Отбелязвайки 20 години от едно от най-смъртоносните природни бедствия в историята, което обхвана 14 държави, тв поредицата на National Geographic "Цунами: Надпревара с времето", предлага 360-градусов поглед върху спиращите сърцето събития от цунамито в Индийския океан през 2004 г.
На 26 декември 2004 г. в огромните вълни, предизвикани от земетресение с магнитуд 9,1 по скалата на Рихтер и с епицентър в района на индонезийския остров Суматра, смъртта си намират 297 271 души.
Това е едно от най-силните земетресения, регистрирани някога на Земята. Различните сеизмологични агенции му дават магнитуд между 9 и 9.3 по Рихтер.
В северната част на индонезийския остров Суматра загиват или се водят за изчезнали 238 945 души. Броят на погребаните мъртви е 11 171, а този на изчезналите - 227 774 души.
Смята се, че смъртоносното цунами се е движело със скорост от около 920 км/ч. Вълните, ударили брега на Северна Суматра, достигат максимална височина от 24 до 30 метра. Те навлизат на 2 км навътре в сушата.
В Тайланд загиналите са 5393, а изчезналите са 3071, от които 1000 са чужденци. В Шри Ланка се водят за изчезнали 5637 души, като по официални данни жертвите са 30 957. В Индия обявените за изчезнали са 5640, а 10 749 е официалният брой на жертвите на стихията. На Малдивските острови загиналите са 82-ма, в Малайзия - 68, в Мианма - 61, в Сомалия - 298, в Танзания - 10, в Бангладеш - 2, в Кения - един.
Поредицата, продуцирана от Таня Уинстън и Дани Хоран, и режисирана от Даниел Богадо, носител на наградата "Еми" за сериала "11 септември: Един ден в Америка" на National Geographic, включва лични разкази на оцелели, учени, които се състезават с времето, за да разберат катастрофалното бедствие и да предупредят света, журналисти, които съобщават шокиращата новина, и безстрашните спасители, които рискуват живота си, за да спасят другите.
Разказана чрез въздействащи видео кадри и завладяващи истории за оцеляване и смелост - някои показани и чути за първи път - поредицата от четири части предлага изчерпателен и завладяващ поглед към разрушителната вълна, която остави след себе си огромно опустошение.
В ексклузивно интервю за Trip режисьорът Даниел Богадо и един от оцелелите в цунамито, Пол Мъри, разказват за ужаса, който шокира света.
Г-н Богадо, кога и защо решихте да разкажете историята за цунамито в Индийския океан и да представите хората, които лично са се сблъскали с ужаса там?
Даниел Богадо: Преди време работих върху поредица за 11 септември, отново за National Geographic, по повод 20-ата годишнина от атентата. Подходът към нея беше, че ще е само от архивни видео кадри от този ден, които показват всичко минута по минута и слушаме само свидетелските разкази на оцелели и на хора, преживели това, което се случи, правейки поредицата много човешка и лична.
Този сериал беше много успешен, беше много добре приет от публиката, спечели много награди и National Geographic реши, че трябва да правят повече такива проекти. Тогава си помислих, че друга история, към която може да се използва този тип подход, е цунамито от 2004 г. в Индийския океан. Замислих се също така, че ако направим нещо за цунамито, кастът на героите и хората, които ще срещнем, ще бъде невероятен, защото ще има хора от Индонезия, Тайланд и Шри Ланка, както и от Европа. Такъв разнообразен набор от личности, но всички обединени в този ден от този катаклизъм. Помислих си, че би било много интересно да направя такава история.
Г-н Мъри, вие не само говорите за бедствието, но ние, зрителите, можем да видим изписано върху лицето ви как го преживявате отново и отново. Каква беше първата ви реакция, когато ви предложиха да станете част от телевизионния проект?
Пол Мъри: Казах, че няма никакъв шанс да го направя. Това не е нещо, което през изминалите 20 години исках да преживея отново, да навляза вътре в себе си и да го разкажа. Съпругата ми Сали, която също участва в този проект, както и в няколко други подобни през годините, винаги ме е питала дали искам да каже името ми, да спомене моята история. И винаги съм бил категоричен, че не искам.
Един ден, след като беше прекарала известно време с тези момчета, се върна и видях, че това е било добро преживяване за нея. И тъй като е 20-тата годишнина от събитието, това ме накара да се замисля, че съм такъв, какъвто съм прекалено дълго време и е нужно да направя следващата крачка, да сменя посоката на мирогледа си и да се справя с това по различен начин, защото това преживяване няма да изчезне. Че може би, ако пусна част от него навън, мога да го декомпресирам малко. Или ако споделя историята, тогава хората вече няма да ме разпитват толкова много, и мога просто да им кажа: "Гледайте невероятната документална поредица и след това мога да отговарям на въпроси, ако искате." Но голяма част от решението ми дойде, след като видях как се чувстваше Сали, когато работеше и беше интервюирана от тези момчета. Тя ме убеждаваше месеци наред и в крайна сметка си казах: "Да, първо ще говоря с тях за това".
След подобни преживявания много хора казват, че са променили нещо в живота си. Те започват да гледат на него по различен начин. Какво се промени за вас?
Пол Мъри: Две основни неща се промениха за мен. Преди бях много по-социален, имах много приятели и бях зает през цялото време. Но сред всички тези мои приятели имах няколко, които ми бяха наистина много близки. Отношенията ми с тях обаче страдаха, защото се разкъсвах между всички останали, които бяха около мен. След Тайланд се замислих кой от тях е до мен, кой ще ми помогне, ако имам нужда, на кого аз бих помогнал. Защото в този ден се борих със собствените си избори и все още се боря дали съм направил правилния избор и дали е можело да променя нещо. И това ме накара да се замисля за много неща и най-вече, че нямам безкрайно време и енергия за хората.
Говорил съм с много хора за чашата с енергия, вашата чаша с енергия. Не можете да имате повече, отколкото е лимитът й. Как ще я използвате зависи от вас. Аз я разпръсквах толкова много, че не оставаше почти нищо за семейството ми и близките ми приятели. Така че като започнах да изразходвам по-малко енергия за някой, който не изразходваше достатъчно от собствената си за мен, това ми даде повече време и енергия, които да дам за по-близките си.
Също така преди бях доста сприхав и бързо се палех. Постепенно се успокоих, научих се, че ако изразходвам част от тази енергия за негативни неща, няма да мога да я използвам за позитивност и любов, за споделяне и грижа. Поел съм на това пътешествие от 20 години и то все още продължава. Тази кофа или чаша с енергия не е безкрайна. И как я използвате зависи от вас. Това са едни от най-големите промени, които направих, и наистина работи.
Сериалът е направен от видео кадри, заснети от очевидци и оцелели. За мен е много интересно какво кара човек, който се бори за живота си, да продължава да снима тези ужасяващи неща, които се случват около него?
Даниел Богадо: Много от хората, които снимат, са се намирали на по-безопасно място. Има и други, като Чит Путри например, студентката по медицина, която се появява в първи епизод, която е била сигурна, че ще умре. Каза, че е искала нейният запис да бъде подарък за човечеството, да бъде запис на случилото се. В поредицата за 11 септември беше същото. Много хора чувстваха, че това е част от историята и трябва да я документират, да покажат на другите какво в действителност се е случило. Дори това да означава, че ще умрат, записът ще го има и той може да помогне на хората след това. Така че мисля, че това е техният манталитет.
Освен това в някои случаи, когато са започвали да снимат и са виждали вълната да идва и водата да се надига, са продължавали без да са се замисляли, че го правят. Влизаш в някакъв режим, в който просто продължаваш да правиш това, което правиш по принцип. Така че има различни ситуации и различни причини.
Но в крайна сметка аз като режисьор на документална поредица мога да направя сериал като този, само защото много хора имат присъствие на духа и смелостта да продължат да снимат. И това ни позволява да разкажем историята.
За мен един от най-невероятните моменти в поредицата беше как след бедствието всички се обединиха, за да си помагат. В днешно време постоянно чуваме, че навсякъде хората са все повече и повече разделени. Смятате ли, че само някакво бедствие може отново да обедини целия свят или може би и нещо добро може да го направи?
Даниел Богадо: Мисля, че след такова бедствие подобно нещо е малко по-очевидно, защото хората обръщат внимание. Има хора, които веднага започват да си помагат. В страни като Тайланд местните веднага се обединиха и бяха готови да дадат на другите, въпреки че самите те бяха загубили много неща. Бяха готови да помогнат, защото смятаха тези, които са дошли там, за свои гости.
Оцелелите от цунамито Пол Мъри и съпругата му Сали
Снимка: National GeographicКато цяло чуваме много за разделението между хората в социалните медии и в новините, но когато става дума за реалността, мисля, че всички си помагат не само при бедствия, а през цялото време.
Всеки път, когато правя документална поредица, и отида на някое далечно място, където се е случило нещо ужасно, първите, които търся, са хората, които са помагали, и винаги има някой, който е помагал. Въпреки че са рискували собствения си живот, въпреки че са знаели, че шансовете им са били нищожни и ситуациите са били ужасяващи. Това е общата черта между тях и е голямото послание на всичко, което някога съм правил. Хората са способни на много злини, но също така по-голямата част от човечеството иска да прави добро и да помага. Просто трябва да разберaт как да го направят. Понякога това е при някакво предизвикателство, друг път при природно бедствие, или, когато хора се нуждаят от храна или от дрехи. Но го има желанието да се помага.
Какви уроци научихме през изминалите 20 години след тази трагедия?
Даниел Богадо: От гледна точка на науката определено има голям напредък и сега във всеки голям океан има центрове за предупреждение за цунами, има маршрути с уравнения. Това, на което се надяваме с документалната поредица е, че хората ще бъдат по-образовани, защото и те трябва да знаят какви са признаците за възможно цунами. Например, че когато водата се върне назад, трябва да се търси по-високо място, на което да се качат.
Режисьорът на поредицата Даниел Богадо
Снимка: National GeographicПол Мъри: За мен по-скоро въпросът е свързан с незабавната и пряката помощ. Когато се случи бедствие, човекът, който се намира там, когато то спре, без значение какво ще направи, е важно да го направи и то да бъде положително и да има положителен ефект върху живота или бита на някой друг.
Другото важно нещо за мен е директната помощ. Когато човекът, който е свързан по някакъв начин с това събитие и се прибере вкъщи, след това да събере пари и да се върне обратно в района, в който е бил, и да използва тези пари за нещо добро. Не да ги дава на организации, които да събират милиони долари и в следващите 5 години да се чудят къде да ги разпределят, а да ги даде веднага на хората, които се нуждаят от тях. Това има огромно, огромно въздействие върху това как хората се възстановяват още в ранните етапи след подобно бедствие. Това е, което научих през тези 20 години.
Премиерата на поредицата "Цунами: Надпревара с времето", посветена на тези събития, е на 28 и 29 ноември, от 22:00 и 23:00 по National Geographic.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}