Древната история на България е завладяващ и често наистина магичен лабиринт от срещата на толкова културни влияния, белязали земите ни по най-удивителен начин - от древни тракийски племена, през римски завоеватели, до средновековни български царе - всеки е оставил своя знак и е определил облика на едни от най-красивите ни градове.
Едва ли можем да разкажем историите на всяко от многобройните места в страната ни в една статия, но поне можем дао отбележим някои от най-старите градове в страната ни, превърнали се в живите паметници на богатото ни културно наследство.
Созопол - перлата в короната на Черноморието
Днес за мнозина той просто си остова популярна лятна дестинация както за българи. Малцина се замислят, че разхождайки се по китните калдаръмени улички, стъпнат по многовековната история на най-стария град по българското черноморско крайбрежие.
Находките, открити в Созопол, отвеждат още в IV-III в. пр. Хр., когато се смята, че тук възникват едни от най-ранните поселища на рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи. Селището продължава да се развива през раннобронзовата и бронзовата епоха, за което свидетелстват подводните проучвания около брега на Созопол, разкриващи останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда. Около II-I в. пр. Хр. според Херодот созополският район е заселен от тракийски племена (скирмиади и нипсеи), които са смятани за опитни рудари и търговци.
Самият град Созопол обаче възниква през 610 г. пр. Хр., след като гръцки заселници от Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е избрано, защото финикийски моряци го препоръчали като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие.
Благодарение на отличното си разположение още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Впоследствие се превръща в град-държава (полис), преименуван на Аполония. През Средновековието градът е бил под византийски, османски и български контрол и остава български до края на 19 век.
Созопол оформя своя архитектурен облик още през Възраждането, което личи в запазените оттогава къщи и постройки от дърво и камък, изградени в т. нар. черноморски архитектурен тип. По-късно градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като рибарско селище. Днес той е част от 100-те национални туристически обекта и изключително популярна дестинация, благодарение на съчетанието си от море, природа и история.
Пловдив - един от най-старите в Европа, Вечният град още пише история
Той е толкова обичан и едва ли има някой, който да не е обхождал Стария град, да не се е връщал многократно и да не се е удивлявал всеки път. Често е наричан "Вечният град". Най-старият град в България и един от най-старите в цяла Европа е с толкова богата и завладяваща история, че дори забравяме колко древна е всъщност. Пловдив е основан преди Рим, Атина и Константинопол. Има сведения, че е съвременник на Троя и Микена. Най-старите следи от селище в днешен Пловдив са от неолита, т. е. от близо 6000 г. пр. Хр., а първото цивилизовано селище Евмолпия е основано от траките около 1200 г. пр. Хр. Те са и най-древното население, за което са намерени писмени източници на Балканския полуостров. Първото сериозно развитие на града се осъществява при Филип Македонски, но сериозният подем е по времето на Римската и Византийската империя.
Най-старите следи от човешко обитаване на територията на днешния град Пловдив са от VI хилядолетие пр.н.е., когато там възникват първите трайни неолитни селища. Най-ранното известно селище на Трихълмието е открито на Небет тепе и датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.).
Любопитен факт е, че градът влиза в територията на държавата ни по време на управлението на малолетния Маламир през 836 г. Макар Крум да го завладява през 812 г., официално Пловдив е български град именно след военните акции на Омуртаговия наследник и неговия регент - кавхан Исбул.
Един от символите на Пловдив -Античният театър, е построен през II век по времето на император Траян и е побирал около 3500 души.
По време на Възраждането градът процъфтява и "кипи" - тук се раждат знаменити възрожденци и борци за свободата на България, но и се създава удивителна архитектура.
В края на XVII век, по исторически сведения, пловдивчани са сред най-състоятелните хора в България, а това им позволява да разгърнат мащабна строителна дейност. Така се появява и един специален вид постройка, типичен само за този регион - "пловдивската къща". Типични за нея са многоцветно изписаните стени отвън и отвътре, като някои от стенописите имат висока художествена стойност. Дърворезбата на много от тях също е силно впечатляваща и допълва запомнящия се образ на тези постройки. Може би най-красивата къща от този тип е Балабановата.
В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града навлизат множество чужди капитали, благодарение на които се развива търговия и банково дело
Множеството народи, обитавали територията на града, са оставили следи в дебелите над 12 метра културни пластове и градежи на Пловдив.
Варна - пазителката на най-древното златно съкровище
И Варна, подобно на Созопол, често е приемана просо като дестинация за отдих. Но тя пази древна история и разкрива забележителното си минало по завладяващ начин.
Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско свидетелстват от старокаменната епоха преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на местността Побитите камъни. Под водите на Варненското и Белославското езеро са открити 13 селища, датирани от времето на късната енеолитна и от ранната бронзова епоха. Те представляват истински комплекс, какъвто не се наблюдава никъде другаде по това време.
През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира от около 4400 г. пр.н.е. В него е открито най-старото златно съкровище в човешката история, открито до момента, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.
Минават хилядолетия преди гръцки колонисти от йонийския град Милет да построят крепостта Одесос близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независим полис, който се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.
Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. след победата на прабългарите, начело с Хан Аспарух над византийските войски при устието на р. Дунав. Названието Варна, става по-късно име и на града, възникнал на мястото на стария Одесос.
През 18—19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.
Несебър - българската Равена, пазеща 23 църкви
Несебър е не просто част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, той е градът, който толкова обичаме да показваме на чуждестранните гости, наред с останалите в тази селекция. Гордеем се и има защо.
Преди около 3200 години на това място възниква тракийско селище. През VI в. пр.н. е. на полуострова е основана елинската колония Месамбрия. Разположението и удобните му пристанища са предпоставки за развитието на града. Той е защитен с масивни стени, между които постепенно се изграждат жилищни квартали, строят се храмове и работилници, театър и гимназион. Благодарение на морските си търговски връзки, Месамбрия достига своя най-голям разцвет през III-II в. пр.н.
Градът е завоюван за българската държава от Крум Страшни през 812 г. Със славянското име Несебър той фигурира в царството на Симеон Велики.
Несебър попада под османска власт през 1453 г., но стопанският и духовният живот в него не замира. Възраждането оставя красиви спомени в облика на града. Днес той привлича многобройни гости с неповторимата си атмосфера.
Според легендите през вековете в Несебър имало 40 църкви. Понастоящем има данни за 23 от тях на територията на полуострова. Заради многобройните, добре запазени и впечатляващи християнски храмове, особено от периода XIII-XIV в., градът е наричан от наши и чужди изследователи "българската Равена".
София- расте, не старае и се развива
Макар мнозина да я намират за неприветлива, едва ли би могло да има по-невярно впечатление. Въпреки всичко, което може да се пожелае и изисква като инфраструктура - столицата ни е красива, с древна история и определено обещаващо бъдеще.
София е един от най-старите европейски гардове и столици. Не си даваме сметка, че разхождайки се по улиците на столицата, ние се докосваме до сгради, постройки и артефакти от времето на неолита по българските земи - от 6000 до 4000 г. пр. н.е., до наши дни. Този град е управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе.
Средец, Сердика или София, тя има дълга история и още пише такава. Историците отбелязват, че важен фактор за ранното заселване в района на София е горещият минерален извор близо до днешната Владайска река, както и нейното кръстопътно местоположение. Първите две селища, чиито останки са открити, са в днешния квартал Слатина. Счита се, че са функционирали през 5000 г. пр.н.е. С течение на времето селищата се преместват все повече и повече към днешния център, за което свидетелстват откритите останки от сгради от халколита (медно-каменната епоха III-IV хилядолетие пр. Хр.) близо до площад "Княз Александър Батенберг".
През управлението на император Аврелиан (270-275) римските гарнизони са изтеглени от територията на днешна Румъния в посока на юг от Дунав. През 272 година в тази връзка са оформени две нови римски провинции - Крайбрежна Дакия и Вътрешна (Средиземна) Дакия. Главен град на втората провинция е Сердика. По този начин статутът на града се променя и той продължава да се разраства и процъфтява.
През VI - началото на VII в. в резултат на Великото преселение на народите по тези земи се заселват славяни. Градът е в териториалните граници на Източната римска империя - Византия, но етнически е обкръжен от славяни.
За първи път Сердика попада в територията на България през 809 година. Тогава кан на българи и славяни е Крум (802/3 - 814). Но окончателното присъединяване на Сердика става при управлението на Крумовия син кан Омуртаг (814-831).
През 1376 година за първи път се споменава името й "София" официално в документ.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В тази връзка 4 април е обявен за празник на града. Избирането на града за столица на България е главен фактор за превръщането на София във важен политически, икономически, научен и културен център на страната.
Велико Търново - романтичната визитна картичка на България
Уникалното разположение на града върху трите хълма Царевец, Трапезица и Света гора го правят не само един от най-красивите градове в страната и Европа, но и му предава толкова очарование.... Никой не може да остане безразличен към този древен град, историите и легендите, които нашепва.
Запазените паметници на културата във Велико Търново съчетават и представят духа на всички епохи и периоди от българската история - от древността до наши дни. Първите следи от обитатели на района датират от далечния VI в. преди Христа. На хълма Царевец е открито тракийско селище още от третото хилядолетие пр.н.е.
През Средновековието Царевград Търнов е перлата в короната на българските владетели. През 1185 година българите отхвърлят византийското иго и Търново става престолен град и столица на България до нашествието на османците в Европа.
След освобождението на града от руските войски на 7 юли 1877 г., в сградата на турския конак, се провежда съдбоносното Учредително събрание от 10 февруари 1879 г. Именно тогава се приема една от най-демократичните за своето време европейски конституции - Търновската. Този исторически акт поставя основите на новата българска държава.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}