Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

В тъмнината на морското дъно, сред изгнили дъски и кости на моряци, понякога проблясва злато. Именно този блясък от векове кара авантюристи да кръстосват моретата. Колкото по-ценна е находката обаче, толкова по-заплетен е въпросът чия е тя. Археолозите и властите се опасяват, че авантюристите могат да унищожат крехките останки. А продажбата на находки на частни колекционери отнема от обществото шанса да ги види и да научи историята им. Стойността на някои съкровища се изчислява на милиарди долари, но тези суми често са по-скоро предположения, отколкото реална пазарна цена. 

Следващите шест примера показват защо собствеността върху тези находки предизвиква спорове, но и защо подводните археологически обекти заслужават да бъдат защитени. Вижте селекцията на списание National Geographic.

Пътуването започва в IX век, край индонезийския остров Белитунг. През 1998 г. местни рибари, които се гмуркат за морски краставици, попадат на коралов блок с вградена в него керамика. Оказва се, че това е част от арабски кораб тип дау, натоварен с около 60 000 китайски керамични изделия от епохата на династията Тан, както и с фино изработени предмети от злато и сребро. По онова време китайската керамика вече е търсена стока, но крехките купи и чинии трудно оцеляват по сухопътния път на камилските кервани. Затова все повече от тях поемат по море, по т.нар. Морски път на коприната. Отдавна се знае, че арабските мореплаватели са плавали по този маршрут, но находката от Белитунг е едно от редките му материални доказателства.

Джон Гай, старши куратор на изкуството на Южна и Югоизточна Азия в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, през 2009 г. определя кораба като първия арабски дау, открит във водите на Югоизточна Азия. Според него товарът му е най-голямото и най-богато откривано на едно място съкровище от южнокитайска керамика и златни изделия от началото на IX век.

Три века по-късно, през XII век, в Южнокитайско море край Янцзян потъва търговски кораб, който днес е известен като "Нанхай № 1". Открит е случайно през 1987 г. от британската компания Maritime Exploration, която всъщност търси съвсем друг кораб, холандски съд от XVIII век. Слой тиня с дебелина около 1,8 метра е запазил почти непокътнат дървения корпус, дълъг около 22 метра, заедно с порцелан, монети от епохата Сун и сребърни слитъци. През 2007 г. корабът е изваден цял, заедно с околните седименти, и пренесен в Музея на морския път на коприната в провинция Гуандун. Разкопките приключват през 2023 г. с над 180 000 находки, предимно керамика от периода на Южна Сун. Консервацията на корпуса продължава, а от ноември 2025 г. посетителите могат да наблюдават работата отблизо.

През 1533 г. португалският търговски кораб "Бом Жезуш" изчезва на път за Индия. Останките му лежат почти пет века в пясъка край южното крайбрежие на Намибия, в район, където днес се добиват диаманти. През 2008 г. там е намерен меден слитък, който насочва изследователите към кораба. Последвалите разкопки разкриват 22 тона медни слитъци, използвани тогава в търговията с подправки, над 100 слонови бивни, бронзово оръдие, мечове, астролабии, мускети и ризници.

 

Открити са и над 2000 златни монети, предимно испански, с ликовете на Фердинанд и Изабела, но и венециански, мавритански и френски. В научната литература "Бом Жезуш" се описва като най-старото открито корабокрушение в Субсахарска Африка. Изследване от август 2026 г. обаче предупреждава, че съкровището е застрашено и на сушата. Липсата на специалисти и пари затруднява консервацията, а корозията на медта и разрушаването на слоновата кост заличават ценна историческа информация.

Снимка: iStock by Getty Images

Следващият кораб пренася в XVII век и в гардероба на европейския елит. Останките край нидерландския остров Тексел, във Ваденско море, са известни като "Палмуд". Името идва от товара чемширова дървесина, наричана на английски palmwood. Водолазите изваждат над 1500 предмета, част от тях от разбити сандъци. Сред тях е рокля от копринена дамаска, вероятно от 20-те години на XVII век, забележително добре запазена. Има и рокля със сребърни орнаменти във формата на преплетени сърца, вероятно сватбена, както и кадифена дреха, вероятно кафтан, оцветена с кохинил. Това е рубиненочервен пигмент, който се добива от насекоми от Америка.

Намерени са и сребърна чаша, прибори, луксозен комплект тоалетни принадлежности, парчета от ориенталски килим и поне 32 кожени подвързии на книги от XVI и началото на XVII век. Част от находките са изложени в музея "Каап Скил" на Тексел. През 2024 г. Нидерландската агенция за културно наследство провежда нови проучвания и пробни разкопки, а останките са покрити със защитен слой срещу ерозия и човешка намеса.

През 1693 г. испанският галеон "Санто Кристо де Бургос" плава от Филипините към Мексико с китайска коприна, порцелан и пчелен восък, когато се отклонява от курса и изчезва. Най-вероятно потъва край днешното крайбрежие на Орегон. Векове наред морето изхвърля на брега блокове азиатски пчелен восък, парченца синьо-бял порцелан и големи дървени отломки. Местните коренни общности пазят устни предания за отдавнашно корабокрушение, които по-късно заселниците превръщат в легенди за скрито съкровище. Към края на XIX век тези истории редовно се появяват в орегонските вестници. Смята се, че са привлекли вниманието на Стивън Спилбърг и са вдъхновили филма "Дяволчетата" от 1985 г., макар режисьорът никога да не е потвърждавал това. През юни 2022 г. от морски пещери край Манзанита са извадени около дванадесет дървени части от корабен корпус. Датировката им подсказва, че вероятно принадлежат на изчезналия галеон. Търсенето на самия кораб продължава.

Най-голямото съкровище и най-големият спор са в края на това пътуване. През 1708 г. испанският военен галеон "Сан Хосе" потъва край бреговете на Колумбия в битка с британски кораби. Товарът му е злато, сребро и необработени скъпоценни камъни, до 200 тона по някои оценки. Заради това е наричан "най-богатият потънал кораб в света". Публикуваните оценки варират от няколко милиарда до над 20 милиарда долара, но реална стойност никой не е установил. Претенции има кой ли не. Американска компания за издирване на потънали товари твърди, че е открила кораба още през 1982 г. Колумбия обявява своето откритие на друго място през 2015 г. Испания смята галеона за своя собственост. Представители на коренното население на Боливия пък напомнят, че предците им са били принуждавани да добиват голяма част от среброто.

Галеонът "Сан Хосе" Снимка: Presidency of the Republic of Colombia

За Колумбия корабът и съдържанието му са защитено археологическо наследство, което не може да бъде продавано. Повечето от товара все още лежи на дъното, а според някои археолози там и е най-безопасно. На 19 ноември 2025 г. колумбийските власти показват първите извадени находки: оръдие, порцеланова чаша, три монети и два порцеланови фрагмента. През август 2026 г. Геоложката служба на Колумбия представя анализи на материалите им и на промените, настъпили през трите века под водата.

Шестте кораба разказват една и съща история, разказана по шест различни начина. Тя е за това как светът е търгувал, обличал се е и се е хранил много преди да има глобализация. Затова за археолозите най-ценното в тези съкровища не е цената им, а онова, което може да се загуби безвъзвратно, ако бъдат извадени набързо, разпродадени или просто оставени да се разпаднат.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google