Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » с.Долен » Гоце Делчев-Долен

Резерватът Долен – приказка с неизвестен край

Ноември 2008  Автор: pavlina2007

Ако искате да се скриете от любопитковци, търсете Долен. Село, скътано в най-югозападните части на Родопите на 28 км от град Гоце Делчев. От пръв поглед е ясно, че основателите му са държали да останат невидими за нежелани посетители. Според историята това били българи, които търсели спасение от потурчване. Днес само прилежно подредените на палети тикли покрай шосето подсказват, че наблизо има селище. Едва след няколко завоя катерене по баира - до височина 1020 м – грейват първите постройки, но те са нови. Старият Долен, който е обявен за културен и архитектурен резерват още през 1977 г. заедно със село Ковачевица, остава скрит. Той се е гушнал половин километър по-нататък - в северната част на хълма, издълбана от приток на река Сатовчанска Бистрица.

Легендите разказват, че селото е построено там, където се пресичат три пътя и се сливат три реки. Твърди се, че Долен е наследник на стари тракийски махали заради некрополите, пръснати по околните хълмове. Тук минавал и стар римо-тракийски път, който свързвал Драма с Тримонциум.

На пръв поглед къщите в резервата – може би 200-300 на брой - изглеждат еднакви: със сиви покриви от тикли и на 2-3 етажа, като вторият обикновено е със силно издаден еркер. Когато тръгнеш по кривите сокаци, обаче, не можеш да се нагледаш на причудливите балкончета, някои широки само 30 см, на коминчетата, които са с най-различна форма и според броя на стаите. По време на разходката си, обаче, разбираш, че повечето къщи плачат за реставрация: На една покривът е пропаднал, друга се е килнала настрани. Сухи гроздове се люлеят по асмалъка на трета.

Светла надежда пробужда табелата, поставена на входа на църквата „Свети Никола”, градена през 1834 г. На нея пише, че църквата е реставрирана по проект на министерството на културата и ООН. Пита се – какъв е този проект, който е спасил само фасадата на църквата, а отвътре тя се разпада? Градоредът сякаш ще рухне всеки момент, стенописите се лющят... А по всичко личи, че църквата е била център на богат духовен живот, изографисана от талантливи майстори и вероятно всички столове са били платени до гроб от местните чорбаджии.

Мисълта ми секва, когато във въздуха се разнася нежен, но силен и мелодичен звън – сякаш не от камбана, а от устата на девойка. Той погалва за броени секунди ухото и ти чакаш да продължи като песен, но уви... Според преданията църковната камбана била лята 7 пъти, за да се получи това звуково съвършенство. Как да не им повярваш?

Основен поминък на хората векове наред било лозарството. Виното било продавано чак в Охрид. Най-бедното семейство вадело по 1 тон вино. Според легендите неизвестна болест унищожила лозите и този странен планински сорт грозде, който виреел на 900 м височина, не оцелял до наши дни. Други казват, че лозите били изкоренени заради тютюна след 9-ти септември 1944. Тогава започнали да отглеждат тютюн. Така или иначе сега няма нито лози, нито тютюн.

Спасението на това уникално място беше в развитието на селския и културния туризъм. Те можеха да станат нов източник на доходи, и то в дългосрочен план, споделя Момера Здравкова, eдин от създателите на проекта „Слънце Луна” - арт форум на свободната импровизация, базирана на автентичния фолклор. Вярно е, че в последно време беше направен нов трафопост, сложиха нова канализация и сега оправят разбития калдъръм. За съжаление туризмът запада, останаха само 2 хотелчета, измряха и няколко от най-колоритните доленци. За сметка на това дялането на тикли стана основен поминък и за жените, а училището е пред закриване.
Първото издание на фестивала „Слънце Луна” е в Триград през 2001 г. През юли и септември 2006 г. доленци са били домакини на следващите форуми и са имали гости от Корея, Израел, Белгия, Франция. Но от 2 години фестивалът се провежда в Гоце Делчев. Отказах се да правя фестивали в Долен, защото местните решиха, че са застрашени от секти… Приеха ме в Гоце Делчев и „Слънце Луна” вече е ежегоден фест - посветен на Еньовден - в Делчево – село с по-малко хора, но с големи мераци за туризъм.

Какво ще се случи с автентичните неща в Долен? Те естествено се нуждаят от запазване и поддържане. Доленските баби, донесли не един и два златни медала от национални събори по надпяване, полека си отиват. С тях - и доленските кулинарни специалитети – капички, доленски качамак, баница, родопска салата.

Идеята, че е време да се отворят, не да се крият от света, много трудно си пробива път сред доленци. Ясно е, че намирането на нови собственици на старите къщи, които да ги реставрират, е единственият начин резерватът да оцелее. А може би не всички искат да живеят в резерват? Нали е по-просто земята да бъде разпродадена, къщите – разрушени? Така и местните хора, и богатите български и чужди бизнесмени ще бъдат доволни. А държавата вместо да спасява резервата, ще махне табелата на входа на селото...
Надеждата на всеки стъпил дори само веднъж в Долен е това да не се случи.

Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ