Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Плаковски манастир » Плаковски манастир

Мляко в Плаковския манастир

Ноември 2008  Автор: Ганка Дюлгерова

В България наистина има достатъчно и предостатъчно какво да се види.
Зона за действие: в полите на Централна Стара планина.

От Килифарево целта е незнайно къде в града има отбивка за Плаково и Елена. Пътят върви през полето и някъде сред разораната (пак според сезона) угар има кръстопът. Тук се оказа важно да не хванем към Плаково – нищо че местният манастир е новата ни цел! – защото ще се разкарвахме напразно. Обратно към Велчево и айде на отклонението за Капиновския манастир. След спускането в долина наближават вече дървета. Табела “Св.Илия” и обрасъл черен път се крият между тях. Вярно, че е добре скрит. Черният път след отбивката свършва бързо и ви изправя пред ниската ограда на манастира. Той е бил доста по-голям, но в годините на народната власт някой се постарал да го запали. Сега събират пари за възстановяването му. Все още личи майсторството на Колю Фичето в постройката на жилищното крило, което е пусто, и звънарницата.

Единственият калугер обитава малката постройка на манастирската трапезария и магерница (сиреч кухня, но да, правилно! Коренът на думата е същият като в магия). Монахът е бил някога и рокер. Не е словоохотлив, но пък сърдечно кани всеки да се сгрее до огъня в огромното огнище и го черпи с прясно козе мляко.

И Плаковският манастир като своя “брат-близнак” – Капиновския – има богата духовна и бунтовна история. Ще кажа само: Велчовата завера. Повече – на място ако наистина ви интересува. Църквата също е строена от майстор Колю Фичето.

От Плаковския манастир към Плаково и оттам през Средни колиби, Шилковци, язовир Йовковци и Яковци се стига в китната Елена. Пак не повече от 25 км, но пътят е тесен и се минава бавно. За това пък гледките са чудни: непокътната природа, навсякъде обрасло, шарени багри. И много тишина (ако не броим шума от мотора на колата, разбира се).

Елена. Възрожденският град. Днес освен да си купите от прочутия “Еленски бут” май друго няма – пълно мъртвило. Е, все пак ще спомена: първото българско педагогическо училище от 1843 година “Даскалоливницата”, петте Разсуканови къщи, двете стари църкви. Има и още да се види.

Ама кой ти гледа – нали бяхме само жени, а тоя калугер, бившият рокер, дето ни черпи с мляко,а все гледаше изпод вежди – и ето на, едната като започна да повръща. Одрайфа и колата, че 16 пъти – ама точно – спирахме. Какво ли не му минава на човек през акъла – че тоя черен дявол се опита да ни отрови, да ни упои. Знае ли човек!? Вярно, че сме вече далеч от него, ама шубето голям страх. Май повече няма да пием мляко от манастирите...
Но пък екскурзията си заслужаваше, а и спомена как Милена се омаза и окака сплотява и радва и до днес нашата малка женска компания.



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ