Dir ID: Парола:  
Регистрирай Dir ID Забравена парола  

Отзиви » Куба » Варадеро » Куба и Мексико

Меден месец в Куба и Мексико

Февруари 2009  Автор: Виктория Тодорова Великова

Pазказът ми ще бъде за две много интересни страни, които посетихме по време на медения ни месец - Куба и Мексико. Първоначално бяхме 5 дни във Варадеро в комплекса Барсело Марина Палас, след което отидохме в колониална Хавана, където останахме 3 дни. Впечатленията от Куба като цяло са много, останахме с доста смесени чувства. Като природа, плажове, морската вода е нещо уникално. Плажните ивици са огромни и чисти, незасегнати от строителството на хотелите. Водата е кристална, и най-хубавото е че колкото и да влизаш навътре си остава плитко до кръста. Няма почти никакви вълни, бяха се появили едва накрая, когато ураганът Густав беше съвсем близо. Във Варадеро туристите са предимно канадци, италианци, немци тук-таме. Местните не говорят много много английски освен, ако работата им не е свързана с туризма. Испанският в Куба е един от най-развалените, но това е разбираемо имайки в предвид, че е остров на който са се смесили какви ли не раси и етноси. Всъщност е най-големият от Карибските острови. Хората на външен вид са доста интересни, тъй като когато испанците са стъпили на тази земя са им трябвали доста хора, (роби), които да работят и са вкарвали китайци, индийци, негроидно население от Ямайка, от Африка. Като цяло негроидното население преобладава, но са с доста нетипични физиономии - например черен с зелени очи, или европеиден тип лице, но пък с черна кожа.

Куба е известна със своите пури, ром и мохито. И май до това се свежда производството им в наши дни. Навсякъде има изоставени фабрики и заводи, които не функционират от разпада на СССР. Като цяло няма престъпност, но пък системата е превърнала хората в абсолютни сметкаджии, които щом видят турист в главата им започва да сигнализира червената лампичка, че той има пари и следователно трябва да му ги измъкнат по някакъв начин. Живеят доста бедно - на купонна система са - седмично на човек се полага по 1 кг. брашно, 1 кг. ориз, 1 кг. картофи, захар и такива неща, осигурено им е жилище, както и безплатно образование и здравеопазване. Това при условие, че не им се работи. Ако искат нещо повече трябва да работят. А заплата е около 10 долара на месец. Тази система е превърнала хората в безделници - те знаят, че имат осигурен жизнен минимум и не си правят труда да влагат усилията си в каквото и да било - меко казано са мързеливи. Другото което прави впечатление, е че Фидел Кастро ги е докарал дотам, че да ходят окъсани и без дрехи. Никъде няма магазини - дрехите и обувките, които носят хората са все едно от 80-те години тук в Б-я. Има държавни магазини в които ако някой ти е пратил от чужбина дреха трябва да отидеш да си я откупиш. И тази дреха представете си като й сложат такса от 5 долара, човекът трябва да си даде половината месечна заплата за 1 блуза. Много бедно живеят. Но пък освен за плаж и за салса за друго не ги търси. По улиците е пълно с хора които по цял ден стоят и си приказват и нищо не вършат. В страната има 2 валути - конвертируема и неконвертируема. Като първата е за чужденците, а втората за кубинците. Като тази за чужденците е 24 пъти по-скъпа от неконвертируемата. И тук е мястото да отбележа, че в Куба е невероятно скъпо за чужденци. Не стига, че нищо не могат да предложат ами и свалят кожите от гърбовете на туристите. За 2 бири и 2 сандвича в Хавана сме плащали по 35-40$. Да не говорим, че когато искаш да обмениш валута в техните песо задължително има такса върху парите ти, които ги прибира държавата - така например на 100 $ ти вземат 20 $ такса. Хотелите в Хавана са ужасно скъпи, транспортът също, тъй като горивото им е скъпо. Сувенири почти няма от къде да си купиш. Хранителни стоки почти никъде няма, а и да има представлява нашите смесени магазини от края на 80- те години - една лавица на която са поставени 1 компот, 1 консерва, и такива разни неща. В Куба не можеш да си купиш нещо от рода на вафла, солети или чипс. Единственото западно нещо е че са започнали да произвеждат безалкохолни в кенчета и за кубинците е страхотен лукс да пият такива неща. Камериерката от хотела всеки ден ни прибираше от хладилника по едно такова кенче, но я оправдаваме, защото жената просто няма как да си го купи. И най-странното е че са в приятелски отношения с братския китайски народ и Фидел Кастро само да свирне ще облекат целия кубински народ, а той ги държи буквално голи със скъсани оръфани дрешки. Хората са емоционални - даже веднъж в хотела имаше кубинска вечер и като дойдоха танцьорките целия обслужващ персонал хвърли чиниите, чашите  и започнаха да се кълчат. Малко са като нашите цигани - чуят ли музика от бабите до децата почват да танцуват и забравят за всичко останало. В комплекса във Варадеро, който беше 5 звезди например на обяд ти сервират на бюфет масата картофи, на вечеря същите картофи са с майонеза, на другия ден на обяд са им сложили и моркови. Малко е комично, но имам впредвид, че там нищо не се хвърля, а все пак е 5 звезди и храната не беше особено прясна, по-скоро дълго престояла и за многократна употреба, но не мога да им се сърдя, защото обикновените кубинците не са и сънували за нещо такова. Иначе са с огромно самочувствие, че са образовани, че здравеопазването им било едно от най-добрите в света, а болниците им приличат по-скоро на Пирогов. Колите са им много интересни - повечето са от 60-те години, когато в Куба е била американската мафия. Има и лади, москвичи, но всички са страшно запазени. Проблем в Куба е водата. Отиваш в хотела на бара при условие, че си на all inclusive искаш бутилка минерална вода, казват ти, че е свършила, отиваш на другия бар, казват ти утре, отиваш в ресторанта казват ти, че могат да ти дадат само на чашки, а не от бутилка. Отпиваш от водата и се оказва, че е чешмяна хлорирана вода. За местните може да е безобидна, но те просто са резизстентни към бактериите, а за нас това е много опасно особено в тропическа страна. За през нощта ти се полага 1 шише, което е крайно недостатъчно за двама души. Казвам всичко това защото после за сравнение ще ви дам 5 звезден комплекс в Мексико - разликата е от земята до небето. Да не говорим, че на летището пред очите ни мина една жена извади шишетата от минерална вода от кошчето, огледа им капачките и ги прибра най-вероятно да ги пълнят и продават пак. Накрая стигнахме до извода, че колкото по-скоро американците се доберат до това райско кътче що се отнася до природа, толкова по-добре. А сега за Хавана. Старата част на Хавана е обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Не мога да твърдя със сигурност, но чух, че тази част от Хавана е най-голямата площ в света изцяло само с колониални сгради и постройки. Архитектурата им е уникална, но... всичко тъне в разруха. ЮНЕСКО дава невероятно много пари за реставрация на тези сгради, но явно парите въобще не отиват по направление, тъй като в цялата стара Хавана са настанени хора да живеят в колониалните посторойки, а те са меко казано немърливи - повечето сгради нямат прозорци, някои от тях са без врати, на някои са се срутили странични стени или покрива, не са боядисвани откакто са построени. А и хората живеят малко като във нашия Факултет. Улиците са мръсни и навсякъде мирише. И човек доста се поттиска като вижда как всичко се руши. Има много сгради на които са сложени скелета за реставрация, но за съжаление целите скелета са обрасли в растителност. Ние много искахме да общуваме с месните хора, да разберем как живеят, да ни разкажат за страната си от своята гледна точка, но е просто невъзможно. Отначало разговорите започват съвсем приятелски, после започват да ти говорят, че са бедни, гладни, нямат дрехи и т.н., но тъй като не можеш да нахраниш всички или да облечеш всички започват да те изнудват да си купиш незаконно произведени пури и разни такива неща. И това се превръща в терор като всеки срещнат на улицата изскача насреща ти с проблеми. За да не те закачат трябва да се държиш пренебрежително с тях, което не е хубаво и не го желаеш, но иначе са неуморни да искат нещо от туристите. В Куба могат да се видят много църкви, но истината е че религията, която изповядват мнозинството е сантерията. Все пак е комунистически строй и официално се водят атеисти. Именно това е причината за запада на католическата църква там и засилването на позициите на сантерията, която води началото си от негрите-роби, съчетание е между старите племенни вярвания и католическата религия. Чувала съм, че доста се занимават с магии и такива неща. Друг интересен факт е че Фидел Кастро отначало е обучаван от американците и е пратен в Куба за да се справи с мафията там. По това време в Щатите е бил забранен хазартът, проституцията, алкохолът и т.н. и мафията изнася казината си, публичните домове, производствата на алкохол изцяло в Куба. От това време са останали и странните автомобили. В Хавана въпреки ширещата се навсякъде разруха има стотици музеи - като се започне от музей на автомобилите, мине се през музей на модерната поезия, на изящните изкуства и какви ли не други музеи. Там се намира и най-голямото балетно училище в света, но това не е учудващо впредвид факта колко много обичат да танцуват кубинците. В новата част на Хавана положението е съвсем различно - там все едно си в Маями - даже си имат и 5 авеню. Като навсякъде и там няма магазини, но пък пространствата са огромни - широки магистрали, малки къщички с дворчета и отпред паркирани автомобили точно като по американските филми. Не знам дали там живее т.нар. елит, но от морето беше направен канал по който да си прибират яхтите пред самите къщи. Друг интересен факт е че навсякъде по държавните учреждения работят предимно бели, а за да работят задължително трябва да имат висше образование. Униформите на жените включват задължителната ултра къса пола независимо от килограмите и мрежести чорапогащи - за тях това е висша форма на модата, не знам откъде се снабдяват, но фигуралните чорапогащи играят главна роля в облеклото на добре обличащите се жени. Наблюдавала съм взаимоотношенията им един между друг - например като се срещнат познати на улицата задължително се целуват независимо дали са мъже или жени. Много са освободени в това отношение. Големи слухове се носеха преди да заминем за красивите кубинки, но чак пък толкова красиви не видяхме. Българките по нищо не отстъпват. Отскоро имат и мобилни телефони и което е най-фрапиращото въпреки беднотията са със страшно скъпи телефони. От тази година са им пуснали и интернет, но с ограничени възможности и то предимно в хотелите - имате поща, хороскопи и кубински новини - с две думи очите им са затворени за останалия свят и именно затова имат такова голямо самочувствие. Гидовете навсякъде говорят наизуст сравнявайки с Маями, Флорида, с разни курорти из Мексико, но истината е че никога не са стъпвали там за да знаят каква съществена разлика има. Кубинците се редят на опашки за да си пращат имейли и се удивляват как пращаш писмо и то веднага се получава. Навсякъде по хотелските стаи има оставени пощенски пликове с хартия, ако искаш да напишеш писмо на някого. Обслужването където и да отидеш става много много бавно, тъй като за хората всичко е "маняна", тоест утре. Дали ще свърши работата днес или утре за него е все едно. Много са спокойни и толкова бавно работят. Когато трябваше да се прибираме вече за Б-я на летището бяха отворили само 3 гишета за обработване на документи и чекиране. Имаше служители които стоят и така сладкодумно си приказват обаче никой не отваря гише и резултатът беше следният - 3 часа ни обработваха документите в следствие на което самолетът излетя с час и половина закъснение. обаче тях това въобще не ги притеснява - съвсем в реда на нещата е. Нямат компютри - всичко записват в едни тефтери. Де факто в паспорта никъде не фигурира печат или виза, че си влизал и излизал от Куба, защото ако решиш да ходиш в САЩ някога ще имаш проблеми тъй като Куба е страна под ембарго и САЩ рязко се противопоставят на този режим, на който са подложени хората. Бреговете на Маями са на 90 мили от Куба и американците дават жилище и работа на всеки кубинец, който успее да се добере по някакъв начин до американска земя. Казват, че не са редки случаите хора с лодки да тръгват да бягат. И нещо много неприятно - в Хавана не толкова, но във Варадеро комарите буквално вечеряха с нас. Толкова много насекоми имаше вечерно време, че въздухът направо почерняваше и нищо чудно да вдишаш някой комар - толкова са много. Ние си бяхме взели репаленти, спрейове, гелове срещу комари тъй като и друг път сме били в тропиците и знаехме за тази напаст, но такова чудо не бяхме виждали. Стъмни ли се става страшно. След вечеря директно се прибирахме в стаята, защото разходиш ли се на някъде рискуваш да бъдеш нахапан на стотици места. Първата вечер бяхме изморени от дългия полет и излязохме без да се мажем с нищо - на другия ден бяхме като болни от шарка. В хотела третират .... с нафталин представете си, който освен да умирисва ужасно туристите, друго не прави. В Хавана бяхме отседнали в колониална сграда, която е била притежание на френско семейство. Интересното беше, че приличаше на френски замък, а пък стаите въобще нямаха прозорци, всичко беше в една приглушена светлина все едно си в средновековен замък на свещи. Ето това е сайтът на хотела, където има малко снимки и история за него: Включен е във всички туристически обиколки на стара Хавана. Точно по това време приближаваше ураганът Фей към Куба, имаше силни бури и беше меко казано зловещо. В последния ни ден в Хавана очакваха точно тогава да удари ураганът и за наш голям късмет полетите не бяха отменени и успяхме да излетим за Мексико. За съжаление обаче когато се върнахме в Куба, за да се прибираме оттам в България през територията на Куба минаваше друг ураган - Густав и ни отмениха полетите с 24 часа. На другия ден все пак решиха да излетим и няколко дни след това по всички новини даваха как ураганът е опустошил Куба, имало евакуирани над 1200 туристи от Варадеро /откъдето излетяхме за Франкфурт/ и доста жертви.

А сега за Мексико кацнахме на летището в Канкун за който ще разказвам по-късно тъй като веднага се отправихе към Ривиера Мая и по- конкретно към един невероятен комплекс -Гранд Сиренис. Разстоянията в Мексико са огромни, но превозът е много евтин. Ние като типични туристи се качихме на такси още на летището, което за 50$ ни закара до хотела /пътува се около час/, а впоследствие се оказа, че има маршрутни таксита на огромни разстояния, които за 2-3$ те откарват. Първото впечатление от Мексико е че всичко е в огромни мащаби като се започне от автомобилите и се мине през постройките, хотелите всичко. Като зърнах стаята ни в първия момент се уплаших огромна с две огромни двойни спални, огромна баня, джакузи, което гледа към спалнята... Тук е моментът да спомена, че стаите не са евтини, но в момента в който ти сложат гривната на ръката можеш пре спокойно да правиш каквото и да било в границите на комплексът напълно безплатно. Там клиентът е не просто цар, а обслужването е на невероятно ниво и просто не ти се иска да ходиш никъде и да правиш нищо освен да релаксираш. Има всякакви видове спорт  гимнастика, тенис на маса, дарц, тенис на корт, плажен волейбол, плажен футбол, фитнес, пилатес, кану, уиндсърф, гмуркане, уроци по всякакви видове танци, йога и т.н. Ресторантите в хотела са много на плажа, на басейна, ресторант с мексиканска кухня, със средиземноморска, бразилска, японска, италианска, френска и какви ли още не, но впредвид изобилието в бюфет-ресторанта на човек никъде не му се ходи. Много характерно за областта е че навсякъде се разхождам огромни игуани, а една вечер успяхме да видим и маймуни тъй като всички комплекси по майската ривиера са разположени в джунгла с мангрови гори на самия плаж. Разбира се водата и плажът не са толкова красиви както във Варадеро и не е толкова плавно и прозрачно дъното, но все пак си е Карибите. Останахме в този приказен комплекс 4 дни след което се отправихме към едно друго курортно градче Плая дел Кармен. Характерното тук е че е пълно с млади хора от цял свят и наистина животът просто кипи, а явно и нощният живот съдейки по многото дискотеки и заведения. В Мексико силно се забелязва присъствието на полицията, но е разбираемо впредвид високата престъпност. Един ден дори ни се случи както си лежим на плажа и минаха двама полицаи въоръжени до зъби и си вървят по плажа с униформите... Друг път пък ни се случи докато се качвахме на катамаран за о-в Козумел да ни претърсват багажа и нас самите и то с питбули  борят се с нарко мафията според мен, тъй като неведнъж разни туроператори ни намекнаха, че тук може да се намери абсолютно всичко. Това обяснява и присъствието на странните птици от цял свят там. Докато бяхме в Плая дел Кармен ходихме на 2 екскурзии едната до о-в Козумел, където е вторият по големина риф в света. Там ходят гмуркачи от цял свят и туристи без екипировка за гмуркане трудно се виждат. Седнахме в едно заведение и за наша огромна почуда се оказа, че е турско, беше пълно с турски туристи, а когато чух и сръбска музика придружена с таратор и чушки бюрек направо си заприлича на Балканите. Другата екскурзия беше до Чичен Ица пирамидите на маите. Пътят е малко изморителен, а на самото свещено място за маите жегата е убийствена и все пак е уникално място. След 3 дни престой в Плая дел Кармен се отправихме към Канкун откъдето щяхме да излитаме отново за Варадеро, оттам с автобус до Хавана и оттам Франкфурт София. В Канкун да си призная честно въобще не ми хареса хотелите са нагъчкани като в Слънчев бряг, а най-странното е че плаж почти няма вечерно време като дойде приливът. Затова всички хотели са с огромни бетонови диги и като дойде прилив плаж просто липсва. Да не говорим, че след 2-3 часа хотелите хвърлят огромна сянка на плажа и слънце въобще не се вижда. На Ривиерата беше далеч далеч по приятно. Ходихме до Аквариум-а където гледахме най-различни интересни риби, имаше и шоу с делфини, разни акули в огромни аквариуми... След като излетяхме за Куба отново там пък бяха отменени полетите заради урагана Густав и отново ни настаниха в хотел докато отново възстановят полетите, та така се удължи меденият ни месец. Надявам се разказът да ви е харесал и със своите положителни и отрицателни страни, а снимките може би ще говорят повече:




ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ