В суровите условия високо в перуанските Анди - разреден въздух, ледена пустош, смразяващи нощи и изгарящи кожата слънчеви лъчи - малка група ловци и събирачи са намерили дом преди около 12 000 години.
Така е установено праисторическо населено място на най-голяма надморска височина, се казва в публикация в сп. "Сайънс", цитирана от БТА.
Във водещото научно издание международен екип от специалисти описва най-високото известно населено място - два археологически обекта от ледниковия период, разположени съответно на 4355 и 4480 метра в Андите в южната част на Перу.
Изследователите са открили скални заслони, каменни сечива, животински кости, останки от храна и примитивни произведения на изкуството.
"Това, което научаваме от находката е, че древните ловци и събирачи са били в състояние да колонизират екстремна среда, въпреки предизвикателствата в края на ледниковия период", казва ръководителят на изследването Курт Радемакер от университета на Тюбинген, Германия.
Находката, датираща отпреди около 12 000 години, свидетелства също, че места на голяма надморска височина са заселвани с хилядолетие по-рано, отколкото се е смятало досега.
"Виждайки пред какви предизвикателства са били изправени древните ловци и събирачи, се питаме защо са избрали да живеят там, вместо на друго място? Каквато и да е причината, тя е била основателна, въпреки изключително неблагоприятните условия", допълва Радемакер.
На височина от близо 4,5 километра средната температура е 3 градуса по Целзий, слънчевата радиация е висока, а нивата на кислород - ниски.
Същевременно древните обитатели са разполагали с животни за лов, вода от потоци, блата и мочурливи местности, скали за подслон и камъни като обсидиан за сечива.