Нишантъшъ: новото лице на Истанбул | Trip.dir.bg

Доста обезобразен след протестите срещу Ердоган, сега той представлява застинало море от камък, вместо предишния пъстър свят от хора и коли. Доста обезлесен е и пътят към най-скъпия и най-хубавия район на града – Нишатъшъ, който остава непознат дори за българи, които са били десетки пъти в Цариград.

Хотелите на най-големите петзвездни световни вериги съпътстват улицата, която води към квартала на богатите. Жертвите на модата от цялата планета го знаят заради бутиците на всички големи брандове, но и на най-достъпните, бонвиваните – заради прекрасните барове и ресторанти в европейски стил, а приятелите на изкуството – от романите на нобелиста Орхан Памук. Специален лифт може да ви свали бързо до морското крайбрежие.

Нишантъшъ беше много зелен, което се промени през последните години, но прочутите му витрини мамят все повече. Няма как да сбъркате неговата своеобразна порта – феноменалната къща с триъгълна форма, от която започва. В квартала е най-скъпата търговска улица в цяла Турция „Абди Ипекчъ”, както и някои от най-изисканите заведения в града и в страната. Спортни зверове и лъскави лимузини, които през по-голямата част от деня са в задръстване, господа и дами, облечени в последните колекции на световните хай брандове – всички тези марки имат дом в тази махала, но и типичните за Истанбул сергийки за гевреци. Човек просто може да седне в някое кафене, да си поръча сладолед, който според местните е измислен някъде тук като „дондурма” или пък италиански според тренда, да наблюдава минувачите и необароковите и сецесионните фасади – стилът е доста сходен с този на стара София или на Виена. И по нищо не личи, че това е мюсюлманска държава.

От шопинг гледна точка – на няколко преки е събрано всичко, което си струва в модата – от великите имена до масовите вериги – най-близкият „Топшоп” до София с колекциите на Бионсе и Кейт Мос например, наред с онова, което го има като марки и у нас. Не е загуба на време, особено за мъжете, да разгледат какво предлагат турските фирми за облекло – има наистина добри „тейлър мейд” неща, които нямат общо с представата „Капалъчаршъ”, която имаме за местното производство. За предпочитащите молове, тук има всякакви – от малкия „Сити” с любимото в града заведение на Мая Илиева „Джъст а джоук” до големите търговски центрове в съседните махали.

В подножието на „Нишанташъ” има прекрасен парк, който води до морето и квартала „Бешикташ”, известен у нас главно с футболния си клуб, където известно време играеше нашият Данчо Лечков. Наоколо са най-прекрасните дворци и хотели на Истанбул, гледащи Босфора или разположени на самия проток между Европа и Азия от вярната страна.

Евтино хотелско настаняване можете да намерите както около известния у нас пазар „Капалъчаршъ”, от който до Нишанташъ можете да стигнете с трамвай и после пеша – пътуването е атрактивно, тъй като пресичате по моста над Босфора, от който се открива най-красива панорама. Наистина добрите хотели са около площад „Таксим” по пътя за квартала на богатите – „Диван”, „Гранд Хаят”, „Бентли” на самия вход на Нишанташъ, прочутият „Суисотел” и „Конрад” пък са в пондожието на хълма, на който е махалата, и до парка.

Желязната църква: старото лице на Истанбул

На Ивановден беше преоткрита уникалната за православието българска Желязна църква в Истанбул, сглобена по модната за времето си технология на Айфеловата кула. Постройката е австрийска и италианска изработка, а иконописците са били руснаци. За нас тя е старото лице на Цариград. Точно преди 169 години Стефан Богориди от първата българска аристократична фамилия, дала везир на османския султан, князе на Влашко и Молдова, а също губернатор на Източна Румелия – всичките внуци на великия ни възрожденец Софроний Врачански, дарява имота. Това е мястото на неговия собствен дом в квартала Фенер, близо до Вселенската патриаршия на самия Златен рог.

Същата година в двора е осветен малък параклис, наречен на неговия светец Стефан, който съответства с Бъгарската екзархия. По-късно параклисът е заменен от дървен храм, а синът на ктитора Никола Богориди през 1859 г. поставя основния камък на Желязната църква, но тя започва реално да се строи от Екзарх Йосиф едва 33 години по-късно. Готова е на 14 юли 1896 г., но е осветена чак на Рождество Богородично – 8 септември 1898 г., почти половин век след дарението на Богориди.

След няколко месеца ще отбележим 120-годишнината на храма. Ремонтът му, който продължи повече от 6 години и спря корозионните процеси на метала, бе приключен в началото на тази година струваше 3,5 милиона евро. Интересно е, че не българската държава или православната ни църква, а частна фондация е собственик на дарения от княз Богориди на нашия народ скъпоценен имот на най-красивото място в Истанбул, чиято стойност се мери в стотици милиони евро.

Бешикташ: от ресторант за ядене с ръце до хотел в истински дворец

Мнозина от нас обичат да хапват с пръсти. Именно на тях в прекрасния крайбрежен квартал на Истанбул – Бешикташ, който разкрива най-красивите гледки към Босфора, откриха ресторант, наречен в превод „Мръсни ръце”. Обикновено този израз се използва за означаване на убийци и мошеници, но тук значението е съвсем пряко – посветен е на хората, които се цапат с храна, защото така им е по-вкусна. Изразът „Да си оближеш пръстите” не е случаен. Малко известен факт е, че великите аристократични фамилии на Европа, включително Медичите и Борджия, и техните храненици – гении като Леонардо и Микеланджело, са яли с ръце. Първи са въвели модата на приборите техните приятели от семейство Пучи – същото, което знаем като моден бранд, прочут с ярките си цветове и флоралните мотиви. Те приучават към ножа, вилицата и лъжицата останалите благородници. Ресторантът „Мръсни ръце”, който ни връща към старите традиции на синята кръв, е малък. По дизайн е фюжън между американско ретро, лофт и модернизъм. За антре предлагат още нещо нечисто – коктейл „Мръсен разговор”, има още „Кучка” и класики като „Маргарита”. Менюто също е микс – от супер американски и любими за ядене с пръсти неща като ребра с барбекю сос или пържено пиле, през латино предложения и до китайско, а за десерт има чуроси в мексикански стил – нещо като нашите толумби, но по-тънки, по-дълги и по-твърди, които няма друг начин да се топят в шоколад, какао или кафе, освен с ръце.

Точно на другия полюс е класиката на Бешиташ в неговия край откъм Ортакьой – „Чираан палас” – един от най-специалните хотели в целия свят, отличен с безброй награди и перла в короната на изисканата немска верига „Кемпински”, чийто собственик е тайландското кралско семейство. Казваме последното, тъй като името Палас в случая не е само за благозвучие, както е при някои наши хотели. Тук Дворецът е истински. От Османската империя. Построил го е султан Абдулазис в последните години на разцвет на своята държава от 1863 до 1867 г., като цяла петилетка отнема декорирането на интериорите. Арменските му архитекти са съчетали ориенталското разточителство на орнаментите и материите с европейска класика и необарок в уникалния ансамбъл. Но вероятно най-прекрасното нещо на Двореца на самия морски бряг е неговият парк. Няма по-хубаво място в Истанбул и, който не е сядал под сенките, не се е потопил в инфинити пула - погледът неволно слива басейна със синеещите се води на Босфора, отделящ Европа от този с Азия от другия бряг, който поне не се е полюлял на хамаците в градината, той наистина не познава този велик и уникален град. Иначе историята на Двореца, към който е построена и модерна сграда в същия имот, е уникална. Прекрасното здание не донася щастие на своя султан. Той му се радва само 4 години, преди да бъде детрониран през 1876 г. – годината на нашето Априлско въстание и Ботевата епопея. Племенникът му Мурад Пети, който го наследява на престола, се мести в Чираан. Но и нему приказният дворец не донася радост. Пада от трона само след 93 дни. Брат му Абдулхамид Втори се възцарява, след като го обявява за психично болен. Така Дворецът се превръща в златна клетка за Мурад. Той е негов затвор чак до 1904 г. В резиденцията му следващият султан нанася парламента, но депутатите толкова се разгорещяват в страстите, че следва пожар. Минават години на забвение, докато през революционната за нас и за целия свят 1989 г. Дворецът е възроден от японска корпорация. Последната реновация е от 2007 г. Цялата тази приказка може да се изследва и в детайли, докато човек седи на терасата на бара до басейна, отпива глътка след глътка ободряващия и толкова типичен за Истанбул чай с лед, не мисли за цените – те са много високи даже за Истанбул, който никак не е евтин град, и гледа в морето през арката в парка на Чираан. Стаите са от 300 евро до 30 000 евро за султанския апартамент.