Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » България » Софийска област » София-с.Мрамор-с.Петърч-с.Безден-Драгоман

Фотосафари в Софийското поле

Ноември 2008  Автор: pavlina2007

Зимата дойде и всеки гледа да се забавлява на топло, докато падне хубав сняг за ски и пързалки. Ще чакаме пролетта, а сега първо да мине най-дългата нощ, мърморят повечето столичани и потъват полека в зимен унес. Горите са тъжни, полето – празно, само вятър и голи храсти, си мислят те. Малцина знаят, че извън големия град тепърва ще става интересно. Вярно е, че прелетните птици отлетяха, но пък у нас също идват гости от Север, и то многобройни. Те търсят така наречените влажни зони (блата, микроязовири, реки, езера), където да се нахранят и да се подслонят.


Първата влажна зона, която посещаваме в студената ноемврийска сутрин, е язовирът край село Мрамор, 12 км северозападно от София. Снегът и рязкото спадане на температурите може да са ни „приготвили” големи изненади, надяваме се всички. Оставяме колите на края на селото и тръгваме , натоварени с бинокли, фотоапарати, определители за птици, а двама мъкнат и телескопи, за по-кратко - тръби. Това са Радо от българското сдружение за дива природа „Балкани” и д-р Борис Николов от Българската орнитологична централа към БАН.


След няколко метра виждаме в снега измръзнала белозъбка – 5-10-сантиметров бозайник от семейство земеровкови. Тя е голяма колкото къртиче, но има дълга опашка със стърчащи косми. Чудим се дали е белокореместа или малка. По ръба на тръстиката прелита полски блатар – един от често срещаните видове блатари у нас. Той е женски, с жълто теме, лети ниско и следва релефа на хълмчетата. Може пък да е изпуснал земеровката? След десетина минути от някъде се появява за малко и мъжкият – сиво оперен с черни махови пера.


Голяма част от язовира е замръзнала, но в най-далечната му точка откриваме с бинокли 30-40 зимни бърнета, десетина големи корморана, двойка големи гмурци и черноврат гмурец – първият нов вид за мен през този ден. Гмурците плуват важно и винаги изглеждат доволни заради леко повдигнатата си нагоре човка. Зимните бърнета могат да се видят у нас почти само през зимата. Те идват от северните страни на Европа и Азия и заместват летните, които отлитат на юг. Това са най-дребните патици, но и най-бързолетящите. На слънцето блестят кръглестите им кафяви глави със зелена лента. Женските са в по-семпло оперение – но запазват алармено зелените пера под крилата. Като ни виждат двамата ловци, които са се насочили към бърнетата, викат птичаря си и обръщат посоката на 180 градуса.


Стопляме се с чай, минаваме Костинброд и пристигаме в Петърч. Като че ли половината село е излязло да продава зеле, но на кого? Запътваме се към рибарниците. Още на първите дървета край селото съзираме двайсетина черешарки - красиви птици от семейство чинкови. Те имат много здрави и масивни човки, с които могат да чупят костилките на черешите и други плодове. Черешарките са почти два пъти по-едри от врабче и са накацали по голите клони на няколко тополи. Встрани от тях закусва сирийски пъстър кълвач. Неговият черен мустак не достига тила, а само свързва клюна с раменете (при големия пъстър кълвач мустакът обгръща целия врат). Елегантната му шапчица е цялата червена – явно този е мъжки. Ято чинки похапва бъз и снегът порозовява от неговите плодчета. На храста до чинките сякаш позират щиглеци, по-известни като кадънки.


Късоопашато орехче се мушва като мишчица в една шипка. След миг залюлява сякаш отрязаната си опашчица на съседно клонче. Орехчето е едно от най-дребните птици у нас заедно с двете кралчета - червеноглаво и жълтоглаво. В клоните на далечно дърво прозира силуетът на обикновен мишелов – най-често срещаната граблива птица. Когато пътеката приближава към него, той се отмества на друго дърво и продължава да ни следи.


Рибарниците край Петърч са доста известни, тъй като рибата тук се продава сравнително евтино. Според пазача – най-евтино в областта. Щука – 4 лв./кг, шаран – също, а за всяка хвърлена въдица отделно се плаща по 2 лв., независимо какво си хванал и какво си изпуснал. Оживлението покрай рибата не е толкова голямо – пет-шест рибари се суетят в студа около буркани с царевица. Един дори ни спира да се оплаче от кормораните, които изяли рибата в не знам кой си язовир. Ние го утешаваме, че за всички стига, стига да се съобразяваме малко един с друг. В краката ми се валят гилзи от патрони – да знаете какво става тука в почивните дни, споделя пазачът. Сигурно едните гърмят по хвъркатите, другите мислят как да надхитрят перкатите...


Покрай тясното коритце на река „Блато”, която извира от съседните хълмове, са насядали други въдичари. Може да видим и видра, казва Боби. Най-едрият бозайник от семейство порови е в Червената книга на България. Той стига до 1,2 м – с опашката, прави си жилища в дупки на брега. Боби разказва, че е виждал пързалки на видри през зимата.


Водното огледало на рибарника почти не е замръзнало – край тръстиките се хранят двойка малки корморани (световно застрашен вид), лиски – черна водна кокошка с бяла човка и ивица на главата, която няма как да бъде сбъркана; зимни бърнета и зеленоглавки - най-разпространените патици у нас. Мъжките се напичат на слънце и зеленото им оперение блести ослепително. Ива открива голям воден бик – кацнал в класическата си поза на мъдрец, почти слял се с тръстиката на брега, той наблюдава внимателно водата. Ако беше пролет, можеше да чуем и характерното му мучене, обяснява Боби. Когато усети неприятел, водният бик се прави на тръстика, изпъвайки тялото и дългата си шия максимално нагоре. Между всички лиски и зеленоглавки като кралица разхожда голямата си глава червеноглавата качулата потапница. Тя е рядък гост по тези места и затова всички й се радваме.


След Петърч навестяваме карстовия микроязовир на село Безден, което е в съседство с Опицвет. Това е мястото с най-много чапли през зимата в Софийско. Спираме колите на малка височина, за да не ги изплашим. Ето ги – най-близо до нас е кацнало ято големи бели чапли. Те се припичат на зимното слънце – някои стоят на един крак, свили дългите си шии под крило. Други обикалят във водата за храна. И се чудиш кой е по-бял – птицата, или снегът. Големите бели чапли рядко гнездят у нас и всъщност най-много числени са през есента и зимата.


Край тях крачат двойка големи горски водобегачи. Бързо-бързо  притичват няколко средни бекасини, които боцкат водата с дългия си клюн. Gallinago gallinago – вика радостно Радо. Има и няколко речни чайки – те живеят и по морето, но през зимата се събират на големи ята в незамръзналите водоеми. Сивите чапли са на по-заден план. Те са най-разпространените чапли у нас. Стоят си кротко на леда - явно вече са се нахранили или пък още им е студено. Пробягва друг вид водна кокошка – зеленоножка. На слънцето проблясва и жълтото коремче на планинската стърчиопашка – любимата ми стърчиопашка, казва Боби.


След Безден пътуваме към Драгоман. Боби брои сивите сврачки – станаха 7!, провиква се той доволен. Навестяваме Алдомировското блато. То е замръзнало и явно няма нито една птица. Сафарито ни завършва на Драгоманското блато. От няколко години то е под опеката на сдружението за дива природа „Балкани”. Негов е проектът за информационен център в края на града, който напролет ще отвори врати. Тръгваме по дървеното мостче, което ни отвежда до  наблюдателницата. Вече е 4 следобед – тръстиката е притихнала, ледът е сковал дървета и треви. Скрежът е изрисувал всяка бръчица на Чепън планина, която се е наежила отдясно на блатото. Бавно прелитат 7 бели чапли и 4 сиви. За първи път тази пролет няколко големи бели чапли останаха да гнездят в блатото, казва Радо.


Боби записва последните видени птици и изчислява, че за 7 часа сме видели общо 734 птици от 45 вида. Между тях още: фиш, клопач, голям и малък ястреб, полски блатар, белоопашат мишелов, планинска бъбрица, дългоопашат синигер, син синигер, торбогнезден синигер, сойка, сврака, тръстикова овесарка, голям ястреб, малък ястреб.През януари ни очаква още по-голямо удоволствие – тогава е традиционното среднозимно преброяване на хвъркатите и стотици природолюбители от цяла Европа ще излязат да се полюбуват на пухестите храбреци.


Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ