Честно казано, по-добър месец за посещаване на Града на светлината е май, защото времето наистина се стопля и рядко е под 10 градуса, но с повече късмет и април може да бъде приятен. С тази особеност, че има един твърде неприятен вятър, а поради огромните отворени пространства, трудно е човек да избяга от пронизването.
Но Париж, колкото и пъти да сте били там, винаги си заслужава още веднъж. И не се водете по местните – мъжете не обичат да носят чорапи, но затова пък са фенове на шалчетата, така че ако по минувачите, които гледате от прозореца търсите информация как да се облечете, ще останете напълно объркани.
Директният полет от София до летище „Шарл де Гол” е добър с това, че идва точно навреме – рано сутринта. Най-бързият начин за стигане до града е така нареченият РЕР – влак и метро между двете аерогари на френската столица. От Терминал 2, където кацате до центъра – метростанцията Шатле – Лез Ал, се стига за 23 минути. И струва под 12 евро, което е доста по-изгодно от автобус и 6 пъти по-евтино от такси. Мястото е доста добро, защото е в самия център, а и наоколо има бюджетни хотели и апартаменти с цена малко около и малко над 100 евро на нощ, някои от които съвсем прилични. От него тръгва и първата и основна линия на метрото, която пресича идеално планирания град, ориентиран като слънце, през средата.
В случай, че останете в района, например в апартаментния хотел на улица „Лез Ал” до новия вход на метростанцията, което е добре, защото на връщане ще ставате рано и нямате друг начин да се доберете от леглото до летището, ако трябва и само за половин час, хвърлете багажа и излезте веднага.
Традиционалистите ще излязат на съседния булевард „Риволи”, ще минат 100 м и ще бъдат при Отел дьо Вил – кметството на Париж. После ще пресекат Сена и ще разгледат „Нотр Дам дьо Пари”, ще продължат през следващия мост и ще тръгнат през Латинския квартал или пък по прочутия булевард „Сен Жермен” към световноизвестното „Кафе де Флор” и нататък. Или пък ще се разходят покрай букинистите към Пон Ньов и към Мюзе д’Орсе с прекрасната колекция на импресионистите.
Ние обаче ви препоръчваме курс за напреднали. Тръгнете по улица „Сент Оноре” и открийте най-хубавото от Париж. Тя започва от пекарна №1 на френската столица за миналата година. Покрай поредица от артистични магазинчета и малки бистра, покрай Комеди Франсез, тя навлиза в модната си част. Ще видите опашката пред „Луи Вюитон”, дори да няма намаление, белязал с ефектно златно слънце къщата над бутика на ъгъла с улицата, който води към прочутия площад „Вандом” с „Риц”, където живее и умира самата Шанел, а Доди купува годежния пръстен на Даяна.
Ако свърнете вдясно към тях, продължавате към Операта и сградите на Големите магазини, както наричат тамошната „Галери Лафайет”. Няколко минути пеша е дотам. Но, ако продължите надолу по „Сент Оноре”, ще се потопите в най-елегантната част на този град на стила. Отбийте се до дома на „Шанел” на номер 31 на пряката „Камбон” – няма по-голям храм на шивашкото изкуство, а ако завиете наляво, излезли на булеварда на Лувъра „Риволи”, ще зърнете сто метра опашка за влизане в сладкарницата „Анжелина” на хотел „Льо Морис”. Ако сте там между 11 и 12, няма да чакате и ще седнете в изискания интериор на спокойствие. За 20 евро ще можете да опитате парижкия отговор на лондонския чай.
След като Градът на светлината, след атентатите, бе задминат от британската столица, Париж измисля нови въдици за туристи. И „Анжелина” е една от тях. Заедно с прочутия горещ шоколад на кафенето, се сервират солени и сладки кифли и кроасани, типичния френски кестенов крем, мед и петифури, фреш и кана вода. Има и други миксове.
Върнали се на „Сент Оноре”, продължавате покрай бутиците. Вижте витрините на „Ермес” – якетата стигат и над сто хиляди евро. В пряката насреща по посока на „Шанз Елизе”, зад прочутия хотел „Крийон” са някои от най-прочутите барове и клубове на Париж, като световноизвестния „Буда” например. Надолу по най-хубавата улица на Париж е парадният вход на Елисейският дворец.
След него улицата тръгва да се изкачва нагоре. Има уникални деликатесни магазини и може би е добре да спрете и поне да зърнете витрините вътре на най-старата сладкарница в цяла Европа – „Далойо”, основана преди 336 години – през 1682 г. Малко повече от век преди Мария – Антоанета, като кралица на Франция, да направи най-голямата реклама на бранша: „Като няма хляб, яжте пасти”. Е, чудесни са пастите на „Далойо”, където сервират на втория етаж и следобеден чай по британски. Апропо, парижките сладкарници са измислили нова мода: също като колегите си във висшата мода, с която е прочут градът, и сладкарите вече представят пролетно – летни и есенно-зимни колекции. Те ги ориентират по-празнично – актуалната Великденска и предстоящата Коледна.
По-нагоре на следващото кюше на „Сент Оноре” е може би най-добрият специализиран ресторант за телешко месо в Париж. По една от следващите преки – рю дьо Бери е истински ресторантски хъб с оригинални заведения, който извежда туриста право на „Шанз Елизе”, досами Триумфалната арка, където парижката „Витоша” е само един от лъчите на кръговото кръстовище, заедно с най-скъпите булеварди като авеню „Фош” и авеню „Клебер” – най-прекия път до Трокадеро с невероятните водни каскади и най-добрия изглед към Айфеловата кула и Сена.
Излизате точно до световноизвестното кабаре „Лидо” с актуалния спектакъл на италианския гений на режисурата Франко Драгоне и с вечеря с половин бутилка шампанско за 170 евро. И до прочутото кафене „Джордж Пети”. Освен надясно към Арката, то гледа направо към флагманския бутик на „Луи Вюитон” – шопинг забележителност номер 1 на френската столица, откъдето тръгва друго от най-престижните авенюта на Париж, и то е „Джордж Пети”. С „Мажестик” и прочутия му ресторант „Льо Фуке” – храм на висшата кулинария. За нещо такова се води и ресторантът на хотел „Джордж Пети” (или Жорж Санк, както казват местните) с всичките му звезди „Мишлен”.
Ако искате да завършите вашия парижки ден на върха в най-буквален смисъл, вземете метро или такси до Монпарнас. Този хълм е прочут с поетите си, които вече ги няма. Но я има Кулата Монпарнас. За нея казват, че е най-хубавото място в Париж, защото е единственото, от което тази супер висока сграда не се вижда. На нейната панорама е ресторантът „Небето на Париж”, същото име като на класическата песен, която направи Мирей Матийо и други шансониери световни звезди. Виждали сте го в не един филм, че и в класическия сериал „Шатовалон” дори. Все едно вечеря или само коктейл изпит на върха, отбийте се там и се порадвайте на наистина удивителната гледка чак до Монмартр – хълма в другия край на Града на светлината.
Вижте повече за поредицата от забележителности във Франция:
Ница - най-красивото кацане
Антиб френският Несебър, любим на звездите