Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » САЩ » Вирджиния » Вашингтон, Арлингтън, Ню Йорк

Моето лято в Америка :)

Ноември 2008  Автор: ENlGMA

Сигурна съм, че ако си на възраст между 18 и 25 години, а може би и всякаква друга, 100% си стоял пред една от хилядите реклами на "work and travel USA" и си се чудел какво за бога е това и дали да не опитам. Сигурна съм,че после си разпитал 153-ма опитали за отзивите им. Сигурна съм, че си чул 153 различни мнения на върналите се с лаптоп техни притежатели. Много от тях позитивни, много - негаивни. Но сега ще те помоля да ги забравиш за мъничко и да чуеш за едно друго лято там. Моето лято. Най-хубавото в живота ми :) Всичко започна почти на шега, една идея, 4-ма приятели, аз, Америка? Страната на Mc Donalds и тъпите комедии, какво за бога ще правя там? Но страстта към пътуванията, желанието за промяна и приятелите могат да са много убедителни. И бяха. Не знам как изведнъж времето се шмугна през пролуката от лекции, разговори и очакване, но когато отворих очи бях на самолета, а братовчедка ми плачеше до мен за всичко което щеше да остави тук за толкова дълго време. Повече, обаче, не я видях да плаче. Трудно ми е да опиша какво се случи по нататък. Сякаш е било мрачно в стаята и изведнъж някой е пуснал осветлението. Трудно ми е да пиша за един свят, толкова далечен сега, когато зимата е толкова близо, а времето толкова спряло. Един свят, в който се чувствах като на филмова лента. Още от слизането от самолета можеш да го усетиш. По въздуха. Много влажен, много тежък. Различен. Всичко е толкова проивоположно на тук. На цяла Европа. Вирджиния. Вашингтон. Ню Йорк. Арлингтън. Това е, което видях тогава от Америка. Първото, което ме удиви. Къщите. Настаниха ни в бунгало на разноски на работодателя. Бунгало до езеро, с 3 стаи, хол, веранда, камина, климатик, джакузи, тапети на морски звезди в едната баня, бебешко кошче... навън имаше голф игрища и сърнички, които дори не се плашеха. Помня че писах на баща ми, че ако някой ден имам къщичка, то тя ще бъде точно таква. По-късно се пренесохме в истински американски дом, един мениджър ни приюти на добра воля. Имахме си собствена стая с два компютъра, интернет и цялата къща за ползване. Мъжът живееше сам, пълнеше ни хладилника до дупка, създаваше ни удобства, гледаше ни като писани яйца, а преди да се разделим организира барбекю парти в наша чест и покани целият квартал. Е, нямаше кебабчета и пържоли, но и хамбургерите не бяха толкова лоши на фона на всичките усмихнати лица наоколо, които ни се радваха. Ние пък ги научихме да пият ракия :). По-късно трябваше да се пренесем в двуетажна нова къщичка за продажба, от която уж притежавахме две стаи, но така или иначе правихме купони навсякъде, докато не ни изгониха. И там беше твърде хубаво, за да е истина. Последната част от лятото се наложи да бъдем в нормалното тясно помещение за хората, ходещи по бригади, но пък лично на мен ми беше не по-малко уютно с всички тези луди около нас:) Купоните. Гледали ли сте американски филми... от тези тъпите да, но купоните им никак не са лоши. Даже бийр-понка е забавен. И огромните коли и предметите, които те е страх да пипнеш защото са по-скъпи от целия ти апартамент. Не, че съм материалистка, но беше страно усещане един такъв свят. Особено свят, пълен с млади, усмихнати хора, много алкохол и лято навън :) Е, Америка си имаше и досадните неща, например не можеш да си пиеш бирата навън или не те пускат в дискотеката, защото си на 20, гонят те от парка нощем или срещаш някой с доста съмнителни признаци за насекоми в областта на главния мозък... но хора всякакви, намериш ли лудите, става разбиващо. Мога да напиша цял роман за партитата,мъжете,адреналина,живота, промъкването в басейни нощем.. басейни с баскетболни кошове вътре и момчета с лица на Брат Пит (телата бяха по-добри ). Колите им да не коментрам... къщите, вече казах. И не не са бели, шарени са :) А хората... навсякъде... някой ще каже, че са лицемерни... някои от тях да... но пък нямах нищо против всикчи на улицата да ми казват здрасти, както става само в планината тук. Или да търсят с мен нещо, което дори не знаят къде е, закъснявайки за работа, понеже съм ги била попитала. Да ни дават безплатно пици, защото сме нови тук и никой да не се опитва да те изменти със заплатата ти или каквото и да било. Да си купиш колело, надуваем дюшек или одеало, а после да ги върнеш срещу парите си, ако решиш,че не ги искаш, без никой нищо да те пита. И още толкова много... Моловете не можеш да ги обиколиш с дни. Книжарниците... те ми бяха любими. Само си избери тема, дума. Всичко има. Всичко. Дори столчета, на които да си четеш списанията и книгите. И цели редици с манга, график романи, комикси... за всякакви възрасти, всякакви жанрове. В библиотеките можеш да си намериш и книга за хората, които не четат книги :)... и музика, и филми... и всичко безплатно. В автобуса ти прави удоволствие да си платиш билетчето. Няма как да се изгубиш, защото на всяка спирка глас и надписи ти казват къде се намираш. Чисто е и винаги има къде да седнеш. При дъжд, топло или студено време слагат чиувалче на апарата за таксуване и возенето е безплатно. Ето това ми хареса там, че мислят за хората. Че се грижат един за друг. Че не са толкова престорени, превзети, нагримирани, маскирани, студени, спящи. Да може би малко лицемерни или малко глупави понякога, но топли, много по-топли от нас. За всяко кътче земя там някой се грижеше, толкова чисто и подредено беше. Не знам защо някога си мислех, че там всичко е небостъргачи. Зелено е, много по-зелено от тук. И навсякъде има зайчета и катерички, истински, неуплашени и красиви. Дори една гъска веднъж се разходжаше по булеварда във Вашингтон, мисля че гонеше такси.:) А кварталите колко са красиви и децата, лунапарковете, магазините... хората не само ядат хамбургери, но и тичат сутрин, карат колела и си имат условия за това. Пък за нощния New York, Broadway, Empire State Building, Central Park ... дори не мога да коментирам колко красиво беше. Влюбих се в Aмерика. Чисто и просто се влюбих. Работихме като спасители и всеки ден, цяло лято, беше слънце, деца, смях, друг път музеи и молове, а вечерите - излизания, купони, и пак смях. И много много адреналин. В партитата, в пътуванията с наета кола, в работата, в местеното, в новото. Наистина бях щастлива там. Не че нямаше трудности, но те бяха също красиви някак, пълни с предизвикателство и нови хора. Мога да пиша безкрайно за Америка, щат Вирджиния, страниците никога няма да ми стигнат. Но така или иначе едно нещо никога не може да бъде истински усетено, докато не бъде лично изживяно. Затова ще ви кажа само, че за мен всеки един човек трябва поне веднъж в живота си да отиде там. Може би не на всеки ще му допадне като обстановка и начин на живот, дори аз не съм сигурна, че бих могла да живея в Америка за повече от лятото. Различно е. Но е красиво, ново, пълно с предизвикателства и нови приятели. И съм сигурна,че няма човек, който няма да извлече полза от едно такова преживяване. Затова следващия път, когато имате възможност, не го мислете. Отидете, вижте, усетете, изживейте го. А после се върнете и разкажете на другите! Пък и всеки път щом се връщаш от чужбина, дори от най-красивото място на планетата, всеки път е толкова по-хубаво да бъдеш у дома. Дори и в един не толкова съвършен дом :))




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ