Аралско море, някога четвъртото по големина езеро в света, най-вероятно е загубено завинаги заради десетилетия на несъобразяване с околната среда.

Вижте как изглежда Аралско море днес >> >> >>


Пресъхването на Аралско море е в резултат на построяването на напоителни канали, отклоняващи водите на притоците на езерото. С нарастването на населението на Казахстан и Узбекистан, нарастват и нуждите за вода, а нивото на водоема продължават рязко да спадат.

Заради построените заводи, отичащите се торове и съветската тайна лаборатория за биологическо оръжие, намираща се на бившия вече остров Возрождение, басейна на Аралско море е силно замърсен.

Проектът за спасяване на северната част на Аралско море стартира преди около 15 години и засега изглежда успешен.

В северната част на езерото водата се е покачила, солеността е намаляла и вече е започнал търговски риболов в градовете и селата наоколо, предава Ройтерс, цитирана от БТА.

Язовирът, разделящ Северно Аралско море от пресъхващите остатъци от южната част, е завършен през 2005 г. За едно десетилетие по статистически данни уловът на риба в района на Къзълорда се е увеличил четири пъти. Водата вече не е толкова солена и затова рибата е по-разнообразна.

Бреговата линия, която преди се беше отдръпнала на 100 км от пристанищния град Арал, сега е на 20-25 км от него. От някои села вече може да се стигне до водата пеша.

Аралско море се свива от средата на 20-и век, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени за напояване на площи с памук - нетипична селскостопанска култура за твърде сухия район.