Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Когато Христофор Колумб стъпва на Бахамските острови на 12 октомври 1492 г., бреговете на Северна Америка вече са виждали европейски кораби. Хората, които са ги докарали, не са оставили кралски укази, а и никой не ги е посрещал с шествия. Оставили са саги.

Викингите не прекосяват океана с един скок. Те напредват на етапи, от остров на остров. Около 870 г. достигат Исландия, а около век по-късно и Гренландия. Оттам до Бафинова земя в днешна Канада остават само около 320 километра през протока Дейвис.

Предприели първото си пътуване до американска земя 500 години преди Христофор Колумб.

Скандинавците наричат тази земя Хелуланд, страната на каменните плочи. Според сагите те продължават на юг до Лабрадор, който наричат Маркланд, земята на горите, и още по-нататък, до Винланд, земята на лозите. В документален филм на BBC от 2016 г. Емили Летбридж от Исландския университет посочва нещо важно. Сагите не описват едно-единствено акостиране, а поредица от спирки и експедиции, продължили с години. Пред моряците се е отворил цял нов свят.

Дълго време тези разкази се смятат по-скоро за литература, отколкото за история. Днес експертите признават, че в тях има надеждно историческо ядро.

Сред най-ценните ръкописи е Flateyjarbók, или Книгата от остров Флатей, създадена през XIV век. Колко високо е била ценена, показва история, която водещият на BBC Магнус Магнусон разказва през 1966 г.

През 1893 г. Чикаго подготвя Световно изложение за 400-годишнината от плаването на Колумб. Организаторите искат да вземат ръкописа назаем от Дания, където се пази тогава. Предлагат да изпратят военен кораб, да го пренесат през Америка с брониран влак и да го застраховат за един милион долара. Датчаните все пак отказват. Американците държат толкова на книгата, защото в нея е разказано как скандинавците заселват Гренландия през X век и само няколко години по-късно откриват Северна Америка и се опитват да я колонизират.

Археологическото доказателство идва през 1960 г. В Л'Анс о Медоуз на остров Нюфаундленд в Канада е открит скандинавски лагер. През 2021 г. учени прилагат нов метод на датиране и установяват, че викингите са били там точно преди хиляда години. Смята се, че лагерът е служил като база за експедиции по-навътре в континента.

Пътят към Америка започва с едно изгнание. Според сагите Ерик Червения пристига в Исландия около 960 г. Баща му е бил прогонен от Норвегия заради убийство. Исландците имат свой парламент, Алтинг, създаден през 932 г. Това е събрание на открито, в което всяко лято в продължение на две седмици се събират свободните мъже на острова, за да приемат закони и да раздават правосъдие. Мястото е естествен амфитеатър в дълбока клисура. Летбридж обръща внимание на една рядка ирония.

Клисурата е разлом, в който се срещат Северноамериканската и Евразийската тектонична плоча. Така хората, които първи от европейците ще изследват Северна Америка, заседават буквално в пукнатината между два континента.

Най-тежкото наказание на Алтинга е обявяването извън закона. Осъденият може да отиде където поиска, само не и в Исландия, докато трае присъдата му. През 982 г. събранието прогонва Ерик Червения след кървав спор със съсед. Изгнанието му започва една от най-забележителните глави в историята на викингите. Ерик е първият исландец, който достига Гренландия и основава там постоянно селище. Колонията просъществува около пет века, до началото на XV век, и става отправна точка за плаванията към Северна Америка. Летбридж описва тези заселници като хора, "които поемали рискове". Те са били готови да понесат огромни изпитания, включително да прекосяват Атлантика в открити лодки, само за да видят какво има отвъд хоризонта.

Начело на първите експедиции застава синът на Ерик, Лейф Ериксон. Изглежда, плаванията не са били еднократни. Канадският археолог Робърт Макгий оспорва широко разпространената представа, че след неуспеха във Винланд за Новия свят се е замълчало. По думите му археологията показва, че скандинавците са продължили да правят поне епизодични пътувания до Америка още два-три века.

Тук възниква неизбежният въпрос: знаел ли е Колумб?

Историчката на средновековното мореплаване Кирстен Сийвър смята, че плаванията между Гренландия и северноамериканското крайбрежие не са спирали през цялото Средновековие. Около 1480 г. моряци от Бристол вече целенасочено търсят земя на запад, която наричат остров Бразилия. Според нея това не е било първото им пътуване натам. Било е първият опит да стигнат пряко, без да минават през Гренландия. Сийвър посочва и едно писмо. През зимата на 1497-1498 г. англичанинът Джон Дей пише на Колумб за успешното плаване на Джон Кабот до Северна Америка. Между другото той споменава, че бристолски моряци отдавна плават към тези северни земи, и пише това като нещо, което адресатът вече знае.

Ако това е вярно, Винланд може да е бил известен на Колумб още преди 1492 г. Макгий отива още по-далеч. Всеки опитен навигатор в Северното полукълбо знае, че най-краткият път през океана минава на север, където разстоянията между меридианите са по-малки. Колумб обаче избира дългия южен маршрут. Според Макгий може би той съзнателно е заобикалял земя, която не го интересува, защото целта му не е била Америка, а богатствата на Далечния изток.

Всеки октомври Съединените щати отбелязват Деня на Колумб. Преди неговите каравели обаче Атлантика е бил прекосяван от хора, чиито открития не са записани в бордови дневници. Помним ги благодарение на сагите и на археологията.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google