци – траките, на които бе доказано, че в най-голяма степен и в най-голям процент се дължи българският ген. От останалите от тях съкровища имаме веществени доказателства, че са пиели вино – има съответните орнаменти по находките, а техните ритони са най-скъпите предмети в колекциите на най-богатите ни колекционери, както те сами признават.

Тракийският бог също е на виното. Дионис е приет и от гърците, и от римляните, което със сигурност значи, че траките са били майсторите на вино в древността. А последните изследвания показват, че населението на Троя е било част от народите им, а след това останките от него са дали основите на най-великата империя на човечеството, пренесли се на Апенините. Така че няма нищо чудно в култа на римляните към виното, в което според тях е истината. В съхранените покрай изригването на Везувий останки на Помпей особено впечатляващи са баровете със запазените под тезгяхите им съдове за съхранение на вино.

Римляните го пренасят по всички кътчета на империята си и така стига до Израел, където пък Христос го пренася в новото световно учение – християнството. Възлов момент в неговата история е Тайната вечеря, на която се пие именно вино – по един бокал – тогавашната чаша е около 800 сегашни милилитра или повече от бутилките, които си купуваме. Въздигнато е от Исус в нещо повече от обикновено питие като кръв от кръвта му. Тогавашното вино е концентрат и се разтваря във вода според навиците, издържливостта и стила на пиещите в различни дози. Както сме разказвали вече в пътеписа ни от Ерусалим, именно тежкото вино на Тайната вечеря, където „мезето” е било само от хляб, а според стенописите в Боянската черква – и лук, е причина малко от учениците му да успеят да слязат от хълма до Гетсиманската градина. Онези, които все пак се дотъркаляли, пък задрямват под маслините, които и до днес я красят. А това дава шанс на Юда, получил своите 30 сребърника – с равностойност на днешни 500 евро, да си вземе подкупа от тогавашните полицаи за предателството към Исус. И вероятно е инвестирал мръсните си пари във вино.

Българските пътища на виното са не по-малко интересни и в следващите дни ще ви водим по тях. Започваме с нещо, което всеки любител трябва да знае. Както има своите фолклорни, така България има разделени и 9 винарски области. Точно колкото бяха и нейните административни от края на 80-те години до ръба на новия век. Границите на винарските райони не съвпадат с другите, понеже са естествени, а не изкуствено наложени и измислени. Всичко зависи от релефа и климата, които определят и какво вино става най-хубаво именно в даден регион. Прави впечатление, че столицата София е едно от малкото изключения на картата на България, което не влиза във винарски район.

Въпреки че при соца едни от най-луксозните бутилки и етикети от нашата страна носеха именно нейното име, при това изписано с „ph” за „ф” на чуждите езици, за да напомнят за древното минало на българското вино. Деветте райони са: Северозападен, Дунавска равнина, Северен Черноморски, Южен Черноморски, Източна Тракия, Сакар, Долината на Струма, Западна Тракия и Розовата долина. Ще ви разходим из всеки и със сигурност ще научите много и за виното ни, и за местата, където то се получава най-добре – често незнайни селца в дълбините на плодородната ни земя.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ