Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Австрия » Виена » Виена

Вълнуващо пътешествие до Виена

Декември 2008  Автор: tany666

На 8 декември благодарение на спечелените билети до Виена и обратно от сайта piccolo.dir.bg излитам за Виена със Скай Юръп. Вълнувам се страшно много, защото това е първото ми пътуване до Виена и ми предстои вълнуваща среща с приятелка от детинство, която от 10 години живее там. Полетът е изключително приятен и само след час и половина кацам на летище Виена или както го наричат Вийн Швехат. Посреща ме доста силен дъжд и студ, като за щастие дъжда скоро намалява. Това което най-много ми прави впечатление на летището, а и после по магистралата е, че навсякъде има указателни табели и картинки и много лесно се намира това което ти трябва макар, че всичко е на немски език.


Моята приятелка вече ме чака заедно с двете си деца и мъжа си. Оказва се, че за австрийците 8.12 е празник и следователно почивен ден. От летището се отправяме към техния дом – пътуваме до както казва моята приятелка 23 бецирг наречен Лизинг. Разбирам, че бецирг е нещо като квартал и че Виена е разделена на 23 бецирга всеки от които си има център и е като самостоятелно малко градче. Летището е на около 20 километра от Виена, но по хубавата магистрала бързо стигаме до дома на моите приятели. Те живеят в 5-етажна кооперация с 2 входа. Прави ми впечатление, че квартала е много спокоен и чист. Срещу тяхната кооперация има магазин Била но доста по-различен от Била България – намира се на партера на кооперация и е доста малък-по-скоро ми прилича на кварталните магазини в България. Макар, че е празник австрийците не ходят по заведения както е у нас, а използват времето, за да обърнат внимание на семейството си, да си сготвят нещо по домашному и да си поиграят с децата. В сладки приказки времето си минава и в късния следобед моята приятелка предлага да ме заведе на Кристкиндлмаркт – това е коледен базар на открито, приятно място за срещи и раздумки на австрийците. Натоварваме се на колата и потегляме към замъка Шонбрун, където е най-близкия Кристкиндлмаркт. Обикаляме 30 минути докато намерим място за паркиране. Оказва се, че и във Виена има проблем с паркирането и пренаселеността с автомобили. Е все пак успяхме да се паркираме и след няколко минути вече съм пред величествения дворец Шонбрун, окъпан от празнична светлина, с украсена коледна елха и множество кокетни павилиончета в които се продават най-различни неща -от коледен пунш и различни вкусотии до топки за елха, сувенири и подаръци. Пълно е с хора спокойни и усмихнати - тъжно е като направя веднага съпоставка с България – тук всички са изнервени и озлобени. И си има причина да е така – във Виена животът е уреден, това е най-социалната европейска държава – щом работиш парите ти стигат за нормален живот, дори социалната помощ е достатъчна за да живееш нахранен и на топло- в контраст с България където дори и да работиш кранчетата на парното у дома са затворени. Във Виена една домашна помощничка взима моята заплата на уж квалифициран специалист. Мда... много много тъжно. Но да се върнем на Кристкиндлмаркт. Моята приятелка ме черпи ароматен топъл пунш с горски плодове в красива порцеланова чашка на която е нарисуван двореца Шонбрун, който изпивам слушайки коледни песни изпълнявани от хор под елхата на площада, на живо. Разхождам се и разглеждам малките павилиончета с подаръци -всичко е толкова красиво, шарено, весело и ме изпълва с радостно празнично настроение. Такива Кристкиндлмаркт-и започват да се организират от средата на ноември когато и започват да украсяват с коледни украси Виена. Въобще едва във Виена си дадох сметка колко близо е Коледа. Времето минава неусетно и понеже става доста студено бързаме да се приберем на топло. За първи ден толкова.


На следващата сутрин се събуждам и през прозореца веднага виждам слънчевите лъчи и прекрасно синьо небе. Бързам да изляза на разходка, за да се възползвам максимално от слънчевия и ясен макар и студен ден. Въоръжена съм с карта на метрото и подробни указания от моята приятелка, за да стигна благополучно до моята цел – центъра на Виена и символът на града - катедралата Свети Стефан - Stefansdom. Моята приятелка ме закарва до метрото от където взимам кафявата линия U6 и на спирка Уестбанхоф се прекачвам на червената линия U 3. Линиите във Виена на метрото са 6, билетчето за пътуване в една посока, независимо с колко прекачвания, но в рамките на един час е 1.70 евро. Билета се чекира от автомат на входа на метрото и на него се отбелязва часа и съответната линия. Метрото е на 4-5 минути и сравнително бързо стигам до моята цел – площад Свети Стефан. Изкачвайки се от метрото, пред мен величествено изниква катедралата. Тя е огромна, но и малко мрачна. Затруднявам се да я обхвана в една снимка. В момента се реконструира част от нея и има изградено скеле. Естествено е пълно с туристи и най-вече с организирани групи с екскурзовод, който носи микрофон, за да го чуват всички членове на групата и с показалка със знаменце, с която посочва обектите и посоката в която се върви да не би някой от групата да се изгуби. Имам късмет -натъквам се на руска група и решавам да повървя по техния маршрут за да разгледам повече неща в центъра на Виена. Първо влизаме в катедралата. Точно започва празнична меса и има много хора, които влизат и сядат на пейките, за да слушат проповедта, която звучи навсякъде от мощни тонколони. Отвътре Свети Стефан е величествен, с много красив амвон, скулптори и картини, които малко трудно ще нарека икони, защото са много различни от иконите в България. В катедралата, в нейните катакомби, се пазят и вътрешностите на представителите на династията на Хабсбургите. От екскурзоводката научавам, че катедралата датира от 12 век, първоначално е построена като енорийска църква, която през 14 век е реконструирана от романски в готически стил. Най-забележителна е Южната кула, която е висока 136 метра и от която се вижда цяла Виена - но в момента се реконструира. Отстрани на катедралата са разположени т.нар. фиакри – още един от символите на Виена, които всъщност са файтони, с които туристите могат да направят обиколка сред забележителностите на австрийската столица.


След катедралата руската група потегля по улица Грабен - една от най-известните виенски улици, по която се намират магазини на най-известните световни марки и кафенета. Улица Грабен ми напомня за нашата улица Витоша. Там спираме пред Чумната колона - това е паметника издигнат в спомен на децата, починали от чумната епидемия през 1697 година - паметника е позлатен и красив макар и издигнат по-тъжен повод.


Зад Чумната колона се намира най-старата църква във Виена – Свети Петър, построена през 4 век на мястото на стари римски казарми. Църквата е многократно преустроявана и днес в нея се изнасят ортодоксални концерти.


От там групата се отправя към императорския дворец Хофбург – официалната резиденция на австро-унгарския император преди Първата световна война. До двореца се намира и бялата църква Свети Архангел Михаил, в която е свирил Моцарт.


Дворецът Хофбург е огромен - има музейна част, библиотека, в него се помещава и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и седалището на австрийския президент. Руската група, в това число и аз, разглеждаме музея на императрица Елизабет (входът е 10 евро)- съпруга на австрийския император Франц Йосиф и известна още от детството си в Бавария като Сиси. Изумена съм от огромното количество стъклени чаши, порцеланови и сребърни чинии и посуда. Направо си представих императорската трапеза в пълния и блясък. Каква красота, какъв лукс и изящество. На втория етаж са изложени и дрехите и личните принадлежности на императрицата. От музея научавам, че императрица Сиси е била много интересна личност – превърнала се е в любимка на народа - нещо като лейди Даяна. Омъжва се едва 16-годишна за 23-годишния си втори братовчед, естествено в уреден брак по политически причини- да се скрепят здраво отношенията между Бавария и Австрия. Историците твърдят, че Франц Йосиф много е обичал съпругата си, но тя не е била щастлива с него и е страдала поради лошите си отношения със свекърва си – София и заради сполетелите я трагедии – от трите и деца две умират – двегодишната и дъщеря София издъхва в ръцете на майка си, а по-късно умира и синът и Рудолф, който се самоубива. След смъртта на сина си императрица Сиси носи до края на живота си черни дрехи. За да преодолее мъката си императрицата непрекъснато пътува и така до един фатален де, когато италианския анархист Луиджи Лукени пробожда смъртоносно императрицата и тя умира на 60 годишна възраст. В двореца Хофбург или по-точно пред него се намира Площадът на героите с два бронзови конника. Руската група се отправя да обядва докато аз решавам да използвам слънчевия ден за още впечатления.


Продължавам от двореца Хофбург до площад Мария Терезия, където се намират двата музея – близнаци - Музея на история на изкуството и Природо-научния музей. Тъй като двете сгради са доста големи решавам, че имам време да разгледам само единия музей и избирам първия. Музеят е невероятен( входът е отново 10 евро) - в луксозните стаи са разположени шедьоври на изкуството – творби събирани от династията на Хабсбургите в продължение на десетилетия – тук са картини на Рафаел, Тициан, Рембранд, Веронезе, Караваджо, Ван Дайк, Рубенс, Веласкес, Албрехт Дюрер.....Освен картините и скулпторите има и стаи посветени на египетската история - за първи път виждам саркофази и мумии на египетски владетели. В музея прекарвам неусетно около 3 часа, и излизам заредена с положителни емоции. След музея минавам през площада и отивам към Ратхауз (Кметството), Квартала на музеите и Бургтеатъра (Императорския театър). В квартала на музеите, който навремето е бил царски конюшни през 90-те години на 20 век, се намират Музея на съвременното изкуство, Муезея Леополд, Детски музей и много други. Но аз нямам вече сили за музеи и само се разхождам около тях. Вече е тъмно и студено и тъй като съм уморена се прибирам при моите гостоприемни приятели. Те ми препоръчват на другия ден да разгледам дворецът Белведере.


До дворецът Белведере стигам с градското влакче до гара Зюдбанхоф. Дворецът е разположен на възвишение над града. Той бил поръчан от принц Евгени Савойски и построен от Хилдербранд през 1721 – 1722 г. Дворецът се състои от две отделни сгради - Долно Белведере разположена в подножието на хълма и Горно Белведере, която се намира на върха. Входът за двата двореца е 12.50 евро. В Горно Белведере се намира галерия с виенско изкуство от ХІХ и ХХ в., дворцов параклис, красиви зали. В Долно Белведере има бароков музей и изложби на австрийското изкуство от Средновековието, както и стаи представящи видни австрийски художници. В Долно Белведере видях и най-голямата колекция от картини на Густав Климт включително и най-известната му – Целувката, на която той сам се е изобразил със своята възлюбена Емилия Фльоге. От останалите художници представени в двореца Белведере най-силно впечатлена оставам от дръзките картини на Оскар Кокошка – друг виден австрийски художник, съвременник на Густав Климт. В Белведере внимание заслужава и невероятната градина между Горно и Долно Белведере – изключително приятно място за разходка, макар че през зимата растенията са позагубили блясъка си. Там има и ботаническа градина, която обаче за съжаление през зимата е затворена.


От Белведере пеша се отправям към площад Свети Карл за да видя едноименната църква. Тя се оказва много красива, превърната е в музей с вход 6 евро, но си струва. Стенописите и амвона са много красиви. Има и асансьор с който може да се изкачиш близо до купола, от където ако не ти прилошава от височините, може да се изкачиш по стръмните стълби до самия връх на купола от където през малките прозорчета на църквата се вижда цяла Виена. Направо съм останала без дъх от катеренето по стълбите, а гледката съвсем ме оставя без думи. Е сега вече мога да тръгна да се прибирам, за да имам сили за нови пътешествия през следващия ден.


И така - на другия ден се отправям с автобуса към още един дворец -Шонбрун, който вече ще разгледам на светло. В Шонбрун има няколко неща, които си струва да се разгледат -двореца, императорската колекция от каляски, къщата на пустинята, къщата на палмите и зоологическата градина. В момента има промоция -комбиниран зимен билет-срещу 23 евро могат да се разгледат и петте обекта. Естествено аз се възползвам.


Наричат двореца Шонбрун виенския Версай. Той е бил лятна резиденция на личности като Мария Терезия и Наполеон. Построен е за Хабсбургите между 1696 г. и 1713 г. Кайзер Франц Йосиф І е роден и умира тук. В двореца от 40-те стаи може да се види неговата “канцелария”, запазена както той я е оставил през 1916 г., и която вълнуващо напомня за спартанския му начин на живот – ставал е всяка сутрин в 5 часа и е прекарвал по 16 часа в кабинета си посветен на държавните дела. Тук е и Залата с огледалата, в която е свирел шестгодишният Моцарт.


В страни от музея се намира двореца на каляските. Императорската колекция от каляски излага великолепни образци на някогашни превозни средства – от украсени детски шейни до помпозни каляски.


В стъклената къща на палмите в момента има разкошна колекция от Коледни звезди. Къщата на палмите е разделена на 3 части всяка от които представя различни растения и климатични зони – на входа е Средния павилион, от едната му страна е Студената Къща, а от другата - Тропическата Къща. Растенията наистина са невероятни, има и пейки на които може да поседне човек и да релаксира, съзерцавайки красивите цветя, храсти и дървета. Аз разглеждам съвсем спокойно навсякъде, защото няма други посетители с изключение на една госпожа, която се е разположила на пейка и чете книжка.


Срещу Къщата на палмите се намира Къщата на пустинята. Там човек попада сред изобилие от кактуси, тропически растения и птици.


От Къщата на пустинята се отправям към Зоопарка. На входа пише, че това е най-старата зоологическа градина, която през далечната 1752 година е била частна менажерия на Франц Стефан вон Лотринген (съпруг на Мария Терезия). Днес зоопарка е страхотно място за разходка на виенчани, има страшно много животни и дори и през зимата те могат да се видят макар и в павилионите им. Трудно се обикаля дори за половин ден.


След Шонбрун се отправям към центъра на Виена за да посетя галерията Албертина и да видя прочутата Виенска опера. В Албертина се намира много голяма колекция от графики, но това което на мен най-много ми хареса бяха творбите на Клод Моне и на Пикасо. Даже самата изложба се казваше Пикасо срещу Моне. Да се докоснеш до такива шедьоври е наистина уникално изживяване - още стоят пред очите ми прекрасните водни лилии на Моне. Направо съм зашеметена от толкова много изкуство и преживявания. Все пак имам сили и за операта – сградата е много красива и голяма.


Виенска държавна опера (Wiener Volksoper) е проектирана от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл открита през 1898 година, като кралски юбилеен театър и е първоначално класически театър. Едва през 1903 година в програмата влизат оперни произведения. През 1945 г., по време на Втората световна война част от сградата бива разрушена от бомбардировки. Тя е напълно възстановена през 1955 г.


Е стига толкова за този път - оставам си мечтата пак да дойда и този път да се позабавлявам в Пратера, който зимата е затворен и да отида до брега на Дунава.


 


 


 




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ