Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Италия » Венеция » Венеция

Осем заблуди за Венеция през зимата

Ноември 2008  Автор: pavlina2007

Ако имате 24 часа за Венеция и грандиозни планове за всеки един от тях, малко бъркате. Нещата тук са толкова различни, че е нужно повече време да ги асимилирате. А ден след като сте напуснали това феноменално място, се оказват прости, тъй като информацията онлайн много заблуждава. Затова е по-добре да поемете дълбоко дъх и да приемете Венеция спокойно, на малки хапки, като дълго им се наслаждавате. Без да мислите дали ще имате възможност друг път да я посетите.


Заблуда №1


Венеция е един голям канал и историческите забележителности са постижими само по вода Трудно е да наречеш това място град. То е като приказка, която плува колкото повече плува, толкова повече потъваш в нея. И как не – когато става дума за 117 островчета, 150 канала и над 400 моста. Вярно е, че каналите са едва ли не неприлично много, но до много исторически забележителности може да се стигне и пеша. Например, от най-известния мост Риалто до най-известния площад „Сан Марко” се стига за десетина минути - маршрутът минава през изненадващи теснотии между къщите и е означен със стрелки от играта на стражар и апаш. В туристическите брошури, обаче, стои информацията, която звучи задължително: Вземете вапорето (речно бусче) №1 или №82! На площада можете да видите едноименната базилика, двореца на дожовете, моста на въздишките и няколко музея. Пеша също се стига лесно до художествената галерия   –   Gallerie Dell’Accademia – тя се намира точно срещу един от трите моста на Канале Гранде - „Академия”. Разглеждането на града с корабче, обаче, е много приятно преживяване. Човек може да се качи на който и да е ферибот, като провери предварително дали той е включен в списъка на картата за пътуване, която си е купил. Интересно е, че най-често корабчета спират на една и съща спирка, въпреки че се движат в обратни посоки – тоест не са съвсем като градски автобус. Затова трябва да се пита - все пак   и в случай, че бързате. За предпочитане е да седнете в предната част на палубата и да се отпуснете. Където и да отидете – няма да сбъркате - каналите нямат край, снимането – също, всеки дворец е различен, и насладата от красотата може да продължи с часове. Лидо, който си остава един от най-любимите плажове за италианците, където е живял Томас Ман и е написана „Смърт във Венеция”, а сега се провежда световно-известният филмов фестивал, е на двайсетина минути от Риалто по вода. До островите Мурино (където се произвежда прочутото венецианско стъкло), Бурано и Торчело – обаче са необходими отделни билети. Специална препоръка – излезте на разходка по канала на залез слънце. Така като отивате към Лидо може да видите прекрасните палати, осветени от слънцето. А на връщане те вече ще са облени със специално осветление и ще изглеждат наистина като извадени от приказка. Можете да се качите и на гондола. Цената на 45-минутна разходка е 80-90 евро. Тя обикновено се плаща от по-богати мъже, демонстриращи просперитет и(ли) влюбеност. А най-често японци се накачулват по 10-12 в една гондола и така разходката им излиза колкото за две бири. Когато туристите са дащни, акордионист или цигулар им свирят на ухо „О, соле мио!” О, суета, о, нрави!  


Заблуда №2


Единственото толкова известно място без коли е с мащабите на голям град На практика се оказва, че историческото сърце на Венеция е кукленски голямо и разстоянията са по една педя. Затова като се резервира хотел, което трябва да се направи поне месец и половина предварително, не е нужно да се обръща прекалено голямо внимание на неговото разположение – стига да е близо до Канале Гранде. И не вярвайте, ако на схемата сградата „гледа” към водата. Такава панорама имат само скъпите хотели, където едно легло върви от 160 евро нагоре. Но и те са пълни 365 дни, и не само с американци. Италианците също смятат, че си заслужава една вечер в годината да дойдеш с любимата жена и да се наслаждаваш на Големия канал от прозореца на хотелската стая.  


Заблуда №3


Хостелите са мръсни и със съмнителни клиенти Хостелите   за 25-35 евро са приветливи и чисти. В тях отсядат предимно младежи, така че да делите стая с тях, е даже приятно приключение. Въпросът е първо как да намерите хостела, тъй като някои са описани по следния начин: Като слезете от гарата, вземете вапорето №1 и слезте на моста „Риалто”. Минете по него на отсрещния бряг и тръгнете направо. Когато пресечете първия площад отдясно, ще стигнете края на улицата, където има малък площад. Продължете да вървите по уличката вляво, минете по малко мостче и вървете направо до края на уличката. Огледайте се наляво и ще видите табелката B&B Rota № 1699. Натиснете звънеца! С една дума, търсенето на адреси и вървенето с карта по града е доста глупаво. По-добре да усетиш града, отколкото да се опитваш с карта да стгинеш до някое място. Отпуснете се, осланете се на приключенското си чувство и няма да сбъркате. Не може да се загубите – все има кого да попитате. Италианците не са от най-любезните хора на света, но ще ви отговорят, макар и в движение. В края на краищата какво като се загубите – тъкмо ще опознаете потайностите на града. Така се разбира, че Венеция не е само палати и гондоли. Въпреки световната си слава и това място си има задните дворове, в преносния смисъл на думата, защото тука на практика рядко има дворове. И те са много близко до туристите. Десетки сгради са в незавидно състояние. Поне отвън. Колко често трябва да се маже една къща, след като основите й са в 5-6-метровата лагуна  и влагата прониква безмилостно от всякъде? Сигурно поне един път годишно. Във всеки случай никъде първият етаж не се използва за обитаване. Той обикновено се възприема като част от улицата.  


Заблуда №4


Може да се отдъхне за малко от историята Не – всяка стъпка тука е докосване с 10-вековна история. Венеция е била независима държава в продължение на 9 века – от 9 до 18 век. Тя е управлявана от дожове, докато през 1797 г.  Наполеон я предава на Австрия. До Риалто, където е бил търговският център, още се продават риба и зеленчуци както през Средновековието. Уличките обикновено са по три метра широки, а „булевардите”  – по шест. Най-тесните пространства  – по 1 м  - са всъщност процепи между отделните  сгради, достатъчно големи, за да дадат възможност на обитателите им да си влязат у дома. Много очарователни са малките площадчета, на които има само една чешмичка или тесен канал с фенер и две „паркирани” лодки. Тук може да срещнеш венецианки, които си бъбрят и деца, връщащи се от училище. По принцип   местните хора пълнят улиците нощем, когато туристът е грохнал или се напива в някой ресторант. Колкото и да е странно в града, в който чужденците стигат 60 000 в пиковите сезони, има болници и училища, но те даже не се разпознават. Има дори университет. Естествено наемите са доста високи - 300 евро за легло в тясно стайче с трима съквартиранти.


Заблуда №5


Венеция е мно-о-ого скъпа. Във Венеция могат да се спестят някакви пари, когато знаеш няколко неща. За нискобюджетния турист е глупаво да дава 1 евро за морското   бусче. По-добре е да си купи карта за 12, 24 или 72 часа. Тази за 24 часа струва 15 евро. И не е вярно, че проверки се правят непрекъснато. Италианците не са толкова придирчиви, но все пак сигурно е неприятно да си на това прекрасно място и да „забравиш” да си купиш билет. Естествено за гражданите на Венеция картите са много по-евтини – 15 евро на месец. Вероятно, за да се компенсира някак си голямата скъпотия на всичко останало: Една зупа – 6 евро. Лазяна – 7.50 евро, капучино – 1.50 евро, бирата – 4 евро – и всичко това на място, завряно в странична уличка (и все пак на 200 м от Риалто), където кръчмите и кафенетата се държат от китайци. Иначе сода и капучино в двете световно-известни кафенета „Флориан” (1720 г.) и „Куадри” (любимо място на Байрон)   на площад Сан Марко са по 20 евро. В цената влиза и живата музика, с която двете заведения се конкурират. Готовите да харчат пари – седят, а останалите се наслаждават на италианските канцонети прави.  


Заблуда №6


Венеция през лятото е за предпочитане от Венеция през зимата.   Венеция се препълва през летните месеци. Някои твърдят, че почва дори да мирише. Въпреки че всички предупрежават за наводнения поради Aqua alta, които се случват от края на септември до края на април, тази половина на годината е най-приятното време за разглеждане на града. По-добре тогава, отколкото заедно с ненаситните орди туристи, които го задушават през лятото. Наводнението трае 2-3 часа и облива улици и площади, съседни на каналите. Затова на всички спирки има описание за маршрутите, които може да се ползват при такъв случай – уличките са с по-висок праг и човек избягва мокренето.   Но и през октомври-ноември човешкото мнозинство е толкова обилно, че те хваща клаустрофобия. За разлика от американците, които дори в голяма тълпа гледат да не те докосват, европейци и азиатци се бутат без никакво слущение. На Риалто висят на гроздове, да не говорим за площада „Сан Марко”, където само вечер може да се намери място за сядане под колоните отстрани. Така че ако имате разни фобии, по-добре да се замислите дали въобще   да посетите Венеция. Особено фобия от рухване на мостове. „Риалто” се е срутвал два пъти - през 1544 г. поради теглото на хората, наблюдаващи парад на лодки и отново през 1565 г. Новият мост - от 1591 г. -  е дълъг 48 м и широк 22 м, като е висок 7,5 м, за да пропуска галерите. Той е укрепен с 6000 дървени пилона и туристическите справочници успокояват, че няма опасност да рухне по каквато и да е причина. Единствено фотографите може би няма да са доволни от мъглата и влагата, които обвиват града. През зимата слънцето прониква малко по-трудно, но пък никога не пада сняг.  


Заблуда №7


Венеция трябва да е любимо място за крадци.   Така е било по времето на Марко Поло, но сега малцина смеят да е възползват от блъсканицата и   да посегнат на чужди вещи. Чернокожите търговци, най-много от Нигерия, които продават чанти и кожени изделия направо на улицата, са доста изненадващи. Затова   пък внасят още по-голям колорит на града и напомнят за Мавъра. Пълно е с цивилни полицаи, които дебнат и поддържат доброто име на града. Нощем също не е страшно, въпреки че много улички са толкова тесни, че даже разминаването е проблематично.  


Заблуда №8, и най-важна 


24 часа все ще стигнат за нещо. Едно денонощие стига само за да разбереш, че трябва да дойдеш тука отново поне за седмица. Във Венеция се спи сладко и без будилник човек се събужда достатъчно късно, за да намери пред базиликата „Сан Марко” 100-метрова опашка. Затова, ако държите да видите все пак десетвековната постройка и отвътре, трябва да станете рано и да изпиете кафето си на крак. Иначе два часа висене на опашката не ви мърдат. По-бърза за разглеждане е художествената галерия Gallerie Dell’Accademia. Тук е домът на известната картина на Леонардо Да Винчи – „Витрувианският човек”. За съжаление тя не е постоянно изложена, може да се види по специални поводи или с разрешение. Сред всички картини, представящи лагуната и Венеция като център на световната търговия и мореплаване през вековете, без да искате ще откриете картините на венецианските майстори Джорджоне   - „Бурята”, Тициан   -   „Пиета” и Веронезе - „Пиршество в къщата на Леви”. И така, ако в рамките на 24-те часа пренебрегнете базиликата и златния олтар, отрупван в продължение на 500 години със скъпоценни камъни от всички краища на света, ще сбъркате. Което е добър повод   да посетите отново Венеция, и през февруари, когато се организира световно-известният венециански карнавал с маски.  


 


Павлина Михайлова




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ