Следи от светилище, датирано около 4200 г. пр. Хр., са разкрити в основата на крепостта "Калето" край смолянското село Кошница. Находката е на археолозите от Регионалния исторически музей в Смолян при проучвания и реставриране на верига крепости, представящи античната и средновековна фортификационна система в Родопите, пише БТА.

Най-новите разкопки на крепости в Смолянска област разбулват пласт след пласт свидетелства за периоди на възход и крах на няколко империи и цивилизации.

Останките от родопските крепости се превръщат в най-красноречивия хронологичен разказ хилядолетия назад, защото стратегическите отбранителни съоръжения в планинския регион са оставали почти едни и същи през различните епохи, надграждани върху руините от предишни владетели.

Проведени през последните години по-мащабни археологически проучвания на крепости очертават най-новите маршрути за културно-исторически туризъм в Смолянска област. Пътуванията по стъпките на някогашните завоеватели включват археологически обекти като Момчиловата крепост, "Калето" край Кошница и Смолян, "Кечик кая" край Рудозем, "Градище" край с. Гела.

Културни пластове от каменно-медната епоха са регистрирани при проучванията както на тракийските крепости при с. Гела и с. Страшимир, така и на византийските и български крепости при с. Беден - "Беаднос", при с. Подвис - "Повисдос" ("Момчиловата крепост") и при с. Кошница, обяснява археологът от Регионалния исторически музей-Смолян Дамян Дамянов.

Според предположенията на историците приемствеността на изграждане на част от крепостите може да се проследи до най-ранните пластове от светилища, укрепени убежища и тракийски крепости. По върховете, където траките са издигали светилища и култови места, в по-късни епохи са надграждани укрепления и крепости.
ИЗБРАНО