Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Откриха древно селище и некропол край ловешко село

25 септември 2020, 10:32 /Редактор: Лилия Чалева
Откриха селище от Бронзовата епоха

Откриха селище от Бронзовата епоха
Сн.: Dir.bg

Селище от Средната бронзова епоха, от края на третото хилядолетие и началото на второто пр. н. е., и плосък некропол от Къснокласическата и Ранноелинистичната епоха, от втората половина на 4-ти и началото на 3 век пр. н. е., са разкрити край ловешкото село Владиня по време на археологически разкопоки.

Те са част от спасителните проучвания, извършени през 2019 г. и 2020 г. при село Владиня и град Летница, във връзка с изграждането на преносен газопровод - т.нар. Балкански поток, съобщи за БТА научният ръководител на разкопките край Владиня Мая Валентинова.

Най-важните резултати от работата на археолозите в района са показани в изложбата на Регионалния исторически музей в Ловеч УВладиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регионУ. Тя е подредена в зала Покрит мост, като съорганизатор е Националният археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/.

Ръководител на разкопките край Владиня e Мая Валентинова, а край град Летница - гл. ас. Любен Лещаков. В проучените площи са разкрити останки от няколко периода.

По думите на Валентинова двата обекта са предоставили много хубави и с висока научна стойност резултати, които са обогатили фонда на Регионалнrs исторически музей - Ловеч.

В проучванията край село Владиня са участвали и специалисти от археологическия институт, регионалния музей в Смолян, историческите музеи в Казанлък и Карнобат, археолози на свободна практика и студенти.

Разкритото селище от Средната бронзова епоха е единствено в централна Северна България. Проучването на пълния му комплекс го прави основен обект за територията на цялата страна за тази епоха, посочи Май Валентинова.

Върху цялата проучвана площ край Владиня ние регистрирахме и документирахме останки от жилища, различни стопански постройки. Селището е било опожарено, еднослойно е, кратко обитавано. Жилищата са изградени с класическата за праисторията техника от кол - плетна конструкция, омазана с глина. Останките не бяха много масивни и според дебелината на откритите от нас мазилки се предполага, че стените са били дебели не повече от 10 до 12 см, разказа археологът.

В техните граници са проучени и документирани огнища, отоплителни и готварски съоръжения, цели или фрагментирани керамични съдове, предмети за бита -тежести за стан, прешлени за вретено, някои от които са с украса, сечива от кост, накити, висулки от камък и глина. Намерени са и керамични съдове с врязана украса, каменни и кремъчни сечива. Фрагменти от два каменни калъпа свидетелстват, че в самото селище е имало металообработка.

Разкритият некропол от втората половина на 4-ти - първата четвърт на 3-ти век пр. н. е. обогатява общата картина за погребалните практики през късната класическа и ранноелинистична епоха в региона. Той е и е голямата изненада за археолозите. Ако селището беше маркирано по време на теренните издирвания на повърхността от единични керамични фрагменти, парчета мазилка, то откриването на първите гробове за нас беше голяма изненада, тъй като плоските некрополи са въпрос на шанс. Ако могилите са ясно видими на терена и често са свързани с погребални практики, то плоските некрополи са шанс да добием представа за по-обикновеното население, погребано в тях, посочи Валентинова.

Археолозите са проучили 18 гроба от тази период, от тях 16 са с трупополагане и два с трупоизгаряне.

В гробовете са намерени лични вещи, оръжия, аксесоари от облеклото, накити. В детските гробове е имало скълени мъниста, огърлица от 31 мъниста и др.
Гроб 21 изпъква пред останалите с инвентара си - стъклено мънисто с човешки лица, нагръдник, обица, пръстени и др. Този гроб е на млад мъж, на възраст 20-24 години, който е бил с по-висок социален и икономически статус.

В изложбата са представени и част от находките, открити край Летница. Участвали са специалисти от археологическия институт, регионалните музеи в Шумен, Бургас и Пазарджик, археологическият музей Марица-Изток.

Разкритото селище е единственото в региона от Късната бронзова и Желязна епохи. Дава сведения за обитаване на района в продължение на повече от 1000 години и приемственост в материалната и духовна култура.

Регистрирани и проучени са две ями от Късната бронзова епоха и селища с къщи и ями от 11-ти до 6-ти век. Селището е продължило да съществува вероятно до 3-ти век пр. н. е. Намерени са предмети от бита - кремъчни сечива, прешлени за вретено, двойна желязна брадва от 5-4 век, вносна керамика, каза още Валентинова.

Тя добави, че откритията позволяват важни изводи за живота по средното течение на река Осъм и допълва проучванията от Деветашка и Табашка пещери, могилните некрополи, Летнишкото съкровище, открито на 2 км от селището. Това е регион, изконно населяван от траките.

Най-важните резултати от проучванията са представени и в каталога Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще. В него основно са показани находки от с. Владиня и гр. Летница, но са добавени и шест статии, посветени на проучванията на обекти по цялото средно течение на река Осъм, които обхващат всички исторически периоди от ранната Праистория до средните векове. Обзорната статия на каталога е от доц. д-р Христо Попов - директор на НАИМ при БАН, който проследява, както новите проучвания през последните две години, така и 120-годишната история на археологическите разкопки в Ловешко, посочват от ловешкия музей.

Книгата излиза под ноер 19 на поредицата Каталози на НАИМ при БАН. Изданието е двуезично - на български и английски език, богато илюстрирано и снабдено с карти и библиография, което го правят изключително ценно както за специалисти, така и за многобройните любители на археологията.

Още новини »

Изпрати на приятел




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ