Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Лаго ди Изео » Милано-Бреша-Лаго ди Изео

На пръсти в именията на италианските бракониери

Ноември 2008  Автор: pavlina2007

Вили пъхва ръце в джобовете си и за малко да почне да си подсвирква сякаш не е в огромно имение с луксозна вила и басейн в средата, а на плажа. Аз вървя на десетина метра зад него, като се придържам до оградата, готова да я прескоча всеки момент. След 2-3 минути кучето ни усеща и почва да лае. Навеждам се за ябълка, за да си придам още по-безгрижен вид. И изведнъж виждам под храста с френско грозде пърхаща червеногръдка. До нея още една, и още една... Всичките примамени от бели червеи, виещи се в метални скоби. Викам Вили. Лицето му потъмнява и той започва тихо да ругае:
- По дяволите, и двата им крака са счупени! Можеш ли да ги убиеш?
- Ще ги пуснем, каквото стане с тях – това! Такава е съдбата им!
- Не разбираш ли, че ще загинат, как ще кацат без крака? Трябва да ги убием!
- Не, не, ето ще ги пуснем и това е! – настоявам аз тихо, но твърдо.
Вили мълчаливо освобождава птичките от смъртоносната хватка и ги пуска една по една. Те се опитват да кацнат на близкото дърво, после – на друго, и полека се изгубват от погледа ни...
Ето тази картина се повтаря всеки ден. Десетки хвъркати попадат в капани – дървени и метални, в специални мрежи, дълги до 80 м или загиват от пушките на ловците. Мястото е близо до езерото Лаго ди Изео, област Бреша, италианските Алпи.
Тук съм за седем дни заедно с Аксел, Райнхард, Вили и Биргита от немската организация CABS (Комитет срещу убиването на птици - Committee against Bird Slaughter), която за двайсет и втора есен поред организира кампания срещу феновете на този „спорт”. А в Италия те са много. Само ловците, които имат билет, са над 710 000. (Никой не знае колко са останалите.) От средата на септември до края на януари те имат право да убиват до 30 птички дневно (40 вида от мигриращите са разрешени), като вторник и петък са обявени за дни без изстрели. Това се равнява на поне 16 милиона мъртви птици годишно. И то точно тук – в Брешанските Алпи – между езерото Лаго ди Гарда и Лаго ди Комо, където всяка пролет и есен минават милиони европейски птици на път за Африка. Райско място за тях, ако не бяха ловците, които ги дебнат едва ли не от всяка къща.
- Тази част на Алпите трябва да е под специална закрила съгласно италианските и международни закони, но нищо подобно не се случва, – разказва Аксел, ръководител на акцията. Той е биолог и вече пета година работи за CABS. - След нашия натиск през 1992 г. италианското правителство прие закон, който пое под своя защита всички пойни птици (с изключение на чучулигата, пойния дрозд и коса), като забрани поставянето на капани и мрежи. Но нарушителите са толкова много, че доскоро имахме нужда от стотина доброволци - на ден откривахме по хиляда мрежи и стотици капани. Сега, след толкова години, хората разбраха, че ние сме по-упорити и постепенно започнаха да изоставят вековните си семейни традиции и ето виждаш – на ден я открием една мрежа, я не.
Италианските ловци, обаче, не са се отказали толкова лесно от заниманията на пра-пра-родителите си. Те са рязали гумите на „чужденците” – тъй като CABS е немска организация, която работи заедно с италианската „Лига за отмяна на лова” и с горската полиция – форестале, организирали са демонстрации срещу това някой да претърсва собствените им дворове. Защото капаните и мрежите най-често са в дворовете и градините им, и по-рядко – в гората или на полето.
- Малко е сложно за обяснение – казва Аксел. – Според закона - това е си е чиста проба бракониерство. От друга страна, трябва да влезеш в частната собственост, да видиш капана, да докладваш на полицията и на следващата сутрин тя да хване нарушителя на местопрестъплението. И още нещо – законът позволява всеки да си плати такса - около 500 евро, срещу която да си направи cappanno. На висок хълм се поставят няколко клетки с птици – например дроздове, които цяло лято са държани на тъмно, и изнесени навън през септември, започват да пеят любовните си песни. Около хълма се засаждат калини и храсти с ярки плодове. И така - птичките в клетките пеят, калината червенее, мигриращите птици любопитно кацат на услужливо поставените голи клони, а на ловеца, скрит в камуфлажно бунгалце по средата, му остава само да ги отстреля. И да събира пернатите, хванати в мрежите, разпънати в съседство. Въпросът е там, че тези cappanni се правят в дворовете и градините нелегално, тъй като там ловът (и стрелбата) е забранен.
Освен че осигуряват за трапезата си традиционния дивеч, италианците печелят внушителни суми като продават птиците на ресторанти (орехчето е последният нелегален деликатес, който видяхме), на зоомагазини или на дилъри, които ги изнасят директно в Германия и други европейски страни.
- От 7-8 червеногръдки става прекрасна супа. Един поен дрозд, чинка или кадънка вървят по 100-200 евро, може и повече - обяснява Роберто, който заедно с Катя, Кристиано, Мануела и Пиеро е член на „Лигата за отмяна на лова”. Всички те са лицензирани рейнджъри в резервати, а Пиеро е представител на горската полиция и е в постоянна връзка с италианската полиция.
Зад успехите на CABS, която е основана от английския полковник и дипломат Дейвид Конлин, стоят и италиански адвокати, които годишно довеждат в съда над 50 нарушители; десетки карабинери; рейнджъри на WWF (Световен фонд за дивата природа) и стотици спонсори от Германия, Швейцария и Австрия. Всички те вярват, че наближава времето, когато райското кътче между трите езера в италианските Алпи ще облекчи тежкия път на европейските птици към топлите страни, вместо да се превръща в тяхно лобно място.
Павлина Михайлова



ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ