Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Бели Искър » екопътека Бели Искър

Една събота сред природата

Ноември 2008  Автор: bobyjg

Есента е любимия ми сезон. Опиянявам се от багрите, с които са нашарени дърветата около мен - редуват се жълто, кафяво, червено, зелено...Природата се подготвя за зимен сън, но преди това радва очите ни с най-красивите си краски. Тази есен е решила да ни зарадва с истинско циганско лято и аз се поддавам на изкушението да се насладя на прелестите и като организирам разходка сред природата. След малко ровене в нета и обсъждане с верни другари, избора ни се спира на екопътеката Бели Искър, тъй като тя се намира на около 80 км от София в красивата Рила планина и според намерената информация представлява лек маршрут за кашкавал-туристи като нас.
В октомврийската събота нарамваме раниците, спретваме сандвичи, взимаме и топла дрешка, защото не се знае какво ни очаква в планината и потегляме.
Само след час и половина път сме строени на входа на екопътеката. Оказва се, че хубавото време е привлякло и други туристи и успяваме да се присъединим към една организирана група, водена от сладкодумен екскурзовод, от който научаваме много интересни неща за екопътеката и Национален парк “Рила”. Екопътеката е създадена през 2003 година с цел популяризиране на пешеходния туризъм и запознаване на повече хора с природата на Национален парк Рила. Тя има дължина 7 километра и е разположена покрай горното течение на река Бели Искър като лъкатуши около реката, а преминаването над реката става през 8 големи и 5 по-малки дървени мостчета. Различни информационни табели, поставени на подходящи места, разказват за местността и обръщат внимание върху различните редки елементи на природата, които могат да се видят по пътеката - така например от табелките и екскурзовода разбираме, че в парка растат редки иглолистни видове като тис и храстовидна казашка хвойна, бяла мура, а от широколистните дървета - трепетлика, леска и ива. Ние градските деца не разпознаваме дърветата, но под вещото ръководство на екскурзовода започваме да се ориентираме и сами да ги откриваме и различаваме. Чувстваме се изключително горди от наученото и като малки деца тичаме сред дърветата състезавайки се кой пръв ще познае какъв вид е неговото дърво. Става ми малко тъжно като се замисля, че ние софийските деца израснали в големия град в панелните гета, заобиколени вместо от зеленина от бетон не познаваме природата. Времето минава неусетно бързо под галещите лъчи на слънцето и поизморени и несвикнали на много ходене пеша, сядаме на специално обособено място с дървени пейки и маси, за да извадим приготвените провизии и да похапнем сладко сладко на чист въздух. Около нас има и други хора, които хапват. Има даже и такива, които си правят барбекю на специално създадено за целта място. Разнася се невероятно ухание на прясно изпечено месце и на нас направо лигите ни потичат. Затова си обещаваме, че следващия път и ние ще дойдем да си направим барбекю. След като хапнахме и си отдъхнахме, грижливо събираме боклуците си, за да не оставяме следа от нашето присъствие в природата. Оглеждайки се обаче съм неприятно изненадана - макар и не много тук там, намирам изхвърлени под дърветата найлонови торбички, пластмасови чашки и други боклуци. С компанията веднага се организираме и събираме и тези отпадъци (добре, че не бяха много и че носехме найлонови торбички, в които да ги съберем). Иска ми се да обичаме и да пазим природата и да не си изхвърляме така безотговорно боклуците-все пак една найлонова торбичка се разгражда в продължение на стотици години, а ние я хвърляме на земята без да се замислим за това. След това кратко екоотклонение нашата разходка продължава. Ето че достигаме и края на екопътеката и тъй като слънцето вече се поскрива и не е така топло, а и знаейки, че се стъмва рано, тръгваме веднага по обратния път. Знаейки вече пътя се връщаме по-бързо до началната точка на нашия маршрут. След около 6 часа на чист въздух се чувстваме доволни макар и малко поуморени физически, но сме заредени с положителна енергия след приятното ни съприкосновение с природата. Преди да се приберем по панелните си кутийки си обещаваме още другия уикенд пак да сме сред природата. Следващата избрана точка от нас е ждрелото на река Ерма.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ