Независимо дали кацате в Рим и вземате от летището такси или автобус до града, или се събуждате вече настанени в бюджетните хотели край централната гара Термини, то ли пък в изисканите на виа „Венето”, нека вашият римски ден да започне красиво.
Вижте снимки >>>
А в този невероятен град едва ли има по-красиво място от пиаца ди Спаня. Под прочутите стълби се разиграва прекрасният спектакъл на живота с много елегантни хора и живописни стари къщи в различни багри.
Когато им се полюбувате достатъчно, хванете изпречилата ви се в центъра на площада срещу стълбите виа деи Кондоти. Това е най-лъскавата улица на Рим. Не бързайте да се втурвате по нейните бутици.
Преди това се отбийте за несравнимо кафе и нещо сладко в най-прочутото може би заведение на вечния град „Антико кафе Греко”. Това е най-старият бар в Рим и вторият по възраст в цяла Италия след венецианския „Флориан”, за който ще ви разкажем в друг репортаж. Мястото, където също като вас са си пили кафето Стендал, Гьоте, Ибсен, Байрон, Лист, Вагнер, Менделсон е основано от грък. Затова и го наричат „Гръцкото”. А всъщност е най-типично италианското на целия Ботуш. Даже великият любовник Казанова се е отбивал на това място. Старите салони със сигурност го помнят. Стилът е от неговото време. Доброто старо рококо, което е властвало при откриването в доста далечната 1760 г. Ако с кафето сте хапнали и от прочутия сладолед или някой сладкиш от бара, или пък сте предпочели по италиански да го комбинирате с „брьош”, както наричат кроасантерията тук, значи сте готови за шопинг тур.
Наоколо са бутиците на всички големи марки – от „Диор” до „Гучи”. Но на следващия ъгъл пътят се цепи в централата на най-римския от римските брандове – „Фенди”. Посещението, дори да нямате пазарска цел, си заслужава – то си е като в музей на „леката промишленост”. Вдясно от „Кондоти” са по-достъпните магазини за мода. Улицата ви извежда на самия пиаца дел Пополо или Народния площад с фонтана на Нептун, прекрасните здания наоколо, в едно от които се е подслонявала самата Дарина Павлова, както и с прочутите заведения, но на вас ви е рано за обяд.
Излизате по посока на реката и завивате вляво по течението на Тибър. Ако останете от същата страна, щом наближите забележителния овален Кастел Сант Анджело след около 15 минути, ще трябва да преминете по неговия прочут мост. Издаваме ви малка тайна – ако сте верни на максимата, че щом сте в Рим, трябва да видите Папата, замъкът е чудесно място да зърнете обедната литургия на близкия площад „Сан Пиетро” отдалеч.
За палмова неделя – седмица нашата Цветница, на която сме присъствали, и за Великден – тази година на 1-и април, се събира такова стълпотворение, че цялата величествена картина ще се вижда по-цялостно от тази гледна точка. Но нищо не пречи да продължите нагоре към катедралата, която по римски наричат „центъра на града и на света”. По времето на фашисткия режим на Мусолини някогашният стар квартал, който е обграждал Ватикана е бутнат. На нeгово място е изграден супер просторният булевард или проспект като лъч, който извежда поклонниците до невероятния площад. Така творението на Бернини, което обгражда ненадминатите шедьоври на Микеланджело – пиетата в черквата и Сикстинската капела с нейните феноменални фрески, градоустройствено става доминатор на цялото пространство.
За да посетите всичко онова, което ви интересува и което трябва да се преживее поне веднъж в живота в този уникален религиозен и културен комплекс, добре е предварително да сте си направили резервация по електронен път. В противен случай, ще ви се наложи да чакате на такава опашка, хеле сега – навръх католическите празници, че трудно ще ви стигне като заряд целият стоицизъм, на който сте способни. Часовете в зоната на площада и катедралата минават толкова бързо и неусетно, че връщането в реалния ритъм, обратно по пътя към Сант Анджело, със сигурност ще ви върне от света на съвършенството в действителността.
Препоръчваме ви да свърнете вдясно, да пресечете реката, а после да хванете улицата срещу моста към замъка. И след няколко минути ще се озовете на най-приятния римски площад „Навона”, който сте виждали в безброй филми. Пътят от „Сан Пиетро” е около десетина – петнадесет минути пеша. „Навона” с фонтана в средата на правоъгълното пространство е може би най-типично италианското място. Приятни заведения, улични музиканти, прекрасни къщи с големи порти и ниски мънички врати вътре в тях – няма да можете да спрете със снимките, дори да сте седнали в някое от ресторантчетата или баровете наоколо. Животът си тече тихо и красиво, а вие му се наслаждавате. С гарнитура във вид на прекрасната италианска кухня и местните вина, даже непретенциозното тукашно Фраскати от хълмовете край Рим е чудесно, можете да си останете там с часове.
Покрай двореца на Сената с несериозното име Мадама, през върволица от тесни улички, толкова специфични за италианските средновековни центрове, стигате до площада на Пантеона. Недалеч, в махалата, е и другата прочута пиаца с фонтана „Треви”, където, докато хвърляте монета, трябва да бъдете много внимателни да не ви оберат сред тъпканицата на малкото място. Насреща са любимият на Мусолини площад „Венеция”, Римският форум и Колизеумът отзад. Недалеч е и най-българският адрес в Рим – черквата „Сан Клементе”, но за нея и гроба на Кирил ще разказваме в друг репортаж от Рим.