Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Крапец има не само на морето

11 септември 2019, 16:37 /Редактор: Калина Петрова

Крепостта Боюк Кале
Сн.: Dir.bg

Идеална цел за разходка до едно от най-красивите, но същевременно от най-непознатите кътчета на България, Крапец, който обаче не е този на морето.  Малцина изобщо предполагат, че има град Опака в областта на Търговище. Още по-малко са чували за една от главните крепости на остатъчна България преди падането на Търновското царство под османско иго. Тази година става половин век, откакто това дивно място е признато при соца за паметник на културата. Твърдината на Иван Шишман е била именно при тогавашния град Крапец, който ордите завземат няколко години преди падането на Търново.

Името му до наши дни е видоизменено от Крапец през Крапеч на Крепча, но разликата не е голяма. И, като се замисли човек, няма как да не идва от корена на съвременната дума „крепост”. Сиреч, нещо крепко – силно, яко. За какво става въпрос? Скали на възвишение над широка речна долина. Навремето в ниското е имало доста воденици, които са изхранвали гражданите и пазителите на крепостта. Тя пък е била на високото и днес от нея има само руини, вплели се в природата, която е превзела със зеленина ръкотворната забележителност, сякаш, за да покаже, че за разлика от нас е вечна. 

Всъщност калетата са били две, сега руини. По-интерсното име е на по-малкото Джин кале или Крепостта на духовете. Въпреки турското име, с което е наричано днес, всъщност учените го датират от късната античност – значи от римско време. Използвана е от византийците – има намерени монети, после и от българите. Същата е съдбата през вековете на Буюк кале или Голямата крепост. Иронията на съдбата е, че в този силно мюсюлманизиран след падането под Османско иго и до днес край, на скалите, които са чудни за качване и по направената пътека със стъпала парапети, и направо – за любителите на екстремни усещания, от векове действа скален манастир. Той е уникален, защото е датиран от времето на късния Златен век – управлението на нашия цар Симеон Велики преди почти 1100 години.
Разчетени са надписи на старобългарски, които го доказват. Има и по-древни писания, но невъзпитания роден турист е направил всичко по силите си да съсипе
наследството си, което може да носи и пари от чуждестранни гости. Манастирът е
бил обитаван от отшелници – „мода”, която сме описвали и покрай Ивановските скални църкви, признати за част от световното наследство на ЮНЕСКО, за които сме разказвали. Докато е действал, на трите тераси е имало килии за стоиците,
черква, която единствено може да посетите и да запалите свещ, и гробница

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ