Филипините са известни като популярна дестинация за почивка, въпреки дългите и изморителни полети, които често се превръщат в приключение за повечето туристи. Островната държава има абсолютно всичко - красиви и безкрайни плажове, където всеки може да кара сърф или кайт, прекрасни планини и обслужване, за което много туристически дестинации мечтаят.
Туризмът е от особено значение за Филипините и всеки гост получава най-доброто отношение. По-големите авантюристи могат да открият активни вулкани, подземната река Пуерто Принца и още много други. Историческият туризъм също не разочарова, столицата Манила е известна със своята колониална архитектура, а Виган се определя от ЮНЕСКО за световно наследство.
Нито един турист няма да скучае във Филипините, но в един определен момент, страната попада под влиянието на златна треска. По-запознатите най-вероятно знаят, че островната държава е един от основните износители на злато в Азия, радва се на обособени мини, функциониращи още от колониално време, но докато те се експлоатират от държавата, повечето местни имат една нестихваща страст към съкровища.
Шоколадовите планини на Филипините.
По време на Втората Световна война, Япония демонстрира завидни военни умения и бързо покорява голяма част от Азия, поне през първата фаза от войната. В хода на втората фаза, японците осъзнават, че ще изгубят и някои генерали бързо променят фокуса на сражението.
Всяка една държава, която попада под натиска на Япония, автоматично се сбогува със своите златни резерви. Именно този метал се оказва възможно най-ценен, докато парите се обезценяват, следователно всяка следваща атакувана държава е принудена да предостави своя златен резерв. Япония "освобождава" златото на държави като Малайзия, Сингапур, Бирма и Филипините.
Генерал Ямашита, преди да бъде екзекутиран през 1946 г.
Самата операция се провежда от генерал Томоюки Ямашита, който доставя задигнатото с помощта на кораби и подводници. Японските войници започват да пренасят ценния товар в пещери, потапят го в езера и никога не маркират нищо на своята карта. Сред задигнатите богатства присъстват златни кюлчета, всякакви безценни украшения, статуи и всичко, което би могло да има стойност след Втората Световна война.
Япония предприема тази последна мярка, осъзнавайки, че след загубата, всичко задигнато ще бъде отнето и използвано от друг. Златният резерв е плануван изцяло за възраждането на страната след военно време и локацията на всички съкровища са известни само на един човек - генерал Ямашита. След края на войната той е заловен, осъден и разстрелян за военни престъпления, които Япония извършва многократно в хода на войната.
По време на всички разпити, генералът няколко пъти иска да разкрие тайната за сметка на свободата си, но никой не вярва на легендата за мистичните заграбени съкровища. С генерал Ямашита, мнозина смятат, че историята ще умре и всичко ще бъде забравено, но някои от местните са виждали японските войници и сандъците, които пренасят в планините. Единственото, което не знаят, е какво точно има в сандъците. В един определен период, когато съкровищата трябва да бъдат скрити, японците наемат филипинци, които да помагат.
Страхувайки се, че някои може да се върне и да вземе богатствата им, японските командири избиват всички свидетели. Историята продължава да се предава през десетилетията, украсявайки се подробно за всяко следващо поколение, но никой не се заемал с търсенето, никой, освен Рохелио Рокхас.
Скромният ковач от град Багио, намиращ се на няколко часа път от Манила, е запален от златната треска и в края на всеки работен ден, започва да издирва безкрайните богатства на Азия. Като всички останали филипинци, Рокхас знае, че златото е скрито в подземни пещери в северната част на страната. Ковачът има и още информация от хора, които среща на острова.
В тийнейджърските си години, Рохелио среща японски турист, който разказва, че баща му е служил под командването на генерал Ямашита. При разпалени разговори, туристът дори рисува карта, но очевидно няма никакво желание да преследва златната треска. Друг местен работил като преводач на Ямашита и споделя, че един ден бил въведен в тайните тунели близо до Багио, за да види сандъци със злато и сребро, както и златна статуя на Буда.
Преводачът оцелява, защото през цялото време е превеждал с превръзка на очите и никога не е разбрал къде точно се намира. Тези мистични истории палят фитила на 27-годишния мъж и желанието за безкрайни богатства го тласка към ръба на лудостта.
През 1970 г. Рокхас започва да копае зад болницата на града, където някога е имало вход към изоставена мина - зазидана, по думите на местните. В следващите седем месеца, ковачът губи своя персонал. Един по един, всички помощници го обявяват за луд и си тръгват. Не спират и подигравките по адрес на бедния Рохелио, а мнозина подчертават, че той ще е първата жертва на златната треска.
На седмия месец, младият наследник на Индиана Джоунс открива нещо, което бързо премахва всякакви съмнения - легендата е вярна. При разкопките, Рокхас попада в цяла мрежа от подземни тунели. Всеки тунел е достатъчно добре документиран в негова лично изготвена карта, но в един от всички коридори, авантюристът открива щикове, пушки и човешки скелет, облечен в японска униформа. Малко след него, филипинецът открива галерия с височина от 1.8 метра и 9 метра дължина.
Панорама от град Багио
Снимка: iStock by GettyImagesМястото е ограничено в следствие на многобройни сандъци. По думите на Рокхас, всяка една кутия събира 24 златни кюлчета. Галерията има още едно ниво, където Рокхас открива златна статуя на Буда с височина от 90 сантиметра. Опитите на ковача да я премести, остават неуспешни, Рокхас продължава да твърди, че само статуята е тежала около тон, макар и да не разбира защо.
Съкровището на Япония е открито, поне така си мисли, Рокхас, но по-късно си спомня и нещо друго - Ямашита никога не е говорил за едно съкровище, а за съкровища, за планини от злато. Изнасянето на плячката е изисквало усилията на 10 мъже, на които Рокхас плаща в злато. Най-любопитното в тази история е, че главата на статуята можела да бъде свалена, а кухата статуя била пълна с диаманти, поне това са записите, които оцеляват и се разказват в американската медия ABC.
Рокхас никога не успява да изхарчи парите от златото. Един ден след неговия успех, властите започват да го издирват и за да не бъде убит, Рокхас взима цялото си семейство и бяга. Открит е около 3-4 месеца и предаден на полицията. Твърди се, че е изтезаван по всякакви начини, за да разкрие тайната си.
Пуснат на свобода и с подписан отказ от претенции за статуята, Рокхас се опитва да говори пред публика, преживява няколко атентата и накрая е върнат обратно в затвора за 2 години за притежание на оръжие. Рокхас губи своето съкровище, поне това, което е намерил. Твърди се, че всичко е прибрано от Фердинанд Маркос - диктаторът на Филипините. Златната статуя може да бъде забелязана на снимки, както с Фердинанд Маркос, така и с неговата съпруга. Златният Буда в момента се намира в Ню Йорк. Източници твърдят, че с парите от кюлчетата, Маркос успява да поддържа своето управление за дълго време.
Рокхас успява да види свалянето на диктатора, води дела срещу фамилията Маркос и накрая умира през 1993 г. Маркос умира през 1989 г. и никога не казва какво е направил със задигнатото. Двете семейства продължават да се съдят за парите, но все още няма резултат.
Златната треска на Филипините живее свой собствен живот. Освен почитателите на красиви плажове, една част от туристите и до днес се впуска в приключения, които по-често костват главоболия на планинските спасителни служби. Властите нямат нищо против преследването на златната треска, особено след като всеки следващ турист с металотърсач трябва да заплати една особено скъпа застраховка.
Стотици са мераклиите, гостуващи в страната с една единствена надежда - да забогатеят бързо. Легендата не е изгубила своето очарование и по още една причина - Рокхас е категоричен, поне във времето, в което може да говори, че е изследвал само един тунел. Статистиката не работи в полза на златотърсачите - Филипините имат приблизително 3000 известни пещери, като никой няма представа колко са неизвестните, как са свързани и какви рискове крият.
Ветераните от Втората Световна война не говорят по случая, а и малцина вече помнят точната локация. Водолазите са малко по-облагодетелствани в този случай, Филипините имат около 100 езера, но властите забраняват къпането в някои от тях. Историците също са скептични в тази легенда. Те посочват, че Япония нямала толкова ресурси и във военно време всеки кораб е бил достатъчно ценен, за да се отклонява от курса и да транспортира злато. Въпреки скептицизма, и до днес има филипинци, които често откриват странни артефакти, включително и платина, както става ясно от следващия клип.
Мнозина подозират, че самата легенда е повече мит, отколкото реалност, разбира се, никой не иска да обясни откритието на Рохелио Рокхас, нито бързото забогатяване на Фердинанд Маркос. Не на последно място, никой не може да потвърди дали генерал Ямашита не е действал тайно, търсейки вариант за добра пенсия и по-добър живот след войната, осъзнавайки каква съдба очаква Японската империя.
Златната треска на Филипините е една от най-големите легенди, която продължават да живее свой собствен живот и да бъде основна причина за посещение на страната. Домакините печелят и в двата случая. Историята се разказва във филми и книги, тя е част от модерното културно наследство и продължава да забавлява местните всяка вечер.
Кордилерските планини са територия, която генерал Ямашита е защитвал.
Снимка: iStock by GettyImagesАко все пак искате да тръгнете по следите на японския генерал, ето кои места е посещавал той с армията си, докато е бил във Филипините. През 1944 г. генерал Ямашита пристига във Филипините и заема най-големия остров - Лусон. Ямашита трябва да защитава столицата Манила. Без бойното предимство, генералът изтегля войските си в северния планински регион на острова. От октомври до март, когато започва битката за Манила, Ямашита има достатъчно време, за да разгледа и изгради защитна система в планините.
Щаб квартирата му е преместена в град Багио, където Рокхас копае. След поредната неуспешна защита, Ямашита и силите му се местят за пореден път в Кордилерските планини. Някои историци посочват, че Ямашита води една особено ревностна битка в Кианган в провинция Ифугао. Там е неговата последна битка. Историята на скритите японски съкровища във Филипините никога не е разкрита, а със смъртта на Рокхас умира и последната възможна информация. Има най-различни слухове, че САЩ успява да изнесе откраднотот от Япония, друга версия посочва, че с него Фердинанд Маркос е търгувал. И до днес има някои късметлии, които все пак откриват заровени артефакти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}