Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Гърция » Литохоро » София - Литохоро

Фолклорна група "Вай, Дудуле" на турне

Ноември 2008  Автор: maribnr

На юг от Солун в посока Атина се издига величествената планина Олимп. В подножието й е разположено градчето Литохоро - изходна точка за изкачването на връх Митикас. По покана на кмета на това градче г-н Йоргос, фолклорна група „Вай, Дудуле” показа малка част от своята програма пред местната публика.
С много настроение и заредени с енергия, с нагласата за изпълнени с емоции срещи с публиката, групата пое от София към Гърция с помощта на туроператорската фирма „Елизабет -3”.
Разбира се, първата ни спирка в Гърция беше Солун, където посетихме великолепната базилика „Свети Димитър, съхраняваща мощите на светеца. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. Легендата разказва, че след като гоненията на християните били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.
И ето ни отново на път – посоката е Юг, спирката е Литохоро. Посреща ни собственикът на хотел „Виктория”, в който ще живеем два дни. След настаняването си, фолклорната група взема единодушното решение – отиваме на таверна. Спираме се на първата по-големичка кръчма, където получаваме разрешение да си направим „генералната репетиция”. Пускаме си диск с нашенски хора и – „дръж се земьо, шоп те гази!”. Персоналът на заведението се включва в танците и така – до късна доба. На сутринта поемаме към манастира „Свети Дионисий”. Без да сме отправяли молбата за дъжд /може би самото име на групата го е предизвикало/ ни вали порой. Природата около нас е величествена и ни кара да притаим дъх. Планината е обвита в лека мъгла, на фона на зеленото тук-там сякаш четка на художник небрежно е сложила слънчево оранжево, пурпурно червено, искрящо жълто.... Красота!
До вечерта, когато ще танцуваме, има толкова много време – Елизабет /екскурзоводката/ предлага да посетим Метеора. Част от групата се отправя на там, други /вече веднъж ходили на това величествено място/ решаваме да разледаме Литохоро и нали шило в торба не седи – пак се организираме и танцуваме в следобедните часове.
Ето, че дойде и вечерта на нашата изява. След кратка почивка пътували и танцували се събираме в ресторантчето на хотела – красиви, щастливи и готови да им покажем какво е това - българското хоро! Отправяме се, водени от кмета, към таверна някъде в планината! Голямо приключение, завой след завой – браво на нашия великовепен шофьор НИКИ! Прекара автобуса пред иглени уши, но ни заведе безпроблемно там, където ни очакваха.
Ей, какъв купон! Изиграхме своята програма, но не останахме зрители – до късна нощ танцувахме заедно с местните, кметът – също танцьор, ни показа стъпки от типичен гръцки танц.
Доволни от това пътуване, уморени, но удовлетворени се прибираме в България. В очакване на следващата тръпка – нова изява.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ