Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Румъния » Букурещ » Букурещ

За няколко часа в Букурещ

Ноември 2008  Автор: mary_gold13

Еднодневната екскурзия до столицата на съседна Румъния е първа и кратка среща, опит да добием бегъл поглед и да преценим къде са те, къде сме ние - новите членове на ЕС. Има ли при тях, след едновременното ни приемане в Европейския съюз, някакъв по-видим напредък, както твърдят български политици по разни трибуни. Твърде претенциозно би било от неколкочасово пребиваване да се правят генерални изводи, но пък винаги е любопитно да откриеш непознато място на географската карта, пък било то само на 300 км.
Букурещките покрайнини напомнят за софийските със соц-панелките, тротоарните пазарчета с купища дини, пъпеши, домати. Между луксозните автомобили се пречкат каруци. Между блоковете се прокрадват и останали несъборени типично румънски къщички с островърхи ламаринени покриви. Бързо се озоваваме на централните булеварди. Официалната информация твърди, че Букурещ е един от най-добре планираните и озеленени европейски градове, разположен на 605 кв.км. Благодарение на проектираните от французи в началото на 19 век широки булеварди и с просто око се вижда, че близо 3-милионният Букурещ е опазен от задръствания, подобни на софийските. Няма напрежение и псуващи шофьори. Очертани са велосипедни алеи.
Българската ни екскурзоводка упорито иска да ни отведе в "Икея" или пък непременно в МОЛ-а в центъра на Букурещ, сякаш в София си нямаме лъскави и скъпи стоки и сме тръгнали да пазаруваме. В малкото часове, които ни се полагат, непременно искаме да посетим Двореца на Парламента /резиденцията на комунистическия лидер Чаушеску/. Винаги е любопитно да се види административната сграда, от която се управлява която и да е държава. Но в случая става въпрос за друго - няма как да пропуснем

втората по големина сграда в света

след Пентагона - огромно творение в центъра на Букурещ, създадено в последните години на социализма, наричан Дворец на народите. Някои го определят като гигантски и мегаломански. Сградата е 2 пъти по-голяма от Хеопсовата пирамида, разположена е на 365 000 кв.м, има 12 надземни и 4 подземни нива, с две противоядрени скривалища, обяснява екскурзоводката. Дворецът на Чаушеску има над 300 зали и 1300 стаи, 4500 полилея и 200 000 кв. м килими. Строителството му започва през 1983 г., когато Румъния вече е във фалит, населението гладува и студува, както и у нас тогава. За реализирането на идеята на партийния вожд Николае Чаушеску са заличени 7 кв.км с доста исторически паметници. За градежа са използвани 20 000 работници, които се трудели денонощно на 3 смени. А огромните килими, тежки по 4-5 тона, са тъкани на място. Грандиозната сграда била завършена на 70% за 6 години, а окончателното чак през 2004 г.
Както около всяка импозантна сграда, още повече от времето на соц-а, на туристите се подхвърлят и пикантни подробности. Че на четвъртото подземно ниво има влак, за да може първият човек в държавата да избяга към летището. Че стъпалата в двореца са много ниски, за да не се изморяват Чаушеску и жена му Елена, които били ниски. Че до промените в края на 1989 г., когато е техният разстрел, в двореца не е имало климатични инсталации от страх да не ги отровят. Че стъкленият покрив на балната зала, около 1100 кв.м, се отваря за кацане на хеликоптер. Че една от 700-те архитекти на двореца сега е депутат. Че поискал да я купи Мърдок за 2 млрд. евро за казино.
Стойността на двореца, замислен като символ на победите на комунизма, приютяващ от 1994 г. двете камари на парламента - Сената и Камарата на депутатите, днес се оценява на 3 млрд. евро. Веднага след революцията в края на 1989 г., когато е свалена от власт Румънската комунистическа партия, за да заличат изграденото от омразния им диктатор Николае Чаушеску /след 24-годишно управление/, възнамерявали дворецът да бъде разрушен, но все пак го запазили. Сега там е и румънският Музей на съвременното изкуство. В една от залите се изнасят концерти, друга може да се наеме за сватби или тържества. Заради добрата акустика пред двореца изнасят концерти на открито световни звезди като Хулио Иглесиас и Майкъл Джексън, който така се объркал, че заявил "Обичам те, Будапеща!".
При 45-минутен тур из двореца туристите /влиза се на всеки кръгъл час срещу 15 румънски леи/ виждат едва 4% от сградата, но и те са достатъчни, да се уверят в мащабите й. И по-важно от упреците за мегаломания е, че са я съхранили, дават й нов живот - и заради историята, и заради огромните вложения. В началото на април 2008 г. там се е провела и срещата на високо равнище на НАТО с участието на президентите на Русия и САЩ Путин и Буш.
От терасата на двореца се разкрива прекрасна гледка към многобройните фонтани по булевард "Съединение" с най-скъпите апартаменти - по 3500 евро/кв.м. От главния фонтан пък се разкрива прекрасна гледка към двореца, от най-високите етажи на който са се любували семейство Чаушеску.
За смяната на режима в Румъния през 1989 г. все търсех и не намирах отговор

защо революцията от декември 1989 г.

хем е т.нар., хем е кървава, но я пишат в кавички. Почнах да се съмнявам - имало ли е такава, нямало ли е, макар да помня как Владо Береяну всяка вечер предаваше в новините, дори събирахме пари от заплатите за пострадалите там. В кървавата Коледа жертвите според едни са 1000, според други - 5000. Колкото и да са, това вече не е толкова актуално. Важното е, че румънците са уважили паметта на невинните жертви с красив обелиск, монтиран пред бившата сграда на бившата Румънска комунистическа партия, където са били сблъсъците. А съвсем на влизане в столицата е специалното гробище на загиналите с еднакви бели паметници. Значи все пак революция - не тъй наречена или в кавички - е имало. Друг е въпросът, че както и у нас, революцията се е оказала чист държавен преврат с участието на тяхната служба за сигурност Секуритате, като броженията се водели от Йон Илиеску - съперник на Чаушеску. Само дето е първата революция, предавана по телевизията. Впоследствие през 1992 г. Йон Илиеску е избран за държавен глава /през април 2003 г. е на посещение в България, Ловеч и Троян/. Според изследователи, не минава и без намесата на Горбачов, ГРУ, ЦРУ, американския президент и др. Макар да е определяна като "трагикомедия, разиграна от тайните служби", завършила с разстрела на семейство Чаушеску, декемврийската революция слага началото на демократичните промени в последната соц-страна. Днес румънците вече са наясно, че след революцията новите елити са си разпределили страната чрез мафиотски методи и новата политическа и икономическа класа се набира сред тези кръгове.
Както е известно от историята, с Букурещ са свързали живота си много известни българи - Стефан Караджа, Любен Каравелов, Петър Берон, Ботев, Вазов, Йовков. В Букурещ, както и в други балкански съседни страни, напоследък

искат да заличат българските следи

но няма как да се премълчи, че братя Евлоги и Христо Георгиеви са големи спомоществуватели не само у нас /Софийския университет/, а и тук - дарили са средства за Университета в Букурещ, за българската църква и училище, за концертната зала Атенеум. Евлоги Георгиев е първият консул след Освобождението, тук е и гробницата му.
И покровителят на Букурещ е български - св. Димитър Бесарбовски. Мощите му се намират в Патриаршеската черква в Букурещ, пренесени там в 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Но те вече не го признават за българин, дори преди 2 години поправили името му на св. Димитър Букурещки, твърди екскурзоводката.
Славата на Букурещ като Малкия Париж, която румънците са си измислили заради копирания френски модел в архитектурата на многото дворци и богаташки къщи /сега посолства и музеи/ и разбира се, широките булеварди от 19 век, сега изглежда като пресилена туристическа реклама, дори е малко помръкнала. Култът към Париж и франкофонството са живи и след четирите десетилетия комунистическо управление и изолация от Европа. Старите помпозни сгради обаче са доста залинели, особено на фона новопостроените хотели, банки и бизнес сгради от стъкло и алуминий. Затова и повечето от "тежките" стари сгради в центъра са буквално закрити от огромни рекламни пана. Вижда се и регенерация на сгради, при които старото се вгражда в стъклените фасади. В момента върви реставрация на най-старите сгради в центъра, като целият квартал там ще бъде евакуиран, докато работата приключи. За съжаление на туристите точно сега се освежава основно и Триумфалната арка, копие на парижката, издигната през 1922 г. след успешното за Румъния участие в Първата световна война. Опакована в мрежи, арката остава скрита за обектива.
Зеленината в парковете е посърнала от силните жеги, на места и съвсем я няма, но не се полива нонстоп, както правят например във Виена. Впечатлява обаче чистотата по улици и паркове. А пък проблемът с пешеходния травматизъм е решен повече от просто - няма начин да преминеш, освен при светофар, през широкия булевард с профучаващи автомобили. Няма начин да се прескочат монтираните парапети и цветни лехи по средата, пък и никой не го прави. Румънските шофьори са направо западноевропейци - дори и най-луксозното возило /а те са доста/ спира, ако пешеходецът е вече стъпил на улицата. Казват, че причина за това били големите глоби.

Нашите съседи са ако не заможни,

то поне живеещи спокойно, ако се съди по средната им заплата от 600 евро. Изпреварват ни в заплащането на труда и по официални данни от ЕС - те вземат 7 пъти по-малко за час работа от средното за ЕС, а ние - 12 пъти по-малко. И след като отдели средства за прехрана, транспорт, наем и други неизбежни разходи, средностатистически румънец спестява 50 евро месечно, споделя наша позната. Пенсиите са увеличени значително, а не символично, средната е 346 лв. Безработицата там е сведена до 4%, дори изпитват глад за работна ръка. Емигриралите от страната са повече от 1,3 млн., но на фона на 22-милионната Румъния не са толкова обезлюдени колкото България. Срещаните по улиците хора изглеждат ведри и любезни. Полицаите са строги, но вежливи, и нямат проблем с английския. Усеща се, че от десетилетия им е насаждано, че живеят в Малкия Париж, а майчиният им език, въпреки че 30% от думите в него са български, ги сближава повече с италианците. Така че "западното" им стои някак естествено. Съвсем друг е въпросът за драстичния контраст между града и селото, но той е проблем и в България.
Приличаме си и по това, че и там, като у нас, са се отървали от паметника на Ленин пред полиграфическия комбинат, но са върнали махнатата по време на социализма красива скулптура на първия румънски монарх Карл Първи на кон. И там, като у нас, не липсват просяци по централните улици, както и съмнителни типове около многобройните чейндж бюра.
За моя изненада, тъй като погледът на българите е повече към Солун и Истанбул или към Виена и Париж, установявам от данни на НСИ, че от 5 млн. чужденци, посетили България през 2007 г., румънците са били най-много - 1,5 млн. Само че повечето от тях са идвали у нас на екскурзия или почивка, но не и по бизнес. Нормално - и те като нас гледат повече на Запад.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ