Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Бяла » Мостът над р.Янтра

Над реката мост или мост във времето . . .

Май 2008  Автор: milkovi2006

Има едно чудно творение! Измислено от човешки разум и от човешка ръка създадено… Истински шедьовър на българската архитектурна и хидро-инженерна мисъл, създаден преди повече от сто години!

Там, някъде край град Бяла, събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра – достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура - Кольо Фичето, го е създал, стои неговият прочут каменен мост. Мостът край гр. Бяла - едно от многобройните му строителни творения,превърнали се в израз на разностранния му талант на възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създател на емблематични за българското Възраждане църковни храмове, мостове и сгради.

Това забележително за времето си творение, оцеляло до наши дни, спонтанно буди възхищението на всеки турист или преминаващ по този край пътник. Ако и вие, понесени насам от кръговрата на живота, не бързате или решите, че не можете да отминете просто, ей така – поспрете. Поспрете и се заслушайте в шума на Янтра, която приказка разказва за майстора със златен ум и златни ръце! Приказка – не, по-скоро – самата истина!

А истината е такава… Някъде през 1865 г., когато Мидхад паша – тогавашен управител на Дунавския вилает, решава, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук, Търново, Орхание и София, най-напред се пазари с придворния си архитект. Предложеният от архитекта срок, обаче е дълъг, а исканата сума от три милиона турски гроша – неприемлива!

Тогава,някой подшушва на пашата, че има в България един майстор – самоук, но пък, който работи хем по-хубаво, хем по-евтино! Извиква Мидхад паша Майстор Кольо Фичето, и му възлага задачата за моста.

Поискал майсторът две недели за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери, със проста, но здрава конструкция – тъкмо по вкуса на тогавашния българин. После, от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл край Янтра да прави измервания на място. Дни наред майсторът обикалял бреговете на реката, газел из студената вода, а по рабоша оставял разни знаци.

Накрая, лично пред пашата,заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхад паша отново го пита дали е сигурен в думите си.

Тогава прозвучава знаменитият отговор: ”Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!”

А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума,ами бил и възнаграден богато от турската управа - с орден "Меджидие”, заедно с който получил и нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново. Мостът,чийто строеж започнал през 1865 г., бил завършен окончателно през 1867 г. с дължина 276 метра.

Днес, пред поовехтелия вид на Уста Кольовото творение, неволно се замислям. . . Колко ли от днешните строители на България са готови с такава честност и категоричност да гарантират качеството на труда си?! Дали можем да оценим и осмислим този български гений?! Или още се чудим - подобно на прочутия пътешественик Феликс Каниц, който воден от желание за лична среща с Кольо Фичето, питайки го: ”Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?”, получава най-необичайния отговор: ”Завършил съм на Байова ливада“ и неразбиращо продължава да пита: ”Ама, къде се намира това?” Със сигурност, обаче, мостът край Бяла дава повод на прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание, да възкликне в своята книга “Дунавска България и Балканът”: “ Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?”

В отговор – можем само да гадаем... И да се гордеем, че в този край на предосвобожденска България, преди повече от сто години, ”преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми. И мост направил над реката, да виждам другите земи! ”В съзнанието ми вече звучи този познат рефрен от популярна българска песен – и тя, за прослава на създаденото от Уста Кольо Фичев.

И вие, не отминавайте, когато дойдете до тук! Не се поддавайте на скоростта и рутината, а поспрете и потърсете сред избуялата край реката растителност красотата на сътвореното от човешка ръка и от човешки разум измислено. Един мост... и неговият създател ще ви възхитят!... И ще ви накарат да се поклоните. От нас зависи само дали ще опазим сътвореното, за да се превърне то във вечност!

Поклон пред българския строителен гений!

*Речник:
- кемер – свод, дъговиден покрив
- рабош – някогашно средство за мерене, водене на сметки, отчитане и други – малка дъсчица или дръвце, върху което чрез врязване на чертици и други знаци се отбелязват сметки,дати и други.
- Орхание – дн. Ботевград
- терк - образец, модел



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ