Корчула като оживяла приказка от Адриатика | Trip.dir.bg

„Били сме малко под венецианско, малко под генуезко, малко под турско и 400 години под британско робство и не се оплакваме”, казва шеговито, макар и с напълно сериозно изражение дамата, която ни развежда из Корчула. Чувството за хумор се разбира и по отношението към легендата, че именно това е родното място на Марко Поло – човека, който открива Китай за Западния свят. Всеки гид ще ви я спомене, но никога няма да се закълне, че е истина. Корчула е място за яхтен туризъм – голям хит в момента, но може да стигнете и с катамараните, които порят вълните между Макарска и Дубровник.

Островът е една от перлите на Адриатика – истинска оживяла приказка, която доказва стария слоган на хърватския туризъм за „средиземноморието, каквото беше”.

А не е лесно да се блесне в страна, която - освен може би най-красивата в Европа по природното си очарование, е също така притежателка на повече от 1000 острова.

На италианския бряг трудно ще намерите толкова чист пример за венецианска архитектура, колкото на Корчула. Това е красив микс от ориенталски и западни влияния с особено внимание към камъка, но най-вече към прозорците и балконите, причудливо декорирани и откриващи невероятни гледки. Усещането, докато вървите по малките и тесни каменни средновековни улички, непроменени поне 5-6 века, планирани като скелет на риба, е малко, сякаш предостатъчно прелест е струпана на прекалено малко място, ала нали „от много глава не боли”...

Корчула не смайва нито с някакви особени забележителности, нито с феноменални плажове – те са каменни и затова не твърде съвпадащи с вкуса на средностатистическия български турист. Това обаче пък позволява багрите на водата, преливащи от прозрачно до най-дъблоко синьо към хоризонта, да изглеждат удивителни и направо нереални. Така за онези,които плуват сериозно или се гмуркат усещането е фантастично. За ходенето по малките обли бели камъни си има специални леки гумени обувки, така че нека това да не ви плаши и да не ви разочарова.

50-метров кипарис, танци със саби – нещо, вероятно логически свързано с чудесното местно вино, което обаче не може да се конкурира с червеното от съперничещия във всичко остров Хвар, за който ви разказахме, са нещата, за които трябва да проверите.

Задължително е да поседнете и в добър ресторант – също в Италия това се превежда като „който и да е”, за да хапнете чудесни морски дарове, които в България просто няма къде да намерите, или просто филе от риба, полято за разкош с чудния местен зехтин.