Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Карлово е столицата на водопадите

22 април 2019, 08:54 /Редактор: Калина Петрова

Водопадът Карловското пръскало
Сн.: Официална страница

Всеки втори град в България е столица на нещо. Имаме си административна, културна, морска и спа. Но имаме и столица на чешмите и това е Сопот. Вечният му съперник – съседно Карлово обаче също има своите претенции. То е нещо като некоронованата столица на водопадите. А те, както знаем, никак не са в изобилие у нас.

На десетина – петнадесет минути от хижата, кръстена на най-великия син на Карлово Васил Левски, в зависимост от хода на всеки, е Карловското пръскало. Той е част от защитения от ЮНЕСКО парк Централен Балкан, на 1450 м надморска височина и водата скача от 30 м, което за родните условия е страшно много. Карлово бие Сопот по коронния си и кръстен на града водопад. Стигате до природната забележителност по пътеката между селището в подножието на планината и хижата. Гледката е като фототапет!

Само на километър от Карлово е друг водопад. И той има характерно име – Сучурум, което на „преводен език”, както се изразява премиерът, означава „хвърчаща вода”. Височината му е наполовина на Карловското пръскало, но явно силата на стихията стига за захранването на малкия местен ВЕЦ. Понеже мястото е популярно за разходки, има и заслон, и специални места за пикник и барбекю.

Черното пръскало е още един водопад край Карлово. Той е по-малък от Карловското пръскало, но е по-голям от Сучурум. Интересен е, защото до него се стига без пътека. Освен водопади с интересни имена, около Карлово можете да се разходите и до хижи с оригинални названия.

Наш фаворит е „Хубавец”, която е на около два часа от града. Много по-близо до него е друга хижа със сензационно наименование – „Балкански рози”, която всъщност се състои от две едноетажни къщи. Условията са хипарски.

Сърцето на града е музеят на Васил Левски. За срам на местните, оригиналната къща на националния герой на България е унищожена. Нейното копие, където е вдигнато за вековния му юбилей през 1937 г. Днешният музей е от 1965 г., като колекцията, изложена в него е наистина безценна – събирана е от цяла България, след като оригиналната къща изгаря, а нещастната фамилия измира в бедност след смъртта на Дякона. През последните години и околната среда около музея беше преправена в стария си вид от времената на Левски.

Едното от възстановените места е Чардаклиевата къща на лелята на Дякона, което сега е входът за неговия музей, а другото е Онбашиевата къща. Към музея на Левски е и 19-годишният параклис „Всех святих болгарских”, намек на местните хора по вечния въпрос за канонизирането на най-великия им съгражданин.

Близо до къщата на Апостола е „Куршум джамия” – каква ужасна ирония на съдбата! Тя от самото си начало е предизвикателство за местните хора. Османската власт събаря манастир и с материалите от него изгражда мюсюлманския храм през 1485 г. Тя е била граница между българската и турската част на града. И със сигурност е била трън в очите на Левски.

До джамията е най-добрият ресторант в цялата възрожденска околност от малки градчета с велики синове. „Едно време” се разполага в къща, а за пролетното време по-важно е да се подчертае – и в чудния двор, на някогашен карловски богаташ.
Можете да започнете посещението в храма на кулинарията с малка карловска анасонлийка и да продължите със също местния и също знаков Карловски мискет, който винарите в околията се опитват да възродят през последните години. Опитайте специалитетите от традиционната местна и национална кухня, поднесени по креативен начин. Още си пазим бурканчето сладко, което ни подариха на тръгване, за да не оставаме с празни ръце за из път. Другите реномирани заведения в малкия град са Ловния дом и „Фиеста”. Хотелите „Дерони” и „Щерев” също са съвсем близо до джамията и музея на Левски, край която има и семейно място за подслон с виенското име „Меланж”.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ