Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Флоренция » Флоренция

Флоренция – един прекрасен музей под открито небе

Ноември 2008  Автор: mary_gold13

Такава видях цветната градина на Италия при второто ми посещение там това лято. Усещането и емоцията от докосването до няколковековните улици, сгради и шедьоври на архитектурата и монументалното изкуство са неповторими. Туристите са повече от много, всеки като че пренесен в магията на миналото, когато по същите улица са отеквали стъпките на Микеланджело или Данте. Няма как да не си впечатлен от факта, че от столетия Флоренция е съкровищницата на едни от най-великолепните работи на ренесансовите майстори на живописта и скулптурата Джото, Липи, Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело, Рафаел, Тициан... и то благодарение на меценатството, като се почне от фамилията Медичи, управлявали града столетия, събрали ценна колекция и сложили началото на световноизвестната галерия Уфици. Хубаво е и, че старата част на Флоренция е част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Хубавото на “цветната” е, че туристът тук не е зависим от градски транспорт, всички културни забележителности са средоточени наблизо. На бърз ход за ден може да се обиколят Катедралата “Санта Мария дел Фиори” – Дуомото, строено 140 години до 1436 г., Баптистерия, площад “Синория” с Палацо Векио, пред които са прекрасната скулптура “Давид” /1501 г./ на Микеланджело, чиято красота е божието проявление в човешкото тяло; фонтанът “Нептун”, Лоджията... Преминавайки край дългите “опашки” чакащи да посетят галерия Уфици, която се нарежда втора след Лувъра в Европа, ще се забавляваш с уличните художници, дегизирани ангели, пеещи оперни млади певици и какво ли още не.

Вливайки се в туристическия поток, неминуемо вече си стъпил на прочутия Понте Векио, където въпреки стълпотворението от хора, всеки гледа да остана за по-дълго. Едни се наслаждават на безбройните златни накити в магазинчетата; други – на река Арно; трети – на известния коридор Вазари, който свързвал двата двореца /Векио и пити/ от 1565 г. и осигурявал спокойно и незабележимо преминаване на кралското семейство. Сред жуженето на хорска глъч и щракането на фотоапаратите, без да искаш се сещаш, че само преди месеци тук на моста се е състояло модното ревю на големия италиански дизайнер Кавали, събрало елита на модния бизнес.

И след Понте Векио се озоваваш скоро пред Двореца Пити с прекрасните оригинални платна на най-известните ренесансови творци; пищните кралски апартаменти; зелените градини Боболи. От височината на двореца погледът лесно обхваща великолепните червени покриви на Флоренция. Не е за пропускане и църквата “Санта Кроче”, в която са гробниците на известните – Микеланджело, Макиавели, Галилей...

Времето във Флоренция сякаш е спряло, денят няма край. До късна нощ по улици и заведения има хора, уморени и преситени от впечатления, но искат още и още... Уличните художници рядко прибират стативите преди здрачаване в очакване на някой клиент. А на някои площади бързо и непринудено се заформят зрелищни спектакли на музиканти, илюзионисти, забавлявайки ентусиазираната публика. Реликвите в Италия и конкретно във Флоренция са много. И след полунощ изпълнени с надежда за късмет и благополучие туристи се тълпят за фотосесия пред скулптурата на прасенцето, за да го пипнат и пуснат монета. Видях го с очите си от прозореца на хотелската ми стая.
Не се отрази на качеството на туристическия продукт дори засиленото полицейско присъствие, въведено от правителството на Берлускони от август тази година. Хората си вършеха задълженията, без да парадират или да се натрапват на туристите. Необичайно, но полезно ми се стори и присъствието, освен на полиция и военни, на линейки и социални работници за оказване на помощ на местата с най-голямо струпване на хора. Впрочем, Италия, в частност и Флоренция, добре се грижи за сигурността и опазването на безценните паметници на културата с достатъчно видеокамери, метални детектори, жива охрана. И няма как да е иначе.

И въпреки тълпите туристи, останах със спомена за Флоренция, като че ли във въздуха й се носи едно леко и закачливо веселие, приятно чувство, изпълващо с възхита туристите.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ