Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Златни съкровища, крепости и римски останки в Сопот

17 април 2019, 10:24 /Редактор: Калина Петрова

Сопот
Сн.: Официална страница

Името на Сопот винаги върви заедно с това на патриарха на българската литература Иван Вазов, който се е родил в малкия град. Разбира се, няма как да бъде иначе, след като народният поет е отразил своето родно място, каквото е било в неговото детство и младост в образа на измислената Бяла черква от националния роман на България – „Под игото”. Оказва се обаче, че „грешката е вярна”, защото турците точно така са казвали на Сопот – „Акче клисе”, което се превеждало като Бяла черква. Старият град е и в другите му произведения като например „Чичовци”.

Преди да започнем пътешествието си в града, длъжни сме да ви разкрием откритата от нас тайна – от чешмата в центъра на града, до къщата на Вазов, можете да опитате вероятно най-хубавата чиста планинска вода в България. За удобство, местните хора са сложили ретро уред, за да я пиете не от шепи, а от специален съд, закачен до чучура. Оказва се, че местните наричат Сопот „град на чешмите”. Те са 27 и всяка си има грижливо изписано име, което е наистина прекрасно и показва стил. Има чешми от турско време, от соца, от наши дни. Последната е изградена през 2010 г. на мястото на стара от 1766 г. За Елмазката чешма се смята, че бълва направо светена вода. Ние не сме я пробвали, но само дори не можем да си представим за какво ще да иде реч, щом се задоволихме и се влюбихме във водата от Мегданската чешма.

За разлика от Копривщица, която идва преди Сопот по Подбалканския път, градът на Вазов няма толкова голяма запазена възрожденска част, много повече е останало от соца. Но може да откриете много повече, ако посветите ден или два от дългата великденско – гергьовденска ваканция на Сопот.

Ще научите например, че това място е на 3000 години и това не е само легенда. Доказателство е намерените на минути от града златни съкровища от времената още преди траките. От техните владетели, после от македонските и от римските императори са намерени други съкровища с монети край гарата. Триъгълна крепост от късната античност и некропол от епохата на разпадането на империята допълват многобройните археологически обекти. Копсис е името на града по времето на цар Смилец от времето на Втората българска държава, който е роден в днешен Сопот. Названието е взето от шатото – винарската изба с бутиков хотел, намираща се преди да стигнете до града, ако идвате от София, разположена сред море от лозя, където вече сме ви водили.

От времето на сопотския цар на България са останките на Аневското кале – неговата крепост и дворец. Две места в Сопот си заслужава да се посетят заради красотатата си и заради Васил Левски. Едното е една от най-мащабните черкви у нас по турско време, заради която градът е наричан Бяла черква – „Св.Св. Петър и Павел” на 173 г., разположена до метоха, който познаваме от „Под игото” като крепост на консерватизма и родоотстъпничеството, а в реалността е бил скривалище на Апостола.

В сопотския манастир „Свети Спас”, основан от цар Смилец, за когото вече стана дума още през 13-и век, приема монашеството Дякон Игнатий от вечния съперник на града – съседно Карлово. Това става на 7 декември 1858 г. Вероятно тук се е формирал духът на бъдещия Апостол на свободата, защото чужди пътешественици свидетелстват недвусмислено – и преди да имаме самостоятелна църква, в този манастир е служено единствено и само на български, наричан официално черковнославянски. Въпреки че не се задържа много време в светата обител, Левски явно оставя добри спомени на другите свещенослужители, защото го е използвал като убежище като революционер. Сензацията обаче е една от най-старите книги, която се пази у нас – тя е от 1480 г. Още нещо интересно е, че Паисий не само оставя тук за преписи своята „История славяноболгарская”, но местните монаси й правят и „преправки” през 1828 и 1845 г.

Сопот е и „порта” към най-красивата част от Балкана. Тръгнали по пътеката към седалковия лифт над града, вижте Дядо Стояновата воденица, която няма как да сте забравили като възлово място в романа „Под игото”, на което изневиделица се появява главният герой Бойчо Огнянов. Тя е опоетизирана от Вазов в неговата главна книга, понеже той много обичал да прави излети до това място, запазено в оригиналния си вид и до днес, 99 години след неговата смърт, отпочивал си на любимия му камък в съседство.

Лифтът качва туристите нагоре към Централния Балкан, който вече ви представихме като обект под защитата на ЮНЕСКО заради уникалните дъбови гори, водопади и други съкровища. Той се качва до хижа „Незабравка”, а околната местност, наричана Почивалото е използвана като стар за парапланеризъм. Осъществяват се тандемни полети над красивата природа наоколо. За любителите на планинските преходи пък, дестинацията е хижа Добрила под едноименния връх и неговия съсед – Амбарица – да, от него идва името на известния вид колбас. След два месеца за туристите ще работи и басейна към лифта на Сопот, където човек може да изкара деня, ако го домързи да се катери по Балкана. Друга водна атракция е разположена на около половин час пеша от началната станция на лифта Сопотски водопад. Стихията се стича от 15 м височина, а пролетта е прекрасен сезон да посетите природната забележителност, защото е пълноводна. Има места за пикник, скален параклис и още много неща, които да направят престоя по-дълъг и по-интересен.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ