Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

В Къпиновския манастир като в ”Под игото”

6 декември 2019, 11:20 /Редактор: Лилия Чалева
В Къпиновския манастир като в ”Под игото”

В Къпиновския манастир като в ”Под игото”
Сн.: Официална страница

Ако покрай всички дискусии около „превода” на романа „Под игото” ви влече към автентичната атмосфера от онова време, когато Вазов е бил младеж, много по-добре, отколкото в разорения му от турците роден Сопот, ще го усетите в Къпиновския манастир, недалеч от Велико Търново.

Днес той е по-известен като рокерско сборище и заради къмпинга си, който се оказва едно от най-популярните места за такъв тип туризъм в България. Дори скоро ще има къщички в дърветата за съвременни робинзоновци, които ще приютяват от двама до четирима гости на двадесетина квадрата. Те ще бъдат разположени на 4 метра височина между широколистните дървета, от които ще бъдат сковани.



Иначе самият манастир е като картина от 1864 г., застинал в епохата, в която се развива действието на „Под игото” – края на Възраждането в предосвобожденска България. През 1835 – 1845 г. черквата е придобила сегашния си вид. Иначе след 2 години светата обител ще закръгли невероятните 750 години.

Основана е от цар Константин Тих от династията Асеневци, недалеч от неговата столица де юре, а според легендите – от Свети Сергий Къпиновски. В края на 18-и век го управлява Софроний Врачански, също впоследствие канонизиран. Половин век след него е завършена черквата със стенописите, каквито ги виждаме днес.

В следващите две десетилетия израстват сегашните манастирски сгради, двата параклиса и останалото. Първо Филип Тотю, а после Левски, Ангел Кънчев и Матей Миткалото са били приютявани от монасите. След Освобождението и дори при соца духовното място продължава да приема вярващи.

Недалеч от него е Къпиновският водопад, който не е толкова атрактивен с височината си -  около 7 метра, колкото с образуващото се под него езерце или басейн, където е много приятно човек да се разхлади през лятото, както със сигурност отколе са правели монасите. И то даже и онези от близкия Плаковски манастир. Той е по-стар от Къпиновския – още от времето на цар Иван-Асен Втори, изглежда и по-автентичен, макар и да е в по-лошо състояние.

Тук е едно от първите места, където игуменът на съседния манастир Софроний Врачански донася своя „Неделник” - нещо като начало на родната литература. Заради характерните арки мнозина смятат, че в последната си версия основната част от обителта е правена от Кольо Фичето - най-прославения ни строител и архитект от Възраждането. Въпреки че не е туристически обект, както други манастири, ако се харесате с игумена отец Пимен, ще може да хапнете абсолютно автентична манастирска боб чорба по оригинална рецепта, а не ала „Балкантурист”.

Можете да отскочите и до близката Елена, където най-актуален преди празниците е прочутият местен бут.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ