Според изследване на данни от сателити от последните 20 години от списание Nature са открили, че над половината океан, по-точно 56%, е сменил цвета си. Причината за това са промените в гъстотата и разпределението на планктона. Тези малки организми съдържат хлорофил - светлозеленият пигмент, който позволява на растенията да произвеждат храна от слънчевата светлина.
Други научни изследвания също потвърждават тезата, че фитопланктонът ще се промени заедно със затоплянето на океаните. Според някои оцветяването на океанските води през настоящия век няма да е никак нищожно, ако затоплянето продължава със същите темпове. Прогнозите са, че ако емисиите от парниковия газ не бъдат намалени, субтропичното синьо ще стане още по-синьо, а зеленото по екватора и полюсите - още по-зелено. Но освен любопитен факт, това е повече предупреждение за последиците, които очакват планетата ни, вследствие на глобалното затопляне.
От какво се определя цветът на океана?
Слънчевите лъчи проникват на дълбочина от над 182 м под повърхността на океана. Оттам насетне всичко по-дълбоко е потънало в тъмнина. До 182 м повечето молекули на водата успяват да абсорбират всички цветове освен синьото, което е причината синьото да се отразява. Организмите по повърхността на океаните като фитопланктона, които са широкоразпространени и не могат да се съпротивляват на океанските течения, допринасят за развитието на екосистемите и биоразнообразието и променят този цвят. Когато обаче водата се затопля, теченията намаляват и водните слоеве стават по-напластени, следователно по-топлите зони не се сливат с по-студени толкова лесно.
Хиляди представители на фитопланктона са адаптирани към вода с определена температура. Със затоплянето накои видове ще процъфтяват, други ще загинат, а трети ще мигрират. Сам по себе си хлорофилът няма да даде пълен отговор на учените как по-топлият климат ще се отрази на фитопланктона.
Трябва да се вземат предвид и природни явления като Ел Ниньо и Ла Ниня, които въздействат върху концентрацията на фитопланктона е определена зона. Първоначално терминът Ел Ниньо се използва, за да описва топлото тихоокеанско течение, което периодично се появява покрай бреговете на Еквадор и Перу. Впоследствие започва да се асоциира със затоплянето на източната част на Тихия океан. Явлението е свързано с колебания на налягането в тропичните и субтропичните райони в света. Топлата и студената му фаза се наричат съответно Ел Ниньо и Ла Ниня.
Много от прогнозите на учените вече са факт. Благодарение на сателитите на НАСА, които отчитат светлината, учените наблюдават, че действително повече от половината океански води са претърпели очевидни цветови промени в посока синьо и зелено, което отговаря на нивата на хлорофил в района.
Какво означава промяната в цвета на водата?
Твърде е рано да се заключи какво точно биха означавали променящите се океански цветове за околната среда. Към момента учените от Националния океанографски център (NOC) вярват, че в бъдеще по-дребен по размер планктон ще превземе все повече екосистеми.
Световният океан поглъща около една трета от въглеродните емисии. Така морският свят като кафявите морски водорасли, морската трева и други видове водорасли играят ключова роля в изваждането на този въглерод от атмосферата. Тази съпротива и способност на водораслите да се справят с климатичните промени може да отслабне, ако размерът им намалее. Фитопланктонът е в основата на водната хранителна верига и всичко в океана изисква съществуването му. Промените във фитопланктона ще въздействат върху цялата хранителна верига. Следващия път, когато забележим по-наситено синя или зелена морска вода от обикновеното, не бива да прибързваме да се радваме на красотата ѝ.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}